Ставрофорен иконом Цено Конов бе погребан в двора на храма,в който е служил близо 40 години
От: Наташа Войкина, Враца
Роднини, близки, приятели, събратя и много миряни се сбогуваха на 20 май във врачанския храм “Св.Св.Константин и Елена” ( “Св.Царий”) с представилия се в Господа на 17 май авторитетен свещеник Цено Конов. Опелото извърши Врачанския митрополит Григорий. Отец Цено (известен повече като отец Цветан) бе погребан в двора на храма, в който е служил повече от четирио десетилетия .
В последните 20 години църквата беше ремонтирана и благоукрасена под вещото му ръководство с помощта и труда на свещеническата му фамилия, доброволци, дарители, ентусиасти и много миряни. Дворът на храма бе преобразен до неузнаваемост за няколко години в красива цветна феерия, изградени бяха красив фонтан и живописна беседка, превърнала се сред море от зеленина, цветя и внушителни дървета в едно от любимите кътчета за четене и отдих на врачани, които тъсят утеха и надежда в святото място, намиращо се на гърба на Регионалния исторически музей.
Упокоилият се уважаван 70 годишен свещеник рядко ползваше отпуск, бе неизменно в храма, изпълнявайки прецизно и задълженията си на главен ревизор от десетилетия.
Духовникът остави ярка, неповторима диря след себе си. С висше богословско образование, той бе поел с голяма смелост кръста да служи на Бога още по време на атеистичния режим, обгрижвайки и миряните в много селски храмове, както и този в Криводол. Преживял много несгоди и изпитания, той с неимоверно достойнство беше символ на умереността и вярата в доброто в бурните времена на епархията през 90- те годиниь заемаше различни длъжности и изпълняваше отговорно различни послушания. Отец Цено е наказван само веднъж (с временно преместване) по време на своето служение – от блеженопочившия митрополит Калиник в съотсветствие на стила му на управление да не се допуска фаворитизиране и гордост у нито един духовник и служител.
Отец Цено имаше уникален стил на общуване, който даде отпечатък и върху характера на двамата му синове – свещеници,сплотени и неразделни от деца. Той беше изключително скромен и неразговорлив за своите добри дела и заслуги и словоотхотлив за чуждите. Нямаше много време да чете богословски трудове, но имаше безпогрешен усет за развитието на различните тенденции и “лагери”, стоеше в принципите на една пословична мъдрост и стремеж да не се дава воля на крайности. Външно беше винаги сериозен и вдъхващ респект и страхопочитание, строг родител, но безгранично любящ синовете и внуците си които го накараха да става все по- ведър през годините. Всички дела свещениците вършеха със своя баща и се учеха на служение, мъдрост, любов към Бога и ближния и невероятна доброта и кротост. Значим спомен в паметта на родителите ще остане второто издание на кръщението на младенци под наслов “ Направи го за България” във Враца, когато приемането във вярата бе извършено от тримата духовници в храма – баща и двама синове ,ведно с най- младият от семейството – иподякон Цено.
Взискателен понякога до пунктоалност, отец Цветан не отказваше подкрепа никому, даваше ценни съвети,не обичаше излишните слова, умееше мълчаливо да изрази емпатия и беше от редките клирици, чиито сурови думи биваха посрещани с непротивостоене и респект поради тяхната правдивост и прямота.
Свещеникът участваше без притеснение в облагородяването на храма и дворното му пространство, почистването и естетизирането, трудейки се като Божий слуга. Почиваше си, седейки а пейката край храма с чаша кафе в ръка, радвайки се на цъфналите цветя и дървета,на песента на птиците и плодовете на труда си. В рядък порив на откровеност от “мъдростта, която трупа печал”, отец Цено бе споделил пред пишещата тези редове изстрадалата истина, че човек е несъвършен и грешен, включително и духовникът, но вярата в изправлението и Спасението чрез Божията десница дава упование и надежда да се изправяш винаги, когато паднеш.
Духовникът беше жаден да види внуците си образовани и добродетелни. Двама от тях той няма да успее да изпрати на абитуриентски бал след дни. Сигурно ще ги благослови от своя вечен дом в двора на храма, както го е правел стотици пъти от вътрешността. Радостен, че е създал със съпругата си Янка една българска патриархална фамилия от сплотени и нравствени свои чада,научени в своето поведение и дела да не бъдат зрелищни християни,а да изповядват вярата тихо и сакрало.
На 21 май, когато в църквата се отлужи литургия за храмовия празник, светите Константин и Елена за първи път не видяха верния си Божия си служител в олтара, а бяха негови горещи застъпници пред Небесния чертог.
Поклон пред паметта на отец Цено ! Царство небесно!
Фото: Авторката
