„Болестта на Алцхаймер се превърна в глобална епидемия. Няма страна, която да не е засегната. 47 милиона са засегнатите от нея и от свързаните с това заболяване деменции по света. Очаква до средата на нашия век тази бройка да се утрои, ако не бъде намерен адекватен начин за противодействие и лечение“. Това заяви д-р Мария Карио – главен научен директор на асоциация „Алцхаймер“ в САЩ по време на първата в Европа международна научна конференция за болестта на Алцхаймер, която се проведе в България.
„Заболяването е било подценявано в продължение на десетилетия навсякъде по света. Проблемът става все по-видим с удължаване на продължителността на живота в повечето страни. Затова той трябва да бъде поставен на масата и не трябва да се пренебрегва“, обясни проф. д-р Илия Лефтеров от Университета в Питсбърг.
Над 100 000 са засегнатите от някакъв вид деменции в страната ни, като поне половината страдат от болестта на Алцхаймер, обявиха от гражданското сдружение „Алцхаймер – България“. Данните са получени при единственото, направено в България епидемиологично проучване на заболяването до момента, което се е провело във Варненския регион.
Проф. д-р Лияна Апостолова – професор по неврология, радиология и генетика в Медицинския Факултет на Университета на Индиана, Индианаполис, САЩ обясни, че целта на учените е ранната диагностика на заболяването, преди то да е влязло във фаза на проявления. Сред факторите, които влияят върху по-бързото развитие на болестта са липсата на образование, продължаващо през целия живот, тютюнопушенето, заседналото ежедневие и нездравословният начин на хранене, като в 80% от случаите става въпрос за наследствено заболяване. Досега само половината от генетичната предиспозиция е научно доказана. Нуждата от научни генетични и епигенетични изследвания е огромна.
В последните години научните изследвания отчитат напредък в няколко направления. Първото е свързано с биомаркерите, които подпомагат диагностицирането – методи за изобразяване на мозъка или изследвания на протеини в кръвта. Другите важни открития са в сферата на генетичната предиспозиция на болестта. Проф. Апостолова поясни, че в последно време усилията и са съсредоточени върху проучване на рядка форма на заболяването, свързана с по-ранното му проявление – още при хора на 40-50 годишна възраст, без диагнозата им да е свързана с инсулти и други заболявания, характерни за по-възрастни пациенти.
„Работим с 16 университета в САЩ, от които 13 ще са клинични центрове. Имаме много групи, които ще се фокусират върху анализа на данни в определена сфера – някои ще се занимават с клиничната част и с генетиката, други – с молякулярната диагностика, трети – с ядрено-магнитния резонанс. Плануваме да преминем и в глобално изследване на този специфичен вариант на заболяването и в света. Имаме вече партньори в Англия и Дания, но търсим партньори навсякъде“ – допълни тя.
Основните теми, които учените обсъждат са свързани с ролята на имунната система, генетичните и епигенетични промени при болестта на Алцхаймер и възможностите за диагноза и терапия, които те предоставят, молекулярните механизми и ролята на трансмембранхия транспорт при тази диагноза и методите за ранна диагностика – образна диагностика и други биомаркери.
Болестта на Алцхаймер e най-често срещаният вариант на деменция в света. Това невродегенеративно заболяване се дължи на депозирането на токсичните протеини абета и тау, което води до смъртта на мозъчните неврони, първо в областите на мозъка, които се занимават с паметта, и после и тези, които са отговорни за останалите функции на мозъчната кора. Това заболяване има сложен механизъм включващ генетични, ендокринни, възпалителни, митохондриални, протеолитични и невротоксични аспекти, които можем да проследим с биомаркерни изследвания. Благодарение на тези биомаркери ние имаме не само възможност за ранна диагностика, но и научна платформа за по-ефективна превенция и терапия.
