Днес Църквата чества паметта на новопрославения светец преп. Порфирий Светогорец. Той е канонизиран през 2013 г. от Вселенска патриаршия, но негови икони и стенописи в църкви и манастири имаше далеч преди официалната му канонизация. Старецът Порфирий, редом със св. Паисий Светогорец, са най-известните съвременни гръцки светци, чиято молитвена помощ търсят хора от целия свят.
Преп. Порфирий прекарва по-голямата част от живота си в центъра на гръцката столица, служейки в болничния параклис на Атинската болница – в квартал, известен с множеството си публични домове, наркомански средища и бездомници. В тази коренно различна от светогорската исихия среда Бог прославя Своя угодник с дар на чудотворство, прозорливост и редица други харизми, които рядко се събират в един човек. Преп. Порфирий обича безрезервно и безусловно хората, независимо от моралния им облик. Общува непринудено с проститутки и наркомани, без да ги презира от висотата на своята харизматичност и духовна чистота, както е с всички истински светци.
Отец Порфирий съветвал: „Събуждайте се в ранната сутрин, за да наблюдавате слънцето как царствено излиза в пурпурно сияние от вълните“. Съветвал ги по-често да седят на брега на морето и да размишляват, да се молят, да слушат тайнствения глас на природата и така да успокояват духа си. Да ходят в планината, да гледат звездното небе, пролетно време да се радват на красотата на покълналите ниви, на цветята, на дърветата, а през зимата – на снега. Отец Порфирий беше убеден, че всичко това допринася за духовното и душевно израстване на човека; че това е началото на едно по-дълбоко единение с Бога и началото на една доксология, посветена на Неговото величие.
–––––––Случки от живота на светеца––––––––––-
Запазен е споменът за водосвета, който извършва на Богоявление в един публичен дом, скандализирайки по този начин благочестивите вярващи. Той обаче им отвръща: Аз не дойдох да осветя мястото, а хората! В резултат, не по-малко шокираните момичета започват да търсят общуване с благия духовник и изоставят порочния си път.руг път поучавал духовните си чада, като им казвал: „Обичайте природата!
–––––––––––––––––––––––––––––
През пролетта на 1995 г. Елени Констандулаки от Ханя (о. Крит), завършила Белградския богословски факултет, разказва една история. Същата история потвърждава и допълва на следващата година Драгана Симич от Сърбия, студентка във Философския факултет на Атинския университет.
Близо до Нови Сад се намира известният девически манастир „Язак“ (Сремска епархия). През зимата на 1983 г. сестринството на тази света обител преминало през голямо премеждие. Атеистичният режим, който властвал по онова време, се опитал да ликвидира манастира по най-ужасяващия начин – хвърлили отрова във водопроводната му мрежа. Точно тогава игуменката на манастира получила неочаквано обаждане по телефона – от стареца Порфирий, който разказал на игуменката с подробности за коварния план, който вече бил в действие, и й заръчал сестринството да взима вода от друг водоизточник. Дори обяснил на монахинята къде има чист извор в близост до манастира, в една гора.
Тук трябва да се отбележи, че отец Порфирий никога не е бил в Сърбия. И въпреки това, в онзи момент, с Божията помощ той е бил на онова място. Въпреки че фактически се е намирал в Оропос, откъдето е звънял, той с духа си е изминал стотици километри до Срем, който се намира в централна Сърбия. Той виждал мястото толкова ясно, сякаш го познава прекрасно, и подробно описал всичко на монахините.
Старецът Порфирий постоянно се молел, денем и нощем, за монашеските общности и страдал заедно с тях, когато били в затруднение или застрашени от нещо.
Източници: Православие.бг
