Архиепископ Йоан Шаховски
превод: Силвия Николова
Има два вида смях: светъл и тъмен. Външно те могат да бъдат различени по усмивката, по смеещите се очи. В себе си можем да ги различим по съпровождащия дух: ако няма ведра радост, тънко, меко веяние, което гали сърцето, смехът не е светъл. Ако в гърдите е жестоко и сухо, и усмивката е изкривена, смехът е страшен. Той е такъв всякога след анекдот , в който се осмива хармонията в света. Изкривяваната хармония в света изкривява душата на човека. Това се изразява в изкривяване на чертите на лицето.
„Горко вам, преситените сега, защото ще изгладнеете” (Лук. 6:25). Заплачете! Защото ще видите, че сте се зарадвали не на това, на което може да се зарадва човек, а на това, което е достойно за мъка.
„Благата усмивка” – това е огледалото на намерената хармония. Светците се усмихват, не се смеят. Смехът, като пълна чистота на радостта, е състояние на бъдещия век. Блажени вие, плачещите, защото ще се засмеете.
Аскетичният опит за осветяване и преобразяване на човека дори съветва да се усмихваме, като не откриваме зъбите си (по-добре не много, по-мъничко радост, отколкото дори само мимолетна нечистота в нея!).
„Анекдотичният смях”, с който се смеят на филмовите ленти, в театрите, на пировете и купоните, където лесно се осмиват ближните, присмиват се на слабостите и на човешкото достойнство, на съвестта и на греховете, просто ей така, за веселбата и забравянето на печалта, без смисъл, и тшествалното му смесване с всичко друго, всичко това е болест на духа. Казано още по-точно: това е симптом за болестите на духа.
В света на духовете живеят нечисти духове. Те стават видими върху лицата на „заливащите” се от смях … Ангелската радост озарява лицето с усмивка.
„Хапливият” смях не е от Бога. Язителната усмивка, сарказмът на остротата – това е пародия на евангелската сол на мъдростта. Пародия, изкривяваща се в усмивка.
„Остротата” на думите винаги се врязва в душата. Но остротата, дори да е еднаква при два ножа – този на хирурга и онзи на разбойника, произвежда напълно различни действия. Едната, като се врязва, пропуска небесната светлина и топлината на Духа, или като изрязва загноеното, изрязва мъртвостта. Другата – безблагодатната острота – реже, боде душата и често пъти убива. Остри са само светците, само святото е остро. Неприятните парфюми парадират с остротата си. Много хора в света се изострят в „проявяване на себе си” чрез тези остроти.
Пределът на духовно нечистият смях е „омерическото хохотене”, хохотенето …Такъв смях настига хората недалече от обилните трапези.
Този, който си угажда, благоговеещият пред тайната на своя живот, ще си отглежда точно такъв смях. Той съобразява своята усмивка дори пред Бога.
Светите светители в света и плачат, и се усмихват като деца. Защото само у децата – истински вярващите хора в Христа, има чистота на живота, видима с телесните очи, дори личаща си в чертите на лицето. У децата всичко е просто и чисто, все още недокоснато от духа на тлението. Смъртта още не се е явила, като присмехулна гримаса, над смъртната природа. На тях им е дадена пролетта на живота като начало и като възпоминание за рая. И ето, те гледат чисто, смеят се чисто, говорят без лукавство, лесно плачат, лесно забравят своя плач …
„Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството Небесно” (Мат. 18:3). Ясно е защо.
Най-висша похвала за човека е да кажат за него: „Смее се като дете” – смях непорочен, близък до райската хармония.
