Те продължават до 24 декември включително, въздържанието от някои храни е само помощно средство, фокусът е в молитвата и покаянието
Рождественските пости, наричани още коледни, започват от днес, 15 ноември. Те продължават до 24 декември, включително, когато е Бъдни вечер. Постите се практикуват както в Православната, така и в Католическата Църква и са предвид предстоящото Рождество на Младенеца Иисус. По време на постите мнозина наблягат на въздържанието от храни от животински произход. Това обаче е само помощен елемент. Истинският пост се състои в повече молитвеност, осъзнаване на собствените грехове, покаяние, изповед, приемане на Светото Причастие с чисто сърце и творене на добри дела. „Следвай ме” ви предлага есенцията за постите, цитирайки някои от светите отци.
Св. Василий Велики (330-378)
Постът е древен дар, който не старее, а непрестанно се обновява и цъфти в пълна красота. Може би предполагаш, че неговата древност е като тази на Закона? Постът е по-стар от Закона. Недей да мислиш, че денят на Очищението, установен в Израиля в седмия месец, в десетия ден от месеца, е начало на поста (Лев.16:29). Задълбочи се в историята и търси древността на неговия произход. Постът не е ново откритие, а скъпоценност от Отците. Всичко, което се отличава с древност е почтено. Уважи старината на поста. Той е и съвременник на човечеството. Постът е узаконен в рая. Такава първа заповед получил Адам: „А от дървото за познаване на добро и зло, да не ядеш от него“ (Бит.2:17). Това: „да не ядеш “ е установяване на поста и въздържанието. Ако Ева бе постила и не бе вкусила от дървото, сега не бихме имали нужда от този пост, защото не здравите имат нужда от лекар, а болните (Мат.9:12). Ние сме повредени от греха – нека се изцерим чрез покаяние, а покаяние без пост е непълно. Заповядано е да не се предаваме на суета и да се съкрушаваме духом, а пред Бога ще се оправдаем чрез поста….. Впрочем ползата от поста не бива да те ограничава само в едно въздържание от ядене на блажна храна, защото истинският пост е отдалечаване от злини. Избягвай неправдата. Прости на ближния си оскърблението. Опрости делата на длъжника си. Не пости в караници и съдене – въздържайки се от вино, не се въздържаш от произнасяне на обиди; не ядеш месо, а изяждаш брата си; постиш цял ден, а ходиш по съдилища.
Св. Ефрем Сирин (Сириец) (около 306-373)
Възлюби нищетата Христова, за да се обогатиш чрез нея духовно. Постът е колесница, която води към небето. Постът ражда пророцитe и умъртвява законодателите. Постът е добра защита на душата и надежден съжител на тялото. Той е оръжие за доблестните и училище за подвижниците. Постът отстранява изкушенията и поощрява за подвиг в благочестието. Той е съжител на трезвостта и виновник за целомъдрието. Постът е доблест в борбата. Той е угасявал сила огнена, затварял е устата на лъвове. Постът възвежда молитвата към небето. Той е майка на здравето, наставник на младостта, украса на старостта и добър спътник на пътешествениците. Тези, които постят, имат тяло честно и душа скъпоценна … Нека не изпадаме в униние когато постим, защото във всяка църква ангелите записват имената на постещите. Постът е чужд на злопаметството – онези, които помнят огорченията и направеното им зло, макар и наглед да постят и да се молят, приличат на човеци, които черпят вода и я наливат в продънена бъчва! Бог не приема молитвите на човека, който помни злото на брата си. Нека бъде слава и сила Господу, сега и во веки веков.
Св. Йоан Златоуст (349 – 407)
Като сме се заловили за трудното дело на поста, нека не се лишаваме от нужната награда. Как? Когато се въздържаме от храна, а от греха се не въздържаме; когато месо не ядем, а изяждаме домовете на бедните; когато не се опиваме с вино, а се опиваме от зла похот; когато цял ден прекарваме без храна, и цял ден прекарваме по безсрамни зрелища. Ето че се трудим и постим, а пък никаква награда да не получим поради това, че ходим по зрелищата на беззаконието! Не говоря за вас; знам, че вие сте чисти от вина; но опечалените имат обичай да изливат гнева си върху присъстващите, когато не са при тях виновниците за тяхната скръб.
Каква полза имат тези, които постят, да ходят по зрелищата на безсрамието, публичната школа на невъздържанието, да седят на седалището на провала? Да, няма да сгреши оня, който назове площадната сцена, позорището, това най-пагубно място, пълно с всякакъв вид болести, тази вавилонска пещ, седалище на провала и школа на разпътство, и училище за невъздържание, и всичко, всичко, което е срамотно…. Каква полза, когато ти лишаваш тялото от храна, позволена от закона, а на душата даваш противозаконна храна; когато по цели дни прекарваш там (при зрелищата), като гледаш как се посрамява и унижава общата човешка природа, на жените блудници, на маскираните, които, като събират всичко, което е лошо във всеки дом, представляват любодейни зрелища? Да, там можем да видим и блудодеяние, и прелюбодеяние, можем да чуем и богохулни речи, така че болестта прониква в душата и чрез очите, и чрез ушите…. Каква полза имате, прочее, да постите с тялото си, а с очите си да любодействате? Не е ли истина, че любодеянието се състои не само в телесното сближение, но и в безсрамните погледи? Каква е ползата, ако ти бъдеш и тук, и там? Аз уча, а оня развращава; аз прилагам лекарство към болестта, а оня усилва причините на болестта; аз гася пламъка на природата, а оня разпалва пламъка на похотта! Кажи ми, каква е ползата? „Кога един гради, а друг разваля, какво ще получат те за себе си, освен умора?“ (Сир. 34:23).
