Министър Денков набляга на т. нар. електронна раница, нови неща и в националното външно оценяване
Седмокласниците ще разполагат с повече време на изпитите си от Националното външно оценяване (НВО) по български език и литература и по математика. За първата част вече ще имат 75 вместо 60 минути, което ще им даде възможност за по-спокойна и задълбочена работа. Това стана ясно по време на национално съвещание с началниците на регионални управления на образованието (РУО), свързано със старта на новата учебна 2023/24 година, което бе открито от министъра на образованието и на науката Галин Цоков, проведено във Варна. В дискусиите участваха заместник-министрите д-р Емилия Лазарова, Мариета Георгиева, Наталия Митева и началникът на кабинета на министъра на Наталия Михалевска. За първи път в подобно съвещание участват и представители на ученическите организации за самоуправление.
Още една промяна в изпита след 7 -ми клас ще стане факт още от започващата учебна година. Броят на задачите и по двата предмета остава същите, но по математика две от задачите, които до сега са били с отворен отговор, ще станат с избираем. През годините се наблюдава, че има ученици, които показват знания, но техническа грешка в хода на решаването на условията на отворените задачи, води до липсата на верен краен отговор. С въведената промяна децата ще могат още в хода на изпита да се коригират, ако видят, че решението им не фигурира в изброените варианти. Това не само ще спомогне за по-точна проверка на знанията, но и ще позволи включване на по-голям дял задачи с практическо приложение.
Министър Цоков съобщи, че хартиените учебници до 7 клас ще бъдат дигитализирани до първия учебен ден и ще могат да се ползват от учениците в платформата „Дигитална раница“. „Още в края на юли бяхме разпространили огромна част отпечатаните учебници, а днес мога да кажа, че в 99% от училищата са доставени необходимите учебници, учебни помагала и познавателните книжки за учениците от 1 до 7 клас за идващата учебна година“, съобщи министърът.
Той обяви, че е създадена организация и екипите по Механизма за обхват ще стартират своите обиколки веднага след първия учебен ден за да връщат децата, които не са тръгнали на училище, обратно в клас. „Всеки ден извън класната стая може да бъде пагубен и да е причина детето трайно да изпадне от системата на образованието“, посочи министърът и обясни, че в минали години този процес се е разгръщал едва през месеците октомври и ноември.
Задържането на учениците за по-дълго в клас, мотивацията за учене чрез нови методи и подходи на преподаване, както и чрез всички възможни дейности за подкрепа на личностното развитие на всяко дете и ученик бяха акцент на съвещанието.
Заместник-министър Емилия Лазарова акцентира върху необходимостта от анализ на училищно ниво на ниските резултати от НВО, както и от по-добра методическа подкрепа на учителите.
„Необходимо е изработване на училищни политики за повишаване на резултатите, ефективна комуникация с родителите, мерки за намаляване на отсъствията, ориентиране към нови модели на работа в учебния час, предоставяне на общата и допълнителна подкрепа, особено за учениците от уязвими групи“, каза Емилия Лазарова. Според нея е необходимо да се обърне внимание и на квалификацията на учителите.
Зам.-министър Мариета Георгиева сподели новите моменти в областта на професионалното образование и обучение, като посочи, че огромно предизвикателство е развиването на умения у младите хора, за да се реализират на пазара на труда в новите условия, с постоянно появяващи се нови професии. Тя апелира за силна връзка на месно ниво между училища и работодатели, за ранно кариерно ориентиране чрез разширяване на дуалното обучение. “Трябва да подкрепим всички източници на информация и кампании, насочени и към децата, и към родителите – да знаят за възможностите за придобиване на професии, защото пазарът изпитва нужда от качествена работна сила“, каза тя.
Заместник-министър Наталия Митева представи възможностите училища и детски градини да получат инвестиции по Плана за възстановяване и устойчивост, както по проекти с европейско финансиране. Тя съобщи, че до момента се постъпили 2 245 проектни предложения от училища за изграждане на STEM центрове, както и че предстои обучение в дигитални компетентности и работа с електронни ресурси на 18 000 учители.
Митева апелира повече учители да разработват свои уроци и образователни ресурси.
