От: Отец Любомир Леонтинов, Германия-Берлин
Ние, православните християни наричаме предстоящия празник „Рождество Христово“.
В Западният свят, състоящ се предимно от католици и протестанти (също християни, впрочем!), го наричат „Weihnachten“, „Christmas“ или „Holy Night“ т.е. „Свята нощ“ – имайки предвид това, че в тази нощ е роден Иисус Христос, и с рождението Си е осветил цялата Вселена (включително и „нощта“).
По каква причина същия този свят празник бива наричан в България „Коледа“, та дори „Дядо Коледа“ (като комбинация от Коледа и Дядо Мраз) е съвсем друга тема, за която други, сигурно по-достойни от мен, вече са коментирали и писали, а пък и тук не е мястото за такава публикация – най-малкото защото е обемно неподходяща.
Празникът Рождество Христово е предшестван от 40-дневен пост, който свършва на празника, тоест на 25 декември. Следователно не може трапезата на Бъдни вечер (24 декември) да бъде пищна, а по-скоро следва да е скромна!!!
В тази нощ си припомняме онази мразовита нощ, когато Христовите „Родители“ са странствали гладни и жадни да намерят подслон, където да пренощуват. Това е реалното събитие, което вие сами разбирате, че не може да бъде празнувано на маса: тъпчейки се, ядейки, пиейки и танцувайки, на чалга, дори.
Църквата призовава за милост към страдащия, за подпомагане на нуждаещия се, за проява на скромност в храната, въздържание от алкохол и веселба, за особено благоговение, молитвено настроение и сърдечно съкрушение. В храмовете тази вечер се служи тържествена служба, след която хората се изповядват и подготвят на другия ден да приемат светите дарове. В много храмове има беседи за празника, след което с особено умиление и въздържание от шумни веселби се прибират за да изживеят и почустват с най-милите си (пак така, както се е случило с Иисусовото смейство) емоционалността на тази „…тиха и свята нощ…“.
Рождество Христово се празнува на другия ден с особена тържественост на светата Литургия, с причастяване на богомолците и най-после с тържествен обяд, подходящ на висотата на празника. Каква ще е храната е по-скоро въпрос на традиции и обичаи и лични предпочитания, а не на препоръки на Църквата.
Драги ми, имам ясното съзнание, че нахвърляния текст не може да има претенции да описва в пълнота и съвършенство характера на празника, а е само опит „в щрихи“, по необходимост, да опише поне част от същността на християнския – на нашия празник „Рождество Христово“ – не Коледа, нито пък Дядо Коледа. За тях Църквата не говори, те не се празнуват в Църквата и те съвсем не са християнски, макар че често лъжливо биват наричани християнски.