Митът за Зевс и Европа ще бъде пресъздаден с импресии и музика в концертната зала „Българи“ в столицата. Това ще стане на 11 май – денят, в който целият християнски свят отбелязва паметта на светите братя Кирил и Методий, прехвърлили мост между културите на Източна и Западна Европа. Началният час е 19.00.
Вокалният състав „Импресия”е с участието на Гина Колева, Нина Панкова, Дора Чокойска, Нина Кръстева, Валентина Христова, Витлеем Господинов, Валери Величков, Георги Бейков и Константин Видев.
В програмата са включени могъщи хорове от ораториите „Аталия” и „Семеле” на Хендел; арии от Бах и Хайдн; песни от Равел, Дебюси, Респиги, Дворжак, Рахманинов, Моцарт, Димитър Ненов; „Херувимска” от Атанас Бадев и виртуозните творби за пиано „Исламей” от Балакирев и „Скарбо” от Равел.
По време на концерта с мултимедия в живописни шедьоври ще бъде представен митът за Зевс и Европа.
За повече информация следете страницата на събитието във фейсбук https://facebook.com/events/1686560691424737
Митът за Зевс и Европа,
преразказан от Пламен В. Петров
Отдавна, много отдавна, в една далечна земя, в Египет на фараоните, от любовта на Агенор към една негова представа – към пеперудения образ на Телефаса, се родила Европа. Европа – с вечно широко отворените очи. Знае се още, че Европа имала трима братя – Кадъм, Киликс и Феникс, все знатни мъже, които древните гърци са увековечили в слово. Тримата братя били пратени от своя баща да издирят отвлечената от Зевс агенорова дъщеря със заръката, ако не я издирят, да не се прибират в земите на баща си. Никой от тях не се завърнал. Разпилели се по света. А похитената Европа била отнесена на остров Крит, където преобразеният в прекрасен младеж Зевс, я отвежда. Насилствен съюз, от който се раждат тримата им сина – Минос, Радамант и Сарпедон. Похитената, а после изоставената от Гръмовержеца Европа пристанала на критския цар Астерион, който припознал синовете на Зевс като свои. След смъртта си Астерион продължил дълго да живее като въплътен минотавър из лабиринта, сътворен от Дедал. А Европа? Казват за нея, че продължава да живее, защото тя не е извор, чиито води могат да пресъхнат; защото тя не е героиня от митологична система, плод на цивилизацията. Европа е възникнала от любовта на един мъж към една негова представа.
