Серийната убийца от миналото Леонарда Чианчули го хранела с курабии, завесени с кръв от жертвите, за да го предпази от войната
Светът познава безброй историина серийни убийци, маниаци и всякакви перверзници, някои от които са влези в учебниците по криминалистика, а погубените от тях животи в тези по съдебна медицина и деонтология.
Един такъв случай от 30-те години на XIX век е на Леонарда Чианчули, убила три жени и употребила телата им в бита със сатанинска практичност.
Това същество, което трудно може да бъде наречено човешко върши пъклените си дела между 1939 и 1940 година, когато отнема живота на три невинни и нищо неподозиращи дами. Изглежда тъмната й сила се отключва от страха, че любимият й син ще бъде взет в армията и ще загине. Тя решила, че може да го откупи чрез човешка жертва, разбира се не собствената, не една, а три. Вероятно те са щели да бъдат повече, ако не е била разкрита и арестувана. Чудовището в пола канело своите жертви вкъщи на раздумка – все нейни съседки и познати. Черпела ги с вино с опиат, а после ги посичала с брадва. Телата им разчленявала и разтваряла в сода каустик, варяла ги на сапун. Кръвта им изсушавала и замесвала тарталети – дребни сладки, подобни на курабии, които раздавала като подарък на съседите и роднините си.
Ако от позицията на днешното време психолог се взре в живота й, ще открие много дефицити, от които изглежда тя е страдала.
Родена е 1894 година. Появата й на бял свят не бил щастлив момент в живота на самата майка, която заченала бебето в резултат на изнасилване. Тя мразела дъщеря си от цялото си сърце. Това става ясно от свидетелства на самата Леонарда в съда след арестуването й. Като девойка тя се чувствата отхвърлена и правила два опита за самоубийство. По-късно тя обяснява всичките си провали в живота от факта, че майка й я била прокълнала. През 1914 г., на 20-годишна възраст, тя се омъжила за все още непълнолетния Рафаеле Пансарди, когото родителите й не одобрявали, защото заемал по-ниска позиция в обществото от самите тях. Според Леонарда Чианчули точно тогава майка й я проклела и осъдила живота й на страдание. Доказателства за прокляние няма, но бракът й протича точно като на прокълната. Няколко години след сватбата е затворена за измама, а къщата им разрушена от земетресение. Двойката се премества Кораджио, където мъжът открива малък магазин. Семейството си спечелва отлична репутация на работлив съпруг, добра и привързана съпруга, грижовна майки и отзивчива съседка. По време на брака Леонарда забременяла седемнадесет пъти, от които три бременности завършвали с аборти, а десет от децата починали рано. Затова тя решила да защити четирите оцелели по всички възможни начини, станала много суеверна, ходела на баячки, магове и гледачки.
През 1939 г. жената разбира, че първородният й Джузепе ще бъде взет в армията. Решена да го защитава на всяка цена, майката замислила пъклен план. Започнала да кани с вино с опиат в него дами, дошли при нея за съвет. Леонарда посъветвала едната от тях Фаустина Сети, от стара фамилия, да отиде в град Паула, където ще си намери подходящ съпруг. За услугата й взема 30 000 лири – всичките спестявания на дамата, но и препоръчала да замине сама, като каже на близките си за предстоящото отсъствие. В деня на отпътуването тя посетила Леонарда, за да се сбогува и изпила с нея чаша вино. По-нататък историята е твърде кървава. Убийцата обаче започнала да си води нещокато дневник, по-ткъсно оформен като мемоари. Ето как описва тя своята първа сатанинска постъпка. „….. Аз хвърлих парчетата в голяма тенджера, добавих седем килограма сода каустик, която си купих, за да направя сапун, (на фото: като млада) това смесих сместа, докато всичко се превърна в плътна тъмна маса, която излях в няколко кофи. Излезе добър сапун. В банята чаках кръвта да се сгъсти, после я изсушавах във фурната Забърквах я с брашно, захар, шоколад, мляко и яйца, както и малко количество маргарин. Омесвах тесто и приготвях тарталети или малки кифлички. Всички много ги харесваха. Джузепе също яде от тях и му харесаха.
Втората жертва, Франческа Соави, повярвала на Леонарда Чианчули, че й е намерила работа в училище за момичета в Пиаченца. И тя пила вино с нея на раздяла, а какво се е случило, знаем. Това станало на 5 септември 1940 г. В мемоарите си озаглавени „Изповед на една огорчена душа“ убийцата описва и третата жертва. Това била бившата оперна певица и красив сопран Вирджиния Качиопо. Нея убийцата излъгала, че й е намерила работа като секретар на импресарио във Флоренция. И тя пила вино. За нея жената – чудовище пише: „И тя влезе в казана, както и предишните две … плътта й беше мазна и бледа. Като я разтопих, добавих шише парфюм и след продължително кипене успях да направя крем сапун с доста приемливо качество. Раздадох от него на съседи и познати. Между другото, сладките се оказаха по-вкусни – тази жена беше много сладка „, пише убийцата в споменте си.
Чианчули е мислила, че е покрила всички следи, тя пропуснала нещо важно, което довело да разкриването на престъпленията й. За разлика от първите си две жертви, които били с ограничени социални контакти, Качиопио имала много любопитна снаха. Тя не повярвала на приказките за бързото заминаване и видяла, че Качиопио влиза в къщата на Чианчули вечер, когато е трябвало да замине. Тя съобщи на полицията за подозренията си и Леонарда скоро беше арестувана. Убийцата била осъдена на 30 години затвор и прекарала три години в психиатрична болница за престъпници Поцуоли. Леонарда Чанчули починала от мозъчен инсулт на 15 октомври 1970 година. Всичко запазено от нея, както и казана и другите съдове, с които е действала, са изложени в музея на криминалистиката в Рим.
