Той обединява в себе си редица изкуства – от гастрономическото до медицинското заради здравословните му ползи, но безспорно № 1 остават кулинарните тънкости в приготвянето му
Да приготвиш кисело зеле по нашите географски ширини не е само въпрос на национална традиция, но и на гордост. Защото то, налагането на киселото зеле и последващите действия си е нещо като пърформанс – обединява в себе си тънкостите на гастрономическото изкуство, а и редица други. За да усетите ефекта от тях обаче се започва с едно – кулинарните тънкости при направата му. „Следвай ме“ ви дава няколко практични урока, за да бъде то хрупкаво за зъбките, резливо на небцето, да отваря глътка пивка и направи пържолките още по-вкусни.
Изборът на време – най-подходящо е началото на падането на температурите през есента, тоест точно сега, до края на ноември, при не много студен време и до средата, ако е по-хладно. Не чакайте да захванат големите студове, защото то трябва да има период за впасване.
Тънкостите на саламурата – ще са ви потребни едра морска сол без йод (той може да попречи на ферментацията), вода – филтрирана или изворна (избягвате хлора) и подправки – стръкове копър, дафинов лист, корен от хрян за аромат и допълнителна хрупкавост, зърна черен пипер. Изборът е ваш. Съотношението сол – вода е 40 -50 г сол на един литър вода. Така ще имате добра ферментация и запазване на продукта продължително време.
Зелките – важно е да са здрави, външните листа премахнати, кочанът разрязан (саламурата прониква по-добре), подреждат се плътно в бидон .
Как се прави саламура – Солта се слага във водата и се изчаква до пълно разтваряне. При нужда се разбърква. Заливат се зелките, като трябва да бъдат покрити напълно. Притискат се с камък или преса, за да не изплуват. Бидонът се държи на хладно място. В първите дни може да се появи пяла на повърхността, отстранявайте я.
Саламурата – поддържанетго и е от знамение №1. За да остане зелето свежо и хлупкаво, добавяйте в бидона периодично саламура, ако нивото спадне. Озточвайте от нея периодично и я попрехвърляйте, за да освежите ферментацията. Така, сле четири-шест седмици то не само ще е готово за консумация, но и ще задоволи вкуса дори на най-претенциозния свекър. Ще е свежо и хрупкаво, и такова ще остане през цялата зима.
