Предлагаме ви проповедта на св. Василий Велики, влязла в литературно-богословското наследство със заглавието „Узнай тайната“
Нека почетем с мълчание първото, особеното, Рождество Христово, свойствено за Неговото божество. Нещо повече, нека си наложим като правило въобще да не изследваме и да не любопитстваме за него с помощта на нашите понятия. Защото какво може да си въобрази ума там, където не са били посредници нито времето, нито вековете, където образът не е бил представим, където не е имало никакъв свидетел, нито някой, който да разкаже за това? Или как езикът ще помогне за разбирането? Но е бил Отец и Синът се родил. Не питай: кога? Но остави встрани този въпрос. Не изследвай как е било. Защото отговорът е невъзможен.
Та нали самият въпрос „кога“ се отнася за времето, а „как“ непременно води до това да си представим раждане като телесен образ. Аз мога да ви дам доказателства от Св. Писание, че Синът се ражда като Сияние от Слава (Евр. 1:3) или като Образ от Първообраза. Но тъй като този отговор няма да ти позволи да любопитстваш с помислите си, обръщам вниманието ни на неизречимостта на тази представа и признавам, че образът на Божественото рождение е непостижем за мислите и е неизречим с човешки думи.
Не казвай: „Ако Той се е родил, значи дотогава не е бил“ и не се присъединявай с коварни думи към невежи разсъждения, като извращаваш истината с примери, отнасящи се към този свят, и осквернявайки богословието. Аз казах „Той се роди“, за да ти покажа Неговото Начало и Причина, а не да обвинявам Единородния в това, че е по-късен по произход от времето.
Но ето че не забелязах, как като следвах логиката на разсъждение, се отвлякох към това, което исках да избегна. И така, нека оставим размишленията за вечното и неизразимо Рождение, като съзнаваме, че умът е по-ниско от предметите, за които иска да размишлява, и словото е недостатъчно за изразяване на тези мисли.
Но нека видим каква част от истината можем да разкрием, въпреки че умът не може да се приближи до природата на непостижимото. И така, Бог се яви на земята. Бог живя сред хората, говорейки с тях вече не „от огъня“ (Изх. 3:2), не „с тръбен глас“ (Изх. 19:6), не „в мрак“ (Изх. 20:21), и не „в бурята“ (Евр. 12:18), като хвърля в трепет душите на внимаващите законодатели, но със Своето Тяло, кротко и ласкаво говорейки като с приятели. Бог се яви в плът, и действаше вече не от растояние, както беше с пророците, но като съедини човешката природа със Самия Себе Си и по този начин издигна до Себе си цялато човечество, чрез посредничеството на родствената с нас Своя плът.
Но могат да попитат: как от един Източник светлината стигна до всички? Или, по какъв начин Божеството се яви в плът? Ами така, както огънят в желязото: без да сменя мястото си, но давайки му от своята сила. По същия начин, огънят не намалява, като дава от силата си на желязото, а изцяло го изпълва със себе си, като му става причастен. По такъв начин и Бог Слово не се отделя от Самия Себе Си, и „обитава с нас“ (Иоан. 1:15), без да претърпи никаква промяна. И Словото стана плът (Иоан. 1:15). И небето не опустя от Съдържащия го, и зямята Ги прие в лоното си. Тук не мисли за някакво спускане на Божеството, защото на Него не Му е свойствено да преминава от място на място, подобно на телата. И не си въобразявай, че Божеството се е променило и се е превърнало в плът, защото То, като безсмъртно, е неизменно.
Но могат да попитат: А защо Бог Слово не се изпълни с човешка немощ? На това ще отговорим пак със сравнение: така, както и огънят не приема свойствата на желязото. Желязото е тъмно и хладно, а когато се нажежи, то приема формата на огъня, и само става светоносно, но огънят не става черен като желязото, той възпламенява, но не бива охлаждан. Така и човешката плът на Бога станала причастна на Божеството, но не Му придала своята немощ. От друга страна, не трябва да мислим, че Божеството действа абсолютно така, както чувственият огън.
Но ти си представяш страдание у Безстрастния, което се случва от човешка немощ и недоумяваш по какъв начин тленната природа остава недокосната от своето приобщаване с Бога?
Узнай Тайната. Бог се яви в плът, за да унищожи загнездилата се у нея смърт. Както спасителното лекарство, усвоено от тялото, унищожава смъртоносните отрови, или както царящата в стаята тъмнина се разсейва от влизането на светлината, така и господстващата над човешката природа смърт се унищожава от присъствието на Божеството.
О, дълбочина на благостта и човеколюбието Божие! Но в замяна на това човеколюбие на Бога ние се противим да станем Негови раби. Хората изследват причините, защо се яви Бог, въпреки че би трябвало преди всичко друго да се поклонят на Неговата благост.
