От: Струмишки митрополит Наум
Превод: Архимандрит Никанор
Преди Страстната седмица много мислих за следното: Когато по-малкият син разсипник – т.нар. блуден син, напълно разорен, като повечето от нас от погрешен или по-скоро провален начин на живот, осъзна, че извън общността, основана от неговия Отец – нашия Бог, няма нито свобода, нито любов и че цялата му борба, както и търсенето на лично отношение и общност, могат да се реализират само там – той се върна при своя Отец – както повечето от нас, когато осъзнаем същото.
Върна се, за да спаси както брат си – заради чието небратско отношение си тръгна – така и себе си, защото няма друг начин човек да се спаси, освен в лично единение с ближния си. Ключов момент за разбирането на Тайната на нашия Кръст е, че нашето спасение е неразривно свързано със спасението на нашия ближен, т.е. нашия брат, който и да е той и колкото и лошо да се държи с нас. Не можем да спасим себе си, без да се грижим и за спасението на нашите ближни – които и каквито и да са те. Ако това не се разбере – няма християнство, няма нищо!
Неговото и нашето завръщане става възможно чрез връзката между неговия и нашия Отец, с Когото единствено се чувстваме обичани и свободни и от Когото черпим сила за лична любов и свобода и за любящо и свободно общение с другите – което надхвърля измеренията на този живот и навлиза в Царството Божие, Новото Небе и Новата Земя. Фактът, че такъв подвиг изисква голямо вътрешно преобразяване, е друго измерение на Кръстоносенето, но дали този подвиг е правилен и успешен, може да се види само от отношението към ближния – както приживе, така и след „смъртта“. Само така – като работим за спасението на нашия брат, можем истински да се поклоним на разпнатия Христос. Съзнаването на истината, че всеки един от нас е отговорен (виновен) за всичко, е от съществена помощ в това начинание.
Илюстрация: „Завръщането на Блудния син“ от Рембранд, на нея по-голямата ръка на бащата изобразява всеопрощаващата ръка на Църквата.
