Къде как се е практикувал инцестът и за последиците от него разказва издателство „Разпер“
Неслучайно героят Иван Бунш от филма „Иван Василиевич сменя професията си“ разказва на Марфа Василиевна колко нелеко живеят царете. И денят му е ненормиран, и половците, и татарите, и печенегите на „гости“ могат да дойдат (става дума за казанския и кримския хан по времето на Иван Грозни) и няма за кого да се ожени.
В това отношение на руските царе било малко по-лесно – взел болярка от знатен род, ако не роди наследник, в Литва, Реч Посполита, кавказки и татарски княжески дъщери можел да избере която искал.
Но колкото повече се развивали взаимоотношенията между страните, толкова по-сериозно се преплитали императорските семейства и толкова по-малко оставали достойните невести. Не бил проблемът в красотата или интелекта на прекрасните принцеси, а в това, че всички станали роднини в различна степен на близост, от което императорските и кралските фамилии много често страдали от последиците на кръвосмешението.
Европейското кръвосмешение
Английската кралица от цялата си душа вярвала, че роднинските връзки между императорските и кралските домове могат да осигурят мир в Европа. Самата кралица имала девет деца и в дългия си живот могла да се свърже с кръвни връзки на практика с всяка европейска държава.
Виктория обаче сбъркала и след смъртта й през 1901 г. всички европейски страни се хванали за гушите в Първата световна война, независимо от факта че английският крал Едуард VII, руският император Николай II и германският кайзер Вилхелм II били братовчеди.
По това време на практика всички августейши семейства в Европа били в пряка роднинска връзка помежду си. И продължавали да сключват бракове в много тесен кръг, поради което всяко следващо поколение натрупвало все повече отклонения и дефекти.
Самата кралица Виктория и съпругът й Алберт били братовчеди. Но природата взела своето и едно от децата им – принц Леополд, починал от хемофилия на 31 години. В следващото поколение от същата болест починали петима внуци на августейши особи. Проблемът засегнал и последната руска императрица Александра Фьодоровна, съпруга на Николай II. Тя била внучка на кралица Виктория и родила сина си Алексей, който за съжаление също бил болен от хемофилия.
Постановката, че близките роднински връзки на европейските управници ще опазят Стария свят от голяма война, не сработила през ХХ век. Създава се впечатлението, че роднините управници се ненавиждали и правели всичко възможно да се унищожават един друг. И хемофилията била само върхът на айсберга.
Испанският крал Карл II след два века кръвосмешения, на практика загубил способност да говори, заради невероятно раздутия си език. Силно издадената напред долна челюст не му позволявала да се храни и говори. Страдал и от епилепсия, разстройство на храносмилането и половата функция, от психически отклонения.
Общият брой на мъртвородените деца и деца с явни физиологически отклонения, в августейшите семейства е прието са се крият.
Римското кръвосмешение
Римската империя в един момент също се сблъскала с последиците от кръвосмешенията. Кървавият Нерон се родил в брак на племенница и чичо – Агрипина и император Клавдий. Нерон провел няколко разумни реформи, но след това разумът му окончателно помътнял, поради което римският управник започнал д взема все по-неразумни, непретеглени и извратени решения.
Нерон не е единственият управник, роден в такъв „забранен“ брак. Във филма на Ридли Скот „Гладиаторът“ е показано как императорът Комод прави на сестра си по баща недвусмислени намеци.
Египетско кръвосмешение
Всеизвестната Клеопатра била женена два пъти, и двата пъти за свои братя. Самата тя също била родена от кръвосмешение. Много баби и дядовци на една от най-известните в историята египтянки се женели помежду си. Такова кръвосмешение раждало небивала борба за власт. И братя, и сестри водели опасна борба за правото на властват над най-древната държава на Изтока. Именно по тази причина Клеопатра умъртвила своите братя-съпрузи, за да управлява еднолично държавата, унищожила и сестра си, за да укрепи престола си.
Кръвосмешението в империята на инките
Макар че на територията на тази американска държава за обикновените граждани браковете с близки роднини били забранени, в императорските семейства и в семействата на висшето съсловие таза забрана не била разпространена.
Управниците на империята на Инките имали начин да се справят с последиците от кръвосмешението – от „неправилните“ деца се избавяли открито, принасяйки ги в жертва на тъмните и кървави богове на Амазония.
Африканското и хавайското кръвосмешение
Африканският монарх Мономотапа от Зимбабве имал около три хиляди жени и наложници. Но признавал само децата от преки родственици – сестри и дори от дъщери. В съзнанието на този африкански управник имало такава схема за наследяване на престола, която позволявала да се избират лесно най-достойните потомци за укрепване на собствения род.
Мономотапа не бил единствен такъв властник.
През 19 век на Хаваите живяла управителката Нахиенена, която била в любовни отношения със собствения си брат Кауикеоули. Християнските мисионери на островите били ужасени от този факт.
Християнските мисионери, преди да „влязат в чуждия манастир“, би трябвало да обърнат внимание какво се случвало в императорските и кралските дворове на Стария континент – от Португалия до Руската империя.
