Хищник е с мощни челюсти, излива таксини при ухапване, специалисти разясняват рисковете
Отровен хищник навлезе в Черно море. Става дума за риба балон, която обитава дъното и е с мощни челюсти, които могат да повредят риболовните мрежи. Най-сериозната опасност обаче е свързана с токсина, който се съдържа в тъканите ѝ и може да ги предаде на човека.
Новината за уловена риба балон край бреговете на Севастопол предизвика широк обществен интерес.
Как е преминала тук?
Причината – този вид е тропически и не е характерен за Черно море. Присъствието му повдига въпроси за промените в морската екосистема и потенциалните рискове за рибарите и околната среда, предава БНР.
Рибата балон произхожда от Червено море и е навлязла в Средиземно море през Суецкия канал. Там тя вече е регистрирана в крайбрежните води на Турция, Кипър и Гърция.
Според гл. ас. Фериха Церкова от Института по рибни ресурси във Варна, екземплярът, уловен край Севастопол, вероятно е преминал транзитно през Босфора. Става дума за хищник с токсичен потенциал: „Рибата има висока адаптивност и е устойчива на различни температури и нива на соленост. Тя е хищник и проявява интерес към всякаква жива плячка“, обяснява д-р Церкова.
Улавяне и опасности
Рибата балон е дънно обитаващ вид с мощни челюсти, които могат да повредят риболовните мрежи. При стрес се надува и разгръща шиповете си – механизъм за самозащита, който я прави трудна за улавяне и унищожаване. Най-сериозната опасност обаче е свързана с токсина, който се съдържа в тъканите ѝ. Той не се разгражда при термична обработка, което прави консумацията на рибата изключително опасна и потенциално смъртоносна.
Застрашени ли са летовниците
„Рибата балон не представлява заплаха за плажуващите по Черноморието, тъй като не е масово разпространена“, уверява д-р Церкова.
Въпреки това, при забелязване на подобен екземпляр, гражданите се приканват да уведомят Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА). Така ще се подпомогне събирането на данни и ще се улесни мониторингът на вида в Черно море.
Рибата балон може да бъде видяна в Аквариума във Варна, където се отглежда при условия, характерни за нейния естествен хабитат – висока соленост и температура около 28°C. Черно море обаче е с по-ниска соленост и по-ниски температури, което прави дългосрочното ѝ установяване малко вероятно.
„През последните години температурата на морската вода се повишава, което улеснява навлизането на средиземноморски видове в Черно море“, допълва Церкова.
Пример за това е корейският скорпид – друг нетипичен вид, който вече често се наблюдава от рибари край българския бряг. Навлизането на нови видове в Черно море е обект на засилен научен интерес. Промените в морската екосистема изискват внимателно наблюдение и адаптиране на риболовните и екологичните политики.
