Те са израз на вричане, обет и се ползват като акт на самообещание, поясняват от Националния исторически музей
Върху икони вероятно се забелязвали прикрепени фигури на ръце, очи и други органи от метал. Срещат се и фигурки на бебета пеленачета (виж снимката).
Те се наричат вотиви, поясняват от Националния исторически музей. Терминът произлиза от латинската дума ex voto и на български значението е подобно на вричане, обет. Думата оброк се използва както за акта на самото обричане или обещание, така и за обричания предмет. Почти всичко, без оглед на размер, тегло, форма, а понякога и функции, може да се превърне в оброк, ако е посветено на бог/божества. Този начин на поднасяне на дар на боговете, съчетан с молба, води началото си от неолита и е един от начините за установяване на пряк контакт с божество. Вотивите се поставят на червен конец, пришиват се към червен плат или се закрепват директно с восък към иконите. Фигурките изобразяват животни, хора и човешки органи, показващи добро познаване на анатомията на човешкото тяло.
Вотивите с молба за дете са с изображения на бременна жена, бебе, или люлка с новородено. При молба за изцеление се поднасят фигурки, представящи части от човешкото тяло. В зависимост от болестта, болното място или недъга, те могат да наподобяват ръка, крак, око, ухо, женски гърди и други.
Изобразяването на домашни животни е свързано с молба за здраве на добитъка и всички останали животни на едно домакинство, а яремът (дървено приспособление, в което се впряга рогат добитък) включва пожеланието за богата реколта.
Вотивите през Възраждането се изработват от майстори златари, които използват сплави от благородни метали. Най-предпочитани са сребърните фигурки, което е свързано с вярата в лечителната и апотропейната (магично-предпазваща) функция на среброто.
Оброчните практики са познати в районите на Югозападна България, Централен Балкан, Североизточна България, Странджанско и Хасковско.
