Моменти от бита, обичаите и културата на полските планинци показва изложбата „Нещата, които остават” на майстор-фотографа Томаш Томашевски. Тя е експонирана в Полския институт.
Томаш Томашевски притежава докторска степен от Академията за изящни изкуства във Варшава и е член на Съюза на полските художествени фотографи, Агенция Visum Archiv в Хамбург, Германия, Националната географска агенция на Вашингтон и Американското дружество на медийните фотографи.
Специализирал е в репортажната фотография и е публикувал снимките си в големите вестници и списания по целия свят, включително National Geographic, Stern, Paris Match, GEO, New York Times, Time, Fortune, Elle, Vogue. Той е автор на редица книги, сред които „Следи: Последните евреи на Полша, циганите“; „Последните“; В търсене на Америка“; „В центъра“, „Изумителната Испания“, „На хвърлей камък“, „Завладени от атмосферата на добротата“, „Нещата, които остават“ и участва в съвместно илюстриране над дузина колективни творби.
Представил е множество самостоятелни изложби в САЩ, Канада, Израел, Япония, Бразилия, Мадагаскар, Холандия, Германия, Франция, Италия, Индонезия и Полша. Томаш е носител на много полски и международни награди за фотография. В продължение на повече от тридесет години той е редовен сътрудник на сп. National Geographic USA, в което са публикувани осемнадесет от неговите фото есета. Томаш е преподавал фотография в Полша, САЩ, Германия и Италия.
Бита и обичаите на полските планинци Томашевски заснема през 2015 година.
Тяхното отношение към природата наподобява връзката между листото и дървото. Съвършена хармония и крайна зависимост. Планинците вярват, че са били създадени от планините, които са оформили тяхната идентичност. Те живеят за тях; те живеят в тях. Това е малко разбираем феномен на съвременна Европа. Съвременните тенденции насърчават еднаквостта. Ние се приспособяваме към другите, убедени, че в края на краищата всички сме еднакви. Това ми се струва абсурдно. Не можем да бъдем еднакви, защото нямаме достъп до същите преживявания.
„Нещата, които остават” поставя в центъра на вниманието уникалното отношение на човека към природата, но също и върху отличителните черти на планинците въпреки натиска на широката общественост. Можем да се възползваме от тях, като се докоснем до мъдрост, натрупана от уникални изживявания.
