Те се състояха в рамките на една седмица, акцентите им са история, православие, памет и традиции
От: Наташа Войкина, Враца
В последната седмица Враца стана домакин на две образователни събития за големи и малки ученици.Ботевите дни продължиха със среща на 7- ми юни с трима изявени учени в областта на църковната история с ученици от профилираните исторически паралелки в СОУ “ Христо Ботев”.
На 11- ти юни пък се състоя официалното подписване на договор за дарение между Врачанския кмет Калин Каменов и министъра на образованието и науката Красимир Вълчев,с който училището в село Паволче, носещо също името на Войводата, става собственост на Министерството на образованието и науката. В него ще бъде изграден Национален център по православно, патриотично и екологично образование. Над 3 милиона лева ще бъдат вложени за цялостното изграждане, оборудване и обзавеждане на хотелска част. Събитието бе съпроводено от празничен ритуал и уважено от областния управител Малина Николова, депутатът Красимир Богданов и началникът на Регионалното управление по образование Галина Евденова, с чиято активна подкрепа, инициативата на градоначалника на Враца, беше гласувана от Общинския съвет, и стана факт.
Представянето на значимия труд “Врачански митрополит Паисий и Врачанска епархия ( 1930- 1974г.)” на доц. д-р Дилян Николчев във връзка с Деня на архивите се превърна в интересна и вълнуваща среща в аулата на елитното школо. Присъстваха преподавателите по история Мая Антова,Филипка Цанова и Йорданка Ангелова, както и изследователят от Врачанския Държавен архив Весела Пелова. Пелова е съинициатор на беседата на бъдещите историци с тримата преподаватели в Богословския факултет на Сохийския университет “ Св.Климент Охридски”. Освен авторът на задълбоченото и единствено засега изследване въз основа на архивни документи за живота на яркият български митрополит и на българската история през този период, присъстваха и рецензентите на книгата – доц. д- р Павел Павлов, заместник – декан на Богословския факултет и гл.ас д-р Венцислав Каравълчев- преподавател по църковна история.
Доцент Дилян Николчев, преподавател по църковно право, автор на три големи труда, сподели на достъпен за учениците език част от многото нови научни факти, на които се е натъкнал. Той е изследвал хиляди архивни единици от Враца, София и други източници, които са осветлили много от историческите събития от Третото българско царство, в което Църквата е имала значима роля и нейният глас е бил символ на авторитет, формирал е обществено-политическите траектории, бил е важен фактор за вземането на държавни решения, както и техен коректив. Той изрази надежда, че неговите изследвания за живота на митрополит Паисий и екзарх Стефан могат да намерят място в новите учебници по история и цивилизация.
”Паметта трябва да се изговори с нейното истинско лице в историческата наука”, обобщи ученият.
От своя страна доц. д-р Павел Павлов, автор на изследване за делото на св. Константин Велики и други трудове, преподавател в катедрата по историческо и систематическо богословие и християнско поклонничество и член на Богословската комисия към Св. Синод на Българската православна църква, призова младите хора да се пренесат в епохата на борбите за национално обединение и войните, когато величието и националните катастрофи са променили стотици хиляди съдби.
„В тези бурни времена Църквата и духовенството са имали своята мисия, неотделима от народната“, отбеляза доц. Павлов и допълни, че Църквата съхранява повече от 1200 години българската народностна и национална памет, извор е на нравстевения кодекс и формира добродетели.
Той изрази надеждата, че в лицето на сегашните любители на миналото ще има последователи в “разгарянето на пламъчето на любовта към историята, което е неизменно свързано с любовта към Отечеството”.
Д-р Венцислав Каравълчев, който също грабна вниманието на ученици и преподаватели, е специализирал богословие в Гърция, Швейцария, Италия и Великобритания, както и ислям и ислямо-християнски отношения, също във Великобритания. Той е автор на статии, студии и трудове. Ученият отбеляза, че историята разкрива на обществото Божествения промисъл и посочи, че комунистическият строй е най-мрачният и тежък период в българската история, защото е свързан с терор на българи над българи.
”Най-необразованата част на обществото, утайката, мачка образованите и будни хора десетилетия след деветосептемврийския преврат и се опитва да прекърши и постави на колене единствената оцеляла опозиция – Църквата. Изпитанията, на които са устояли митрополит Паисий и неговите събратя по време на мъченията, на които са били подложени от комунистическия режим, не са ги сломили духом.
„Те са били физически толкова зловещи и страшни, че месеци след измъкването им от килиите са държани на заточение в Драгалевския манастир, за да бъдат лекувани и приведени в приличен вид преди да излязат пред обществото”, каза Каравълчев. Той е и консултант по църковна история на фондация „Св. Йоан Предтеча и Кръстител”, която се занимава с разкриването, съхраняването и експонирането на материалното и духовно наследство на манастира „Св. Йоан Предтеча” на остров „Св. Иван“ срещу Созопол. В края на експозето си той мъдро отбеляза: “Народ, който не познава историята си, няма бъдеще”.
Двамата учени са организирали в Рилския манастир богословско – историческа конференция за св. Йоан Рилски по повод 550 години от пренасянето на мощите му от Търново в светата обител, както и поредният поклонически поход. Това е осъществено с благословението на Св. Синод.
