-3.4 C
София
петък, ноември 22, 2024
spot_img

Образованието да подготвя хора за бъдещите технологии

70% от сегашните професии ще изчезнат след 30 години. Това твърди доц. Георги Бърдаров – зам.-декан на Геолого-географския факултет в Софийския университет и експерт по демография

„Необходимо е образованието да бъде адекватно към нуждите на съвременното общество, на съвременния свят, на потребностите на пазара на труда и променящите се технологии. Към 2050 година се очаква между 60 и 70 процента от практикуваните сега професии да не са актуални, заяви доц. Георги Бърдаров, зам.-декан на Геолого-географския факултет в Софийския университет и експерт по демография, позовавайки се на прогноза на ООН. – Това означава, че българското образование трябва да бъде пригодено към тази промяна, а не към индустриалната ера, която вече си отива”, допълни той.

Като пример за изчезващи и изчезнави лече професии само за няколко десетилетия, той посочи тази на машинопистките, която вече е в миналото с  появата на компютрите. По думите му определено ще изчезнат и професии, свързани с индустриалната епоха, типичните производства, с които се гордеят определени региони, например неща в автомобилната индустрия. Тя се е промени толкова много, че в нея вече се използват все повече технологии и все по-малко работна ръка. Това е драстична промяна. Доц. Бърдаров съветва тази освобождаваща се работна ръка да бъде пренасочена към място, където ще бъде по-необходима и адекватна на бъдещите изисквания.

„Ето защо, образователната система трябва да подготвя кадри за бъдещето. Ако в момента искаме у нас да има инвестиции за автомобилната индустрия, към днешното време това е добре. След двадесет – тридесет години това няма да е актуално. Системата трябва да изпревари тази промяна и да подготви кадри за това, което ще се прави в тогава, казва специалистът. – Ако до преди 20-30 години в най-ниско квалифицираните дейности можеше да работи човек без никакво образование, днес в България сме свидетели, че най-ниско квалифицираните са със средно образование и умения да работят с някакъв тип машина. След 30 години те трябва да бъдат още по-образовани, защото тогава техниката ще се усложнява”, допълни той.

Като пример за бързо развиващите се поколения и техните интереси демографът посочи примери от своя опит на преподавател в Софийския университет.

„Аз не съм съгласиен с твърдението, че младите хора в България стават все по-зле. По-скоро може да се каже, че много драстично се променят представите и за възраст, и за поколения. В демографски план се смяташе, че поколенията се сменят на 15 години. Така съм го преподавал, когато започнах работа. С течение на времето се установи, че те се променят на 5-7 години, на 3-5, всяка година има различно поколение. Едното не разбира другото. От там идват и твърденията, че са функционално неграмотни, че не се справят и прочие, което не е така. И това го потвърждава опитът ми с младите хора. Например, тази година имах изключително силен първи курс студенти. Предвид това, всяка година трябва да се променя и преподаването. Например, преди 5 години при двучасова презентация на PowerPoint студентите ми не помръдваха, толкова им беше интересно. Сега интересът им се губи на 20-та минута. В такъв случай аз спирам и започвам дискусия, а след това продължавам с презентацията. Според промяната в нагласите и мисленето ,трябва да се променя и подходът ни”, разказа доц. Георги Бърдаров.

Следвай ме – Общество

Related Articles

- Advertisement -spot_img

Latest Articles