19.8 C
София
понеделник, май 19, 2025
spot_img

КНСБ: 50% от болничните се дължат на бърнаут

50% от болничните листове в България се дължат на бърнаут (професионалното изгаряне, изпепеляване). Тази статистика съобщи Тодор Капитанов, национален секретар на КНСБ по време на свое посещение в Пловдив.

40% от работниците и служителите у нас не знаят какви са очакванията от тях, а длъжностните характеристики се пишат от работодателите само за пред институциите.

„Работещите не знаят докъде се простират задълженията им, докъде е тяхната градинка, до която може да се простират, като цяло. Това остава неясно за тях“, каза още Капитанов и подчерта, че този проблем се поставя много сериозно у нас през последните години.

Статистиката показва още, че 30% от текучеството на кадри също се дължи на бърнаут.

„Това състояние в никакъв случай не е глезотия. Засега се описва като професионален феномен, но все още не е включен в световния класификатор на болестите. За него се говори от 70-те години на миналия век. В България проф. Дростой Стоянов направи обширно изследване, което показа, че 70% от лекарите имат бърнаут синдром, а от това в една или друга степен са потърпевши и техните пациенти. Той представлява психо-емиционално изтощение“, каза психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова. Тя е директор на Специализираната психиатрична болница „Св. Ив. Рилски“ в Курило.

Д-р Гълъбова поясни, че проявата на бърнаут синдрома е чувството на интелектуално, физиологично и емоционално изтощение. Все още няма една единна, ясна и конкретна дефиниция, която да обхваща всички аспекти на това състояние. Най-податливи за т. нар. помагащи професии: лекари, социални работници, полицаи и учители. Такава е тенденцията и в другите страни, засегнати са професии, към които има големи обществени очаквания, натоварени са с големи изисквания, а нещата не се случват така, че да ги оправдаят на 100 процента. В България допълнителна тежест за бърнаут синдрома дава и негативната и системно подклаждана омраза към тези професии. Нагледен пример е посегателството срещу медици. Разликата по отношение на депресията е, че при нея пациентът страда, има съхранена емоция. Колкото и да страда, може да се зарадва на нещо. За разлика от нея при бърнаут синдрома има крайно емоционално изтощение. Носителите на професионалното прегаряне изглеждат цинични, безразлични, несъчувстващи, несъстрадаващи. В очите на околните те са едва ли не някакви изроди.

„Има начин човек да се съхрани и да не допусне до себе си бърнаут синдрома, но той не е само в усилията на един човек, каза още д-р Цветеслава Гълъбова. – Синдромът има причини и в обществото, и в отделната личност. Затова решението също трябва да е в обществото и в отделната личност. Човек, достигнал до професионално изпепеляване, няма да може да се справи сам. При тежките случаи на някои се налага да се разделят с любимата професия. Когато тя е любимата, това може да доведе до други емоционални травми. Когато някой усети такъв проблем, трябва да се обърне към специалист психолог и заедно него да започна систематична психологическа работа, за да се тушират проблемите. Не бива да се забравя обаче, че решението не е само в ръцете на отделния човек. Това не означава обществото да снижи изискванията си към определени професии, а да създаде условие хората, заети в тях, да могат да отговорят адекватно на очакванията“ каза още д-р Цветеслава Гълъбова.

Следвай ме – Здраве

Related Articles

- Advertisement -spot_img

Latest Articles

Следвай ме
Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.