In memoriam: Един от българските свещениците, на които се крепи Църквата

Ставрофорен иконом Цено Конов бе погребан в двора на храма,в който е служил близо  40 години

От: Наташа Войкина, Враца

Роднини, близки, приятели, събратя и много миряни се сбогуваха на 20 май  във врачанския храм “Св.Св.Константин и Елена” ( “Св.Царий”) с представилия се в Господа на 17 май авторитетен свещеник Цено Конов. Опелото извърши Врачанския митрополит Григорий. Отец Цено (известен повече като  отец Цветан) бе погребан в  двора на храма, в който е служил  повече от четирио десетилетия .

Погребението

В последните  20 години църквата беше ремонтирана и  благоукрасена под вещото му ръководство с  помощта и труда на  свещеническата  му фамилия, доброволци, дарители, ентусиасти и много миряни. Дворът на храма бе преобразен до неузнаваемост  за няколко години в красива  цветна феерия, изградени бяха  красив фонтан и живописна беседка, превърнала се сред море от зеленина, цветя и внушителни дървета в едно от любимите  кътчета за четене и отдих  на врачани, които тъсят утеха и надежда в святото място, намиращо се  на гърба на Регионалния исторически музей.

Упокоилият се уважаван 70 годишен  свещеник рядко ползваше отпуск, бе неизменно  в храма, изпълнявайки прецизно и задълженията си на главен ревизор от десетилетия.

Духовникът остави ярка, неповторима диря след себе си. С висше богословско образование, той бе поел  с голяма смелост кръста да служи на Бога още по време на атеистичния режим, обгрижвайки и миряните в много селски храмове, както и този в Криводол. Преживял много несгоди и изпитания, той с неимоверно достойнство беше символ на умереността и вярата в доброто в бурните времена на епархията през 90- те годиниь заемаше различни длъжности и изпълняваше отговорно различни послушания. Отец Цено е наказван само веднъж (с временно преместване) по време на своето служение – от блеженопочившия митрополит Калиник в съотсветствие на стила му на управление да не се допуска фаворитизиране и гордост у нито един духовник и служител.

Беседката

Отец Цено имаше уникален стил на общуване, който даде отпечатък и върху характера на двамата му синове – свещеници,сплотени и неразделни   от деца. Той беше изключително скромен и неразговорлив за своите добри дела и заслуги и словоотхотлив за чуждите. Нямаше много време да чете богословски трудове, но имаше безпогрешен усет за развитието на различните тенденции и “лагери”, стоеше в принципите на една пословична мъдрост и стремеж да не се дава воля на крайности. Външно беше винаги сериозен и вдъхващ респект и страхопочитание, строг родител, но безгранично любящ синовете и внуците си които го накараха да става все по- ведър през годините. Всички дела свещениците вършеха със своя баща и се учеха на служение, мъдрост, любов към Бога и ближния и невероятна доброта и кротост. Значим  спомен  в паметта на родителите  ще остане второто издание на кръщението  на  младенци под наслов “ Направи го за България” във Враца, когато  приемането във вярата бе извършено   от тримата духовници  в храма – баща и двама синове ,ведно с най- младият от семейството – иподякон Цено.

Взискателен понякога до пунктоалност, отец Цветан не отказваше подкрепа никому, даваше ценни съвети,не обичаше излишните слова, умееше мълчаливо да изрази емпатия и беше от редките клирици, чиито сурови думи  биваха посрещани  с непротивостоене и респект поради тяхната правдивост и прямота.

Свещеникът участваше  без притеснение в облагородяването на храма и дворното му пространство, почистването и естетизирането, трудейки се като Божий слуга. Почиваше си, седейки а пейката край храма с чаша кафе в ръка, радвайки се на цъфналите цветя и дървета,на песента на птиците и плодовете на труда си. В рядък порив на откровеност от “мъдростта, която трупа печал”, отец Цено бе споделил пред пишещата тези редове изстрадалата  истина, че човек е несъвършен и грешен, включително и духовникът, но вярата в изправлението и  Спасението  чрез Божията десница дава упование и надежда да се изправяш винаги, когато паднеш.

Духовникът беше жаден да види внуците си образовани и добродетелни. Двама от тях той няма да успее да изпрати на абитуриентски бал след дни. Сигурно ще ги благослови от своя вечен дом в двора на храма, както го е правел стотици пъти от вътрешността. Радостен, че е създал със съпругата си Янка една българска патриархална фамилия от сплотени и нравствени свои чада,научени в своето поведение и дела да не бъдат зрелищни християни,а да изповядват вярата тихо и сакрало.

На 21 май, когато в църквата  се отлужи  литургия за храмовия празник, светите Константин и Елена за първи път не видяха  верния си Божия си служител в олтара, а  бяха негови горещи застъпници пред Небесния чертог.

Поклон пред паметта на отец Цено ! Царство небесно!

Фото: Авторката

Следвай ме – Вяра

Total Page Visits: 391 - Today Page Visits: 4

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close