Да бяхме потомци на Анушка, не сме. Нито сме на ул. „Садовая”, нито сме в Москва. Ние сме си тук, в България, в София, Сливен, Русе, Кърджали, Бургас… Все едно къде. Тук сме си, на нашата си географска ширина. Анушка не от нашите земи, но все едно днес е тук, от рано призори. И хитричко, безмълвно намига на хората да тичат, да се бутат, да псуват и да кълнат. Защото олиото дойде, от евтиното. Някога Аншука разби шишето олио на трамвайната линия. Един гражданин, който не вярваше, че дяволът съществува, се подхлъзна и падна. Трамваят премина със скърцане. Главата му се търкулна по нанадолнището. И срещна сатаната, и повярва в него. Днес на Анушка отново се наложи да действа, за да повярват мнозина, че той, дяволът съществува и може да вземе не само главата, но и душата само за едно стекче олио. Защото писаното ли е на човек да падне жертва на глупостта си, няма как писаното да не се сбъдне. Факт: 77-годишен пенсионер издъхна на опашка, протегнал ръце да прегърне скъпоценното стекче. Анушка намигна и отмина. И без да разлива олиото, онзи, на когото някои не вярват днес свърши своето.
Privacy Overview
This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.