Сред знаменитите личности в нашата история има едно име, което винаги е блестяло с открояваща се светлина. Това е името на Васил Левски. Дякона. Апостола. Или просто Левски!
На 18 и 19 февруари прекланяме глава за 149-и път пред лика на Левски. Тази година се навършват точно толкова – 149 години от обесването на Апостола на свободата.
В днешния петъчен ден (18 февруари) още от рано сутринта учители и родители заведоха най-малките да оставят цвете пред паметника на Васил Левски в центъра на София. Там вече има купчина от букети. Очаква се до края на деня тя да стане още по-голяма.
В утрешния ден (19 февруари) пък ще бъдат официалните чествания и отдаване на почит пред великото дело на Дякона. Тогава много политици, представители от различни институции и граждани ще оставят цвете и ще преклонят глава пред бюста на Васил Левски в много градове в цялата страна.
Всеки посетител на Националния военноисторически музей в столицата, с помощта на музеен експерт, ще има възможността да се запознае отблизо и да научи историята на малкото запазени вещи на Васил Левски.
Освен това в Ловеч, Разград, Пловдив, Добрич, Плевен и още много други градове в страната ще има специални чествания и в двата дни.
С възпоменателна церемония в родния му град Карлово ще отдадат почит пред делото на Дякона.
На площад „Васил Левски“ освен военен ритуал, ще се проведе и заря. На церемонията ще присъства и председателя на Народното събрание Никола Минчев.
На 19 февруари, в Плевен, с паметен ритуал ще бъдат отбелязани 149 години от обесването на Васил Левски, съобщиха от общината.
Ритуалът ще започне в 11:00 часа пред паметника на Апостола на свободата в града с участието на военнослужещи от Плевенския гарнизон.
Свещеници от плевенски храмове ще отслужат панихида, а в знак на признателност ще бъдат поднесени венци и цветя.
Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев” в Разград отбелязва 149-годишнина от обесването на Апостола на свободата с изложба от библиотечни документи. Експозицията е подредена във фоайето на културната институция, съобщават от Общината.
Централно място в експозицията е отделено на личния бележник (тефтерчето) на Левски, в което той е водил записки, бележки, сметки през последните две години от живота си и други фотокопия от важни документи, свързани с Дякона.
Последната изповед на Васил Левски пред отец Тодор Митов,
броени мигове преди да бъде окачен на въжето:„Повика ме едно заптие да отида да изповядам Левски при обесването му. Отидох заедно със заптието на мястото, гдето щеше да бъде обесен Левски. Там заварих мютесарифина, много турци и войска. Левски стоеше вързан до стълба на бесилката, слаб и бледен, но с поглед смел и остър. Като ме съгледа, че ида, аз хвърлих един поглед към него и в това време, стори ми се, че ми направи знак с очите си. Аз се разтреперах и изтръпнах!- Папаз ефенди, ми каза мютесарифинът, иди там, та според вярата ви извършете вашето, като ми посочи към Левски.Аз отидох при Левски и като го изповядах, почнах да чета отпусната за случая молитва и когато споменах името „раба Божия Василий“, Левски ме пресече и каза: „Споменувай ме в молитвите си, Отче попе, с името „йеродякон Игнатий“, и след малко мълчание прибави: „Моли се Отче, не за мене, а за Отечеството България!“След като свърших обряда, Левски беше вдигнат върху едно буре и окачен на въжето. Преди да бъде избутано бурето изпод краката му, той извика: „Боже, избави България!“
