Макар и живял само 49 г., той е един от колосите на Църквата.
Той създал “Василиада”- първата социална общност
От: Наташа Войкина, Враца
В първият ден на Новата година Православната църка почита св. Василий Велики от светите вселенски учители. Той се е родил през 330 г. в Кападокия Кесарийска (Мала Азия) в семейство на заможни и просветени родители и предци християни, получил е блестящо за времето си образование в Кесария, Константинопол, и Атинската академия. Младият Василий придобил богати познания по философия, литература, риторика, математика, астрономия, медицина, изучавал задълбочено и богословските науки. Баба му Макрина, майка му Емилия, сестра му Макрина-младша и двама от братята му – епископите Григорий Нисийски и Петър Севастийски – са причислени към благодатния лик на православните светци.
Като младеж, бъдещият светец бил буен и гордеещ се с доброто си образование. За това свидетелства неговият брат св. Григорий Нисийски (†394 г.). Под влиянието на сестра си Макрина – ревностна и вдъхновена християнка той скоро надвил изкушенията на младостта и с подкрепата на св. Григорий Богослов решил да посвети себе си на съзерцателен живот. На 30-годишна възраст той бил кръстен в река Йордан от Йерусалимския епископ Максим. След това той пътешествал, покланяйки се на светите места и общувал с бележитите християнски учители на своето време, като бъдещия св. Григорий Богослов, с когото обогатявали взаимно своите познания и нравствено се усъвършенствали.
През 364 г. той се завърнал в Кесария, приел презвитерски сан и станал близък помощник на Кесарийския епископ Евсевий. В продължение на шест години св. Василий се изявил като незаменим пастир за кесарийските християни. След смъртта на еп. Евсевий те го избрали за свой епископ през 370 година. Тук той създава първата социална общност за подпомагане на бедни и болни, наречена на негово име „Василиада”. Тя била ситуирана край новопостроен храм и представлявала комплекс от болница, страноприемница, работилници, училище, жилища за епископа, свещениците, лекарите и служителите, които приютявали болни и недъгави, крайно бедни бездомници и сираци.
Св. Василий отделял най-голямо внимание на богословските спорове с различни секти, които се появили през времето на неговото светителстване и ревностно защитавал православието. Роден малко след Първия вселенски събор, той отдал целия си живот на теоретическото обосноваване на истината в православното богословие и успява богословски да подготви догматичното изповядване на вярата от Втория вселенски събор (381 г.), проведен само две години след смъртта му. Светителят създал още литургия, която се отслужва само няколко дни в годината и е известна с наименованието “Василиева”. В другите празнични дни се извършва друга евхаристийна служба, създадена от друг християнски Вселенски учител-св.Йоан Златоуст, наречена на името му “Златоустова”. Св. Василий се проявил като вселенски учител на Църквата, стремящ се да я запази от ересите и да я укрепи и въздигне като „стълб и крепило на истината“ (ср. 1Тим. 3:15).
Той боледувал почти през целия си кратък живот (починал на днешния ден на 49-годишна възраст).
