Въведение на Пресвета Богородица в храма или само краткото Въведение Богородично, също понякога само Въведение, е един от големите християнски празници, почитан е и от Православната, и от Католическата църкви. Той е в числото на дванадесетте велики празника. В България и част от другите Православни църкви, както и в Католическата, той се отбелязва по Грегорианския календар на 21 ноември. По Юлианския го честват Руската, Сръбската, старокалендарни формации и някои източни църкви. При тях денят е на 4 декември.
В този ден се почитат, както благочестивите родители на Дева Мария Йоаким и Анна, които я въвеждат на тригодишна възраст в йерусалимския храм, така и изпълнението на обета им да посветят Мария на Бога.
Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, които се възпитавали при храма, обикновено се връщали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия начин. Но Мария им открила своето желание – да посвети себе си на Бога и да не встъпва в брак. Тогава те, по внушение от Светия Дух, я сгодили за престарелия Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал покровител на Мария и уважавал обета, който тя дала пред Бога. Най-ранното известие за честването на празника е от края на I век. Прави се възпоменателно тържество и цялото християнство празнува Въведение Богородично. Празникът възниква на основата на предание, наричано Свето Предание.
