За първи път изследователите секвенират целия геном на древен египтянин, разкривайки безпрецедентна информация за произхода на човек, живял по времето, когато са построени първите пирамиди.
Човекът, чиито останки са открити заровени в запечатан глинен съд в Нувейрат, село южно от Кайро, е живял някъде между 4500 и 4800 години, което превръща неговата ДНК в най-старата древноегипетска проба, извлечена досега, съобщава CNN. Изследователите стигат до заключението, че 80 % от генетичния му материал произхожда от древни хора в Северна Африка, а 20 % – от хора в Западна Азия и Месопотамия.
Откритията им, публикувани в списание Nature, предлагат нови улики, които показват, че е имало древни културни връзки между древен Египет и обществата в рамките на Плодородния полумесец – област, която включва днешен Ирак (някога известен като Месопотамия), Иран и Йордания. Въпреки че учените са подозирали за тези връзки, досега единствените доказателства за тях са били по-скоро археологически, отколкото генетични.
Учените изследват и скелета на мъжа, за да установят повече за самоличността му, и откриват множество доказателства за тежък труд през дългия му живот.
„Сглобяването на всички улики от ДНК, костите и зъбите на този човек ни позволи да изградим цялостна картина“, казва в изявление водещият автор на изследването д-р Аделин Морез Джейкъбс, гостуващ научен сътрудник в английския университет „Ливърпул Джон Мурс“. „Надяваме се, че бъдещите ДНК проби от древен Египет ще могат да разширят информацията за това кога точно е започнало това движение от Западна Азия.“
Според авторите на изследването керамиката и други артефакти подсказват, че египтяните може да са търгували със стоки и знания в съседните региони, но генетичните доказателства за това колко тясно са се смесвали различните древни цивилизации са по-трудни за установяване, тъй като условия като топлина и влажност бързо разрушават ДНК. Останките на този мъж обаче са били необичайно добре запазени в погребалния контейнер и учените са успели да извлекат ДНК от един от зъбите на скелета.
Макар че откритията обхващат генетичния произход само на един човек, според експертите допълнителната работа може да помогне да се отговори на един дълготраен въпрос за произхода на първите египтяни, живели в началото на най-дълго просъществувалата известна цивилизация.
Шведският генетик Сванте Пябо, който през 2022 г. получава Нобелова награда за физиология или медицина за секвенирането на първия геном на неандерталеца, преди 40 години прави пионерски опити да извлече и изследва ДНК от останки от древен Египет, но не успява да секвенира геном. Лошото запазване на ДНК постоянно представлява пречка.
Оттогава геномите на трима древноегипетски хора са само частично секвенирани от изследователи, използващи „целево обогатено секвениране“, за да се фокусират върху специфични маркери, представляващи интерес в ДНК на образците. Останките, използвани в тази работа, датират от по-ново време в египетската история – от 787 г. пр. н. е. до 23 г. сл. н. е.
В крайна сметка именно подобренията в технологиите през последното десетилетие са проправили пътя на авторите на новото изследване най-накрая да секвенират целия древноегипетски геном.
„Техниката, която използвахме за това изследване, обикновено се нарича “shotgun sequencing”, което означава, че секвенираме всички ДНК молекули, изолирани от зъбите, което ни дава покритие на целия геном“, пише в имейл съавторът на изследването д-р Линус Гирдланд-Флинк, преподавател по биомолекулярна археология в университета в Абърдийн, Шотландия. „Нашият подход означава, че всеки бъдещ изследовател може да получи достъп до целия публикуван от нас геном, за да намери допълнителна информация. Това също така означава, че не е необходимо да се връщаме при този човек за допълнително вземане на проби от костен или зъбен материал“.
Мъжът, починал по време на прехода между епохите на Ранната династия и Старото царство в Египет, не е бил мумифициран преди погребението, тъй като това все още не е било стандартна практика – и това вероятно е запазило неговата ДНК, твърдят изследователите.
„Възможно е това да е било щастливо обстоятелство – може би сме намерили иглата в купа сено“, казва Гирдланд-Флинк. „Но мисля, че през следващите години ще видим публикувани допълнителни геноми от Древен Египет, вероятно от лица, погребани в керамични съдове.“
Макар че климатът в Египет като цяло е горещ, регионът се характеризира с относително стабилни температури, което е ключов фактор за дългосрочното запазване на генетичните данни, казва Гирдланд-Флинк. Според него този климат, глиненият съд, използван за погребението, и скалната гробница, в която е бил поставен, са изиграли важна роля, за да се предотврати влошаването на ДНК на мъжа.
