Богоносецът св. Игнатий е първият свети отец и учител на Църквата, както и първият след апостолите голям богослов. Истинността, непосредствеността и увереността на словата му говорят за един наистина апостолски мъж. Св. Игнатий Богоносец, и в негово лице Църквата, окончателно приключва с влиянието на юдаизма, надскача чисто човешките граници на философстването и полага началото на едно ново богословие – Църковното богословие, с което се пресича възможната тенденция православната мисъл да се сведе до суховат анализ на понятия, категории и теми.
Св. Игнатий е роден в Антиохия, сега незначимо селце на име Антакия, в източната част на Турция, близо до Сирия. Той бил вторият епископ на Антиохия. Епископството му започва от 70 г. сл. Р. Хр. За личното му познанство с апостолите няма никакво съмнение. Текстовете, които са останали от него, издават не само добро образование, но и значим писателски талант с явна наклонност към поетичното слово.
В Антиохия св. Игнатий е имал възможността още като младеж да се запознае с водещите философски и религиозни течения на своята епоха. На каква възраст обаче той е станал епископ, не се знае. Но е сигурно, че неговият авторитет и духовна власт надхвърляли Антиохия, разпростирайки се върху цяла Сирия, а неговата известност била още по-голяма. Това личи от голямото уважение и безкрайното доверие, което му оказвали както малоазийските, така и римските християни. Безспорното е, че ставало въпрос за епископ с вселенски авторитет.
При гоненията на римския император Траян срещу християните св. Игнатий бил заловен и осъден на разкъсване от зверове в римския Колизеум. Той бил закаран в Рим от група войници, които сам нарича „леопарди“.
По време на пътуването си правил почивки в малоазийските градове Филаделфия, Смирна и Троада, откъдето продължил през Филипи, Дирахион (слав. Драч, Албания) и Бриндизи (Италия). В Колизеума след горещи молби към римските християни да не попречат на мъченичеството му, той станал жертва на зверовете през 108 г. сл. Р. Хр.
Произходът на името Богоносец, което и сам св. Игнатий използва за себе си, не е напълно изяснен. Според Свещ. Предание той е Богоносец, защото е онова дете, което Господ вдигнал на ръце като пример за невинност (Мат. 18:1) и още защото при мъченическия му подвиг християните видели на гърдите му издълбано името на Господ Иисус Христос. Очевидно е обаче, че той се самоназовава „Богоносец“, защото е изживявал по изключителен начин своето реално общение с Христос и имал ясно съзнание за това.
Св. Игнатий е написал 7 послания, и то в края на живота си. Други не са останали. Посланията са написани под силно външно и вътрешно напрежение – окован на път за мъченическа смърт в Рим по време на престоите му в Смирна и Троада. Пръв техен свидетел става св. Поликарп Смирненски, който ги изпраща (без онова до Римляни) на Филипяни.
Игнажден е един от големите зимни празници, който предхожда Рождество Христово.
В Северна България денят на св. Игнатий се нарича Игнажден, Идинак (Единак). В Южна България този празник бива наричан Идигнажден, Игнатьовден (в Родопите), Полаз или Полязовден (в Котленско).
Днес имен ден празнуват Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Игнат, Игната, Иго.
