Тя е сестра на царица Йоанна Българска, загива в концентрационния лагер Бухенвалд, романът излиза на български език на 27 август
„Принцесата от Бухенвалд“ се нарича романът за историята на Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна Българска, който ще излезе в превод на български език на 27 август. Това съобщиха за „Следвай ме“ от издателска къща „Хермес“, която осигурява изключително интересната и основана на безспорни исторически факти книга. Автор е испанската писателка и изследователка Ана Андреу Бакеро. За своя труд – роман тя прави задълбочено проучване, основано върху реални и доктументирани факти. „При нейната среща със Симеон Сакскобургготски в Мадрид той е заявил, че е силно изненадан от пресъздаденото в нейната книга. Смятал е, че голяма част от информацията се знае само в семейството му. Авторката е проявила невероятен нюх в проучването си. Получила се е книга, която си струва да бъде прочетена“, коментира пред „Следвай ме“ редакторът от „Хермес“ Деметра Димитрова. Книгата няма да има своя българска премиера, тъй като издателството не предвижда представяния за преводна литература.
Романът на Ана Андреу Бакеро проследява живота на италианската принцеса от най-изисканите дворци на Европа до концентрационния лагер „Бухенвалд“, където е изпратена след залавянето ѝ на връщане от България от погребението на зет ѝ цар Борис III. С риск за сигурността си Мафалда е решена да се добере до окупирания от нацистите Рим, за да се събере с децата си. А това решение ще предопредели съдбата ѝ. Нататък инфомацията за събдата й е оскъдна в следващите няколко години Загадката започва да се разплита постепенно след края на Втората световна война. Ето как описва писателката историята:
Ваймар, Германия, 1945 г.
Скоро след освобождаването на концентрационния лагер „Бухенвалд“ седем мъже от италианската „Реджа Марина“ влизат в градското гробище и се отправят към занемарен участък със забити в земята колове. След много усилия и голяма доза късмет намират парцел номер 262, където според регистъра почиват останките на unbekannte Frau – непозната жена. Когато изтръгват кола, виждат, че в основата му е написано име. Най-накрая могат да го заменят с паметната плоча, с която са се сдобили с цената на много жертви в онези първи дни след края на войната. Сега вече гробът е отбелязан подобаващо и злокобният номер е заменен със знатно име: Мафалда Савойска.
Повече за самата принцеса Мафалда Савойска можете да научите от книгата на Ана Андреу Бакеро, която ще бъде достъпна за българския читател от 27 август. „Следвай ме“ ви предоставя интервю с нея, предоставено с любезното съдействие на Издателска къща „Хермес“.
Писателката Ана Андреу Бакеро е родена и израснала в Албасете, Испания.
Завършва английска филология в университета в Мурсия и технология на превода в Автономния университет на Барселона. Освен майчиния си кастилски, говори каталунски, английски, немски и италиански. Кариерата ѝ е свързана с преподавателска дейност и преводи за различни издателства. През 2010 г. публикува книга с любопитни истории от света на литeратурата. Прави дебюта си в историческите романи с „Принцесата на Бухенвалд“. В различни периоди е живяла във Великобритания, Германия и Италия, а в момента живее в Барселона.
- Разкажете ни малко за себе си. Какво ви привлече към литературата?
- От много ранна възраст обичах да чета и когато пораснах и постъпих в университета, страстта ми, естествено, се превърна в моя професия, първо като литературен преводач, а по-късно и като писател.
- Защо решихте да разкажете историята на Мафалда Савойска?
- За първи път чух за Мафалда съвсем случайно, в един документален филм по RAI (съпругът ми е италианец и често гледаме италианска телевизия), и макар че само споменаха името ѝ, то веднага събуди любопитството и желанието ми да науча повече за нея. Тогава започнах да проучвам и скоро реших, че това е история, която си заслужава да бъде разказана.
- Как успяхте да се потопите толкова дълбоко в историческия контекст и какви проучвания направихте за романа?
- Извърших много задълбочена изследователска работа, която включваше прочит както на академични книги, така и на биографиите на многобройни исторически личности, които впоследствие се появиха в романа. Някои от материалите бяха много важни, за да бъда възможно най-точна с историческите факти, а други ми дадоха повече информация за Мафалда като личност и за нейния интимен и сантиментален живот, като например биографията на един от синовете ѝ, Хайнрих. Посетих и няколко места, където е живяла, включително Бухенвалд, и дори проведох интервю с един от италианските моряци, участвали в търсенето на останките ѝ.
- Споменавате България в романа си, като дори описвате посещението на цар Борис III при Хитлер и погребението му скоро след това. Откъде почерпихте информация?
- Част от нея взех от традиционните учебници по история, но използвах и биографията на кралица Йоанна и свидетелствата на самия съпруг на Мафалда, Филип, до които имах достъп благодарение на автобиографията на сина му и на една чудесна книга, наречена „Кралете и Райхът“ от Джонатан Петропулос. Намерих и кадри от погребението, които ми бяха много полезни, за да добия представа за атмосферата на онези дни в България.
- След публикуването на книгата ви се срещнахте със Симеон Сакскобурготски, който е племенник на Мафалда. Разкажете ни за тази среща.
- Това беше изключително преживяване. Бях му изпратила екземпляр от романа от учтивост, тъй като смятах за свой дълг да го уведомя за съществуването му. След като го получи, той ми изпрати много любезен имейл, а по-късно ми писа, за да ми съобщи, че го е прочел и ме поздравява за резултата. Именно тогава ми предложи да се срещнем в резиденцията му в Мадрид и бих казала, че това е едно от най-големите удовлетворения, които романът ми донесе. Проведохме дълъг разговор за самата Мафалда, за семейството ѝ и за личните ѝ преживявания. Той ме накара да се почувствам много комфортно и ми каза, че е бил приятно изненадан от отличната документална работа. Бях силно впечатлена от личността му и непринуденото му държание.
- Не смятате ли, че днес повтаряме грешките от миналото? Какъв урок не сме си взели от събитията, довели до избухването на Втората световна война?
- Всъщност понякога имам чувството, че човечеството не е научило нищо, че сме обречени да повтаряме грешките от миналото. В процеса на проучване за романа си успях да открия много прилики между събития от миналото и случващото се днес. Едно от най-големите ми притеснения е как хората изобщо не обръщат внимание на посланията, които някои политици отправят, а това е моментът, когато трябва да се задейства вътрешната аларма у всеки от нас. И, разбира се, как много други се придържат само към това, което искат да чуят, и омаловажават много опасни изказвания. Накратко, мисля, че трябва да сме по-малко толерантни към нетолерантността.
