50% от болничните листове в България се дължат на бърнаут (професионалното изгаряне, изпепеляване). Тази статистика съобщи Тодор Капитанов, национален секретар на КНСБ по време на свое посещение в Пловдив.
40% от работниците и служителите у нас не знаят какви са очакванията от тях, а длъжностните характеристики се пишат от работодателите само за пред институциите.
„Работещите не знаят докъде се простират задълженията им, докъде е тяхната градинка, до която може да се простират, като цяло. Това остава неясно за тях“, каза още Капитанов и подчерта, че този проблем се поставя много сериозно у нас през последните години.
Статистиката показва още, че 30% от текучеството на кадри също се дължи на бърнаут.
„Това състояние в никакъв случай не е глезотия. Засега се описва като професионален феномен, но все още не е включен в световния класификатор на болестите. За него се говори от 70-те години на миналия век. В България проф. Дростой Стоянов направи обширно изследване, което показа, че 70% от лекарите имат бърнаут синдром, а от това в една или друга степен са потърпевши и техните пациенти. Той представлява психо-емиционално изтощение“, каза психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова. Тя е директор на Специализираната психиатрична болница „Св. Ив. Рилски“ в Курило.
Д-р Гълъбова поясни, че проявата на бърнаут синдрома е чувството на интелектуално, физиологично и емоционално изтощение. Все още няма една единна, ясна и конкретна дефиниция, която да обхваща всички аспекти на това състояние. Най-податливи за т. нар. помагащи професии: лекари, социални работници, полицаи и учители. Такава е тенденцията и в другите страни, засегнати са професии, към които има големи обществени очаквания, натоварени са с големи изисквания, а нещата не се случват така, че да ги оправдаят на 100 процента. В България допълнителна тежест за бърнаут синдрома дава и негативната и системно подклаждана омраза към тези професии. Нагледен пример е посегателството срещу медици. Разликата по отношение на депресията е, че при нея пациентът страда, има съхранена емоция. Колкото и да страда, може да се зарадва на нещо. За разлика от нея при бърнаут синдрома има крайно емоционално изтощение. Носителите на професионалното прегаряне изглеждат цинични, безразлични, несъчувстващи, несъстрадаващи. В очите на околните те са едва ли не някакви изроди.
„Има начин човек да се съхрани и да не допусне до себе си бърнаут синдрома, но той не е само в усилията на един човек, каза още д-р Цветеслава Гълъбова. – Синдромът има причини и в обществото, и в отделната личност. Затова решението също трябва да е в обществото и в отделната личност. Човек, достигнал до професионално изпепеляване, няма да може да се справи сам. При тежките случаи на някои се налага да се разделят с любимата професия. Когато тя е любимата, това може да доведе до други емоционални травми. Когато някой усети такъв проблем, трябва да се обърне към специалист психолог и заедно него да започна систематична психологическа работа, за да се тушират проблемите. Не бива да се забравя обаче, че решението не е само в ръцете на отделния човек. Това не означава обществото да снижи изискванията си към определени професии, а да създаде условие хората, заети в тях, да могат да отговорят адекватно на очакванията“ каза още д-р Цветеслава Гълъбова.
