Майка Гавриила е монахинята, която не се уплаши от прокажените в Индия и повече от десет години работи сред тях като болногледачка и медицинска сестра. Някои я оприличават на Майка Тереза, но за разлика от нея, тя е православна, работела е сред бедните и нищите сама, без да създадене монашеско или православно общество, което да й е в помощ. Облекчавала е мъките на клетниците или сама, или заедно с индийци, които са се посветили на тази кауза. Двете съжителстват в една и съща епоха, макар и Майка Гавриила (Аврилия Папаяни), но тринадесет години по-рано, в 1897 г. в Истанбул. Дъщеряе на преуспяващ търговец. От малка говори и пише на френски и английски, още като ученичка. Следва ботаника в Швейцария, после философия в Солун. Работи като сестра в психиатрична клиника, преподава и частни уроци. След установяването на режима на Метаксас в Гърция през 1937, заминава за Великобритания, работи и едновременно с това учи медицина. По време на бомбадировките на Лондон през Втората световна война помага на ранените в болници и лазарети. През цялото време, докато е в Западна Европа, поддържа връзки с гръцкото духовенство и руските интелектуалци-емигранти. След края на войната се връща в опустошената Гърция, за да помага за възстановяването й. Работи в различни социални заведения; едновременно започва и частна практика в Атина като физиотерапевт. Още по това време мисионерското й служение сред най-бедните и онеправданите й спечелват известност и почитатели далеч извън границите на Гърция. Оттогава датира личното й приятелство с Роуз Кенеди – майката на американския президент и Мартин Лутер Кинг. Неколкократно тя пътува за Индия, където работи в лепрозории (ендемични зони с прокажени). След замонашването си също работи там. Умира през 1992 година.
„Следвай ме” ви предлага нейни мисли за християнството, взаимопомощта и любовта към Бога и ближния – нещата, за които ни напомня периодът на поста.
- Харизмите, които ни е дал Господ, разцъфтяват само тогава, когато ги поливаме с водата на Любовта.
- Никъде не сме “за винаги”.
- Обичам някого от цялата си душа, означава моля се за него. Който притежава този опит, се намира в рая.
- Животът е вълна. Или ще станем като апостол Петър и ще ходим по водата, или ще потънем като пророк Йон.
- Господ не иска позьорството. Господ говореше за смирение. А смирение означава да си едно с другия. Да си едно с него и като него – и с търсача на щастие, и с проститутката, и с учения, и със светеца.
- Начало на премъдростта е страхът Божий.
- Затова страхът е основа на много беди в характера ни. Прави те притворен, лъжец, двуличен. Често пъти от този низък страх изневеряваме напълно на характера си с това непрестанно “какво ще кажат хората” и така предаваме Любовта на Бога, за да се харесаме на човеците.
- Но кои са тези хора, кой е този свят? Това ли са вашите съмишленици? Искате да бъдете като тях ли? Ако честно запитаме себе си, отговорът ще бъде НЕ. Тогава защо предавате Божията Любов и Божията Истина заради света?
- Първата страст е страхът…
