Паметта на знаменития Божи угодник Св.Йоан Синаит ,наречен “ Лествичник” се чества на 30 март. Църквата още от най- древни времена му е посветила Четвъртата неделя от Великия пост, за да обърне внимание на вярващите на неговото великолепно съчинение “ Лествица” (Стълбица), написано през VI в. за духовни напътствия на монасите от Раитския манастир в Сирия по молба на техния игумен.
Произведението, оето било предназначено за ръководство преди всичко на посветилите се на уединение, олитви и пост в първите векове на християнството, далеч надхвърлило границите на времето си и дало отговор на много въпроси и духовни терзания и на вярващи извън манастирските стени. Така то заело своето значимо място в съкровищницата на православната мисъл и прозрения, получени свише чрез усърдна аскеза и непрестанна молитва.
Свети Йоан Лествичник е живял в Сирия през VІ век и от шестнайсетгодишен отишъл да се подвизава в иночески живот в Синайския манастир. Затова бил наречен Синаит. На 20 години приел монашески постриг и деветнайсет години пребъдвал в послушание на своя духовен старец – авва Макарий. След смъртта му преп. Йоан избрал отшелническия живот, отдалечил се в едно пустинно място, наричано Тола, където прекарал четири десетилетия в безмълвие, пост, молитви и покайни сълзи. Надарен с проницателен ум, умъдрен от дълбокия духовен опит, той с любов поучавал всички, които идвали при него, ръководейки ги към спасение. На 75-годишна възраст, след четирийсетгодишно подвижничество, преподобният бил избран за игумен на Синайската обител, която управлявал четири години до смъртта си (около 606 г.). “Лествица” е запазено в цялост богословско произведение, написано на достъпен език, превеждано на много езици и издавано многократно в целия християнски свят. То е изпълнено със съвършенна мъдрост и любов. В него са намирали знание за сложността и противоречията в израстването в нравствена чистота милиони вярващи хора.
„За всички, надарени със свободна воля, Бог е и живот, и спасение на всички: верни и неверни, праведни и грешни, благочестиви и нечестиви, безстрастни и порочни, монаси и миряни, мъдри и прости, здрави и немощни, млади и престарели; тъй като всички без изключение се ползват от притока на светлината, сиянието на слънцето и благоразтворението на въздуха; защото у Бога няма лицеприятие (Рим. 2:11).”- Св.Йоан Синаит – из “ Лествица”.
