Днес трагично погубената поетеса щеше да навърши 61 години, самоубива се след обвинение по време на ученическа бригада
Трагично загиналата бургаска поетеса Петя Дубарова днес, 25 април, щеше да навърши 62 години. Тя се самоуби след обвинение по време на ученическа бригада. В нейна памет Недялко Йорданов написа стихотворение и публикува в социалните мрежи няколко думи за нея Ето какво казва той:
Скъпи приятели, имахме едно бургаско момиче, което на 17 години посегна на живота си, за да докаже своята невинност. Глупава, смешна вина – обвинение, че е повредила съзнателно брояча на фабричната лента по време на ученическа бригада. И целият учителски съвет гласува намалено поведение. Това за нея се оказа жестока трагедия.
Петя Дубарова…
Тя остави след себе си такива поетични бисери, които се раждат веднъж на сто години. А беше слънчево момиче.
Обичахме я с Христо Фотев… Погребахме я през един светъл декемврийски ден на 1979 година…
Сега има паметник в морската градина на Бургас, а родната ѝ къща е превърната в музей.
И какво от това… Нея я няма…
НА ПЕТЯ
Беше отдавна… Беше безкрайно далече.
Беше детенце, а пишеше стихове вече.
И неусетно и някак внезапно… порасна…
Бяла… Добра… Седемнайсетгодишна… Прекрасна…
Весела… Луда… В училище… И непокорна…
В тази еднаква за всички тогаз униформа.
И Луна парка…И дневникът… Ето момчето…
И си говориш, говориш, говориш с морето…
Шепнат вълните му… Меко… С акцент… По бургаски
Тръгна внезапно… Не вкусила мъжките ласки…
Светло момиче, което не може да мрази…
Твърдо решило докрай свойта чест да опази.
Шепата хапчета… Как, малка моя, не трепна…
Листчето… Няколко думички… Кой ти прошепна?
Кой беше с тебе, когато реши… И прекрачи…
Сякаш си в час пред класа и решаваш задачи.
Как се уплашиха после… Как се покриха
всички онези, които те наклеветиха…
Помня ковчега… Цветята… Спокойна… Красива…
И със очите притворени… Сякаш си жива…
Жива си, миличка… Всеки сега те познава…
Знам, не ти трябва тази непреходна слава…
Нито високия паметник… Нито музея…
Толкова стар съм, прощавай, но още живея.
Още говоря със теб… И със твоята книжка.
Кратък живот, колкото кратка въздишка…
Светиш в онази звездица… В тъмата ужасна…
Бяла… Добра… Седемнайсетгодишна… Прекрасна…
