В хранилището се пазят и образци от България, идеята е да се запази растителността на планетата дори при най-унищожителни катаклизми
Ноев ковчег за семена близо до Северния полюс съхранява семена от всички култивирани растителни видове на планетата дори при най-унищожителни катаклизми. Идеята е да се запази флората на планетата дори при най-унищожителни катаклизми.
Глобалната банка за семена се намира на остров Спицберген, най-големият на норвежкия архипелаг Свалбард и създадена през 2008 година. В нея мострите се пазят при специални условия, при минус 18 градуса.
Съраняват се 135 хил. видове пшеница, царевица, боб, леща, ечемик и други, които да бъдат използвани при евентуално опустошение или край на света. Огромният „хладилник” има капацитет за 4,5 милиона образци, т.е. около 2 милиарда зърна. Това е предостатъчно, защото всъщност всички известни растителни видове, използвани за храна от човека, са само около 1,5 милиона.
Инсталацията е на 130 мера дълбочина в планина от пясъчен камък. Другата й страна е на височина, която не може да бъде залята от вода, дори ако се разтопи всичкият лед на планетата. През 4 месеца в годината островите са потънали в пълен мрак. Дълбоко замръзналата земна маса и твърдите скали са сигурна гаранция, че – дори без електричество – растителните мостри ще останат замразени.
Идеята за подобно съоръжение датира от 80-те години на миналия век. Реализацията му обаче трябваше да почака влизането в сила на Международния договор за растителни генетични ресурси, който създава международна правна рамка за съхранение и използване на биологичното разнообразие на видовете. Разходите за изграждане на съоръжението за съхранение са в размер на 9,6 милиона щатски долара.
Строителството е изцяло субсидирано от норвежкото правителство като начинание „в служба на човечеството“, а Норвегия всяка година допринася с финансиране за хода на проекта. Управлението му е в ръцете на Global Crop Diversity Trust, или Глобалния тръст за биологично разнообразие на посевите, Скандинавския център за генетичен ресурс и правителството на Норвегия. Изграденото съоръжение е съществен компонент на една рационална и сигурна глобална политика за опазване на растителните култури, жизнено необходими за съществуването не само на човека, но и на много други видове.
Всички съхранявани семена остават собственост на страната или институцията, която ги е изпратила. Не се допуска смяна на собствеността, макар че всички семена трябва да бъдат достъпни след допитване до изпращащата страна. Щом получи разрешение, всяко лице преминава през 4 тежки стоманени врати, всичките с индивидуален кодиран достъп, различен при всяко посещение. Самото помещение, съдържащо семената, се намира в края на 120-метров тунел.
Всички нови образци, които постъпват в хранилището, са представени от по петстотин семена и са дубликати от други световни генни колекции. Те са плътно опаковани в пакети и се намират в специални херметично затворени съдове. Ниските температури и ограниченият достъп на кислород забавят процеса на стареене на семената. Растителните култури щателно се избират на базата на устойчивост към болести и пригодност към климата.
Организацията по прехрана и земеделие към ООН (ФАО) нарича норвежкото хранилище един от най-иновативните и запомнящи се проекти в историята на човечеството. Това съоръжение не е единствено по рода си. В графство Западен Съсекс (Великобритания) е „хранилището на хилядолетието” (Millennium Seed Bank), където са събрани семената на около десет процента от всички известни растителни видове.
Любопитно е, че първите постъпления на български семена в ледения „Ноев ковчег” постъпват не от България, а от много други държави, с които сме имали през годините обмен на семена. Те са били изпратени от 15 генетични банки, базирани в Сирия, Германия, Русия, Швейцария, Колумбия, Холандия, Филипините, Швеция и САЩ. B момента там се съхраняват 1877 банки семена от български сортове. За тях е посочено, „че идват от България”. Те обаче не са изнесени директно от нашата страна. Едва през октомври 2014-та, тоест шест години след откриването на съоръжението, България започва вече официално да влага в Глобалната растителна банка образци.
