Без молитва, покаяние и милосърдие е само безсмислена диета
Рождественският пост, който започва от днес, 15 ноември, е своеобразно стъпало към спасението на човешката душа. Той е с продължителност 40 дни и е установен във връзка с Рождеството Христово, което се отбелязва на 25 декември. В Православната църква той е по-строг по отношение на храната, отколкото в Католическата. На запад постът се нарича още адвент. Навсякъде обаче основната ползва от него е борбата на човек с греховете и вътрешното и външно въздържание, покаянието, молитвеността и милосърдието. Без тези компоненти на духовността, той се превръща само в диета без никаква полза за душата.
Ако някои реши да го следва и външно, както е според устава на Православната църква, то се забранява блажна храна — месо и млечни продукти. Само в някои дни се разрешава риба, а в дните на строг пост не се позволява не само риба, но и никаква гореща храна и храна, приготвена с растителна мазнина. Послените изисквания са предимно за монасите и то само в някои манастири. Важно е да се знае, че крайното ограничаване може да обостри стомашно – чревни, жлъчни и нефрологични заболявания при хора, които страдат от тях, както и да ги провокира при други. Строгият пост създава проблеми и на страдащите от метаболитни заболявания. Затова, преди да пристъпите към него, посъветвайте се със своя лекар и духовник. Защото, постът е вътрешното, духовно състояние на човека.
Ето какво казва Православната църква за истинския пост:
„Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце. Като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш. Не завиждай никому. Не осъждай никого. Не поглеждай с пожелание. Не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи. Не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си. Нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен. Пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце! Бъди благоговеен във всичко, бъди всякога смирен и кротък. Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от гордост? Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист? Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза? Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети? И така, като постим телесно, нека постим и духовно. Като очистваме тялото с въздържание от храна и питие, нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли. Нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете, с милост към всички наши ближни. Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас. Постихме с пост благоприятен, благоугоден на Господа. Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите. Постът, през който липсват тези прегрешения, е истински и благоприятен“.
