От: Наташа Войкина, Враца
В днешната, последна неделя преди Вход Господен в Йерусалим- Цветница- православната църква ни припомня подвига на една изключителна жена – св. Мария Египетска – върховното олицетворение на покаянието.
Паметта й се чества на 1 април, когато се е представила пред Бога през 530 година, прекарвайки 47 години в аскеза в Йорданската пустиня.
През постния период този нейн трудно постижим подвиг ,чрез който придобила святост,се споменава и през първата седмица ,защото възгласите “Преподобна мати Марие, моли Бога за нас!” са включени във Великия покаен канон на св. Андрей Критски, част от който се чете тогава.
Животът й е протекъл в Александрия между V и VI век. Избягала на 12-годишна възраст от дома си и се отдала на низки страсти и порочен живот, макар и християнка. След години решила да отиде до Йерусалим заедно с голяма група вярващи, отправили се за празника Кръстовден за Светите земи. Тя съблазнявала по време на плаването пътуващите с кораб за поклонението. В храма Господен не успяла да влезе обаче, въпреки двата си опита, защото невидима сила я заковала на врататата му. Тя се замислила за причините за това и отправила наум молитва към Св. Богородица да й позволи да се поклони на Христовия Кръст, давайки обет да прекара след това живота си в покаяние, далече от хората. Пред портите на Божи гроб, няма човек, който отчасти или напълно да не осъзнава своите грехове. А младата красавица почувствала цялото падение, в което живяла десетилетия наред. Позволено й било да се поклони на Животворящия Кръст, а сетне далечен женски глас й вменил да отиде отвъд река Йордан и да остане там, ако иска да принесе покайни трудове, които да заличат стореното от нея.
Мария умила лицето си със светена вода в един от Йорданските манастири, причастила се със светите тайни, прекосила река Йордан, в която влизащите ритуално се измиват от греховността си и се скрила в пустинята, далеч от хорските погледи. След 47 години там я открил монаха Зосима, който също получил откровение свише да отиде на същото място. Той се бил успокоил, че е извършил всички монашески подвизи, но му било внушено да отиде на това място, за да разбере, че има и подвизаващи се (извършват монашески подвизи), много по-духовни и величави от него. Мария му разкрила, че е жена и го помолила да й предостави дреха, с която да се покрие, защото нейната вече била изгнила.
Тя му изповядала своя минал бляскав живот на платена жена, спомените за който я измъчвали години наред. От приетото доброволно покайно поведение тя получила способност за прозорливост, да се издига във въздуха по време на молитва, да прекосява реката, ходейки по вода и да цитира Библията, въпреки че не я е знаела и не я е чела. По нейна молба Зосима я причастил на следващата година на Велики четвъртък, а на още по-следващата дошъл на уговореното място и от надписа на пясъка, който отшелницата оставила, той разбрал,че тя е починала същия ден, в който се причастила от неговите ръце. Смърт, за каквато се молят всички християни – смърт след причастие, която отвежда според християнските норми в Небесните чертози. Старецът я погребал и опял, като разказал вече всичко на членовете на манастирското братство, което всяка година на този ден й отслужвало панихида. След време Йерусалимският патриарх Софроний записал житието й, както устно го е чул.
Необикновена съдба! От жена, която задоволява долните инстинкти на мъжете, св. Мария Египетска става жена, която задоволява най-високите изисквания на Бога за святост. От проститутка, която хората смятат за по-долна от животните, тя се уподобява на ангел в плът, който надмогва своите привички, страсти и грехове, за да постигне съвършенство.
Това са главните причини,поради което Църквата е включила св.Мария Египетска в Неделите по време на поста. Никой сега не иска хората да бягат от света и близките си, за да оплакват греховете си и да подлагат тялото и духа си на такива изтезания. Тълкуването на подвига на св Мария Египетска надхвърля далеч рамките само на телесната блуд. Човек може да блудства с вярата си, правейки кощунствени компромиси ; с отношението си към родители, близки, колеги. С дарованията, които има и разпилява. Въобще, животът на светицата навежда към размисли за безпътицата във всичките й прояви. От пълно нравствено падение до ангелска чистота! Съвършенство, придобито по Божията воля и с неимоверни човешки усилия, победили бездуховността!
