От: Д-р Даниела Меджидиева, отоневролог
в Университетската болница „Св. Иван Рилски” – София
Различните форми на световъртеж се активизират през зимните месеци, защото ниските температури предизвикват промени в оросяването. Хора, които имат високо кръвно налягане го качват още повече през зимата. Освен това вестибуларният апарат има анатомична особеност: кръвоснабдява се само от една артерия. Всяко допълнително свиване на съдовете в тази зона влошава захранването и затова хроничните форми се обострят в този период.
Има и сезонно проявени вестибуларни заболявания, които се отключват през пролетта и есента, точно на базата на тези промени в съдовете. Преминаването от по-топло към по-студено време е рисков период за хората с хронични вестибуларни смущения.
Все по-често идват пациенти с оплакване от световъртеж или замайване. Аз имам над 30 години практика като отоневролог и забелязвам, че се занижава възрастовият праг, което се дължи на стрес, понякога на неправилно спортуване. Неправилното хранене, режимите също са фактор.
Много често младите момичета отключват вестибуларни смущения вследствие на диети. Понякога става дума за много тежки кризи, които влошават общото състояние.
Световъртежът е общо понятие. Той е проява на различни заболявания на вестибуларния апарат от една страна, а може да се дължи и на други заболявания от общ характер, които дразнят вестибуларния апарат, който е датчик. Този датчик първоначално реагира като защитен механизъм. Минавайки бариерата на защитата започват болестните процеси. В зависимост от това кои зони на вестибуларния апарат се дразнят, имаме различни форми на световъртеж. Той може да е под формата на замаяност, т.нар. връщателен световъртеж, когато ние се въртим около предметите около нас. Често това е субективно усещане. В други случаи предметите се движат около нас. Вид световъртеж е и чувството за потъване (при движение, в легнало положение). Всички тези неща са много важни при анамнезата и поставянето на правилната диагноза.
Много е важно да знаем какви прегледи да направим на пациента: отоневрологечен, който включва определени проби; нистагмо-продуциран (има едни специфични потрепвания на очните ябълки). При тях трябва да имаме много добри познания, за да различим формите на нистагъм. През последните години много се говори върху обективните методики за диагностика на вестибуларния апарат. Тъй като, както казахме, вестибуларният апарат е много сложна структура, обективната диагностика е доста трудна. Може би затова различните обективни методики са много скъпи, при тях се използва сложен софтуер, за да могат да се регистрират промените на вестибуларния апарат.
Нашата клиника е една от малкото в страната, която диагностицира и лекува пациенти с вестибуларни смущения. Аз самата имам специалност по УНГ и по отоневрология – ученик съм на създателя на българската отоневрология – проф. Кехайов.
Световъртежът може да е симптом на различни, животозастрашаващи състояния. В някои случаи е проява на миниеров синдром (заболяване на вътрешното ухо), или на едни кристалчета във вътрешното ухо, които не се лекуват с лекарства, а с рехабилитация. Но може да е проява и на обемни процеси в мозъка. Някои тумори, в зависимост от локализацията, могат да започнат с такива симптоми. Световъртежите могат да се дължат и на съдови заболявания, например хронична вертебробазиларна недостатъчност (недобро оросяване в шийния сегмент), метаболитни заболявания, например диабет, или пък проява на хипертонична криза.
Добре е човек да отиде на отоневролог, а не на „обикновен“ невролог, защото отоневрологията касае знания от областта на отоларингологията, неврологията и още много други специалности и причината е, че оплакванията от тези структури изискват познания за много заболявания.
При по-възрастните хора се срещат по-често вестибуларни смущения и те обикновено са следствие от други заболявания. Но както вече споменах, все по-често имаме и съвсем млади пациенти.
По отношение на половете, жените са по-рисковата група, защото при тях има и наслагване на хормоналния фактор. Съществува и наследственост, отново по-често проявявана при дамите. Наследствеността пък се определя от друга специфика: човек се ражда с различен праг на дразнене на вестибуларния апарат. Знаете, има дечица, на които им става лошо при пътуване, докато други хвърчат по люлки, по различни екшън паркове и им няма нищо. Това е така, защото имат различен праг на дразнене. Хората, които са с по-нисък праг, се водят предразположени към развитие на всякакви смущения, свързани с вестибуларния апарат. В началото говорим за физиологична вестибулопатия, но в съчетание с друго промени в организма, тя се превръща в болест.
Хубавото е, че вестибуларният апарат филогенетично е развит по-късно и на фона на всички тези връзки с други структури, за които говорихме много лесно вдига глава и се изправя. За разлика от друг сетивен орган, напр. слухът, който трудно може да бъде възстановен.
Обикновено вестибуларните смущения протичат с хронично рецидивиращ ход, но понякога имаме и остри състояния, които включват тежка вестибуларна криза със загуба на равновесие, бурни световъртежи, гадене, повръщане. Те изискват спешна диагностика със специализирана апаратура, за да може да се прецени за какво става дума, с какъв произход са оплакванията. Най-важното е да разберем дали пациентът да бъде хоспитализиран в отоневрология или да бъде насочен към друг специалист. Лечението с някои традиционни медикаменти за вестибуларни смущения могат да маскира картината и да се изпусне сериозно заболяване.
Визитка:
Д-р Даниела Меджидиева, дм, е специалист по отоневрология, аудиология и професионални болести. Началник е на Отделението по професионални УНГ болести и отоневрология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ от 2003 г. В практиката си тя прилага нови методи на диагностика (нов тип стабиометрично изследване tetrax с компютърен анализ) на отоневрологичните заболявания.
