Всички знаем кой е Алберт Айнщайн, но има десет неща, които са известни на малцина. Изследователите на живота му решиха да ги разкрият.
Например, преди смъртта си той казал няколко думи на немски, но американската медицинска сестра не знаела езика, а после не могла да ги възпроизведе. На 19 април 1955 г., без широко разгласяване се състояло погребението му, на което присъствали само 12 най-близки приятели. От смъртта на водещият физик –теоретик на ХХ век започнала епохата на великите физически открития, чиито основоположник станал той.
Той е имал проблеми в развитието.
Малкият Алберт не е говорил приблизително до седмата си годинка. За днешните детски психолози това се явява признак на сериозно нарушение, за което те изпращат дори на психиатър. Възможно е той да е страдал от синдрома на Аспергер – разстойство от аутистичния спектър, което влияе на речевия център и поведенческото развитие на децата.
Той знаел много добре математиката.
Съгласно широко разпространен мит се смята, че Айнщайн се е учил лошо и дори не е можел да издържи изпитите по математика в училище. В действителност, той е преуспявал по този предмет. На 12-годишна възраст гениалният младеж се интересувал как да запише университетски курс по тези науки.
Той е направил всичките си открития само за една година.
През 1905 г. Айнщайн публикувал четири статии, с които е дал своя принос в теоретичната физика. По това време той бил чиновник в швейцарско патентно бюро и паралелно с това пишел докторската си дисертация. В тези четири статии физикът описал математическата теория за относителността и други две теории, които му донесли по-късно Нобеловата награда.
Нобелът му не е за теорията на относителността.
Престижната съвсем не е за теорията му на относителността, а за това, че е успял да обясни фотоелектрическия ефект, използвайки квантовата теория.
Теорията му за относителността останала без награда. Били необходими години, за да бъде тя потвърдена експериментално.
Айнщайн е бил преговарящ за пускането на заложници.
Световноизвестният физик е бил убеден пацифист, отдало му се е да приложи своите убеждения на практика. Веднага след Втората световна война, когато радикално настроени студенти от Берлинския университет похитили ректора и няколко професори за заложници, Айнщайн се проявил като парламентарист и успял да убеди радикалите да пуснат учените.
Геният имал извънбрачна дъщеря.
По време на ученето си в университета в Цюрих Айнщайн имал връзка с еднокурстничката си Милева Марич, после тя станала първата му съпруга. Преди да сключат брак обаче, двойката имала дъщеря, чиято съдба е неизвестна. Тя или е починала още като дете, или е дадена за осиновяване.
Физикът е бил голям любител на жените.
Бракът на Алберт Айнщайн и Милева Марич се разпаднал, защото ученият нямал нищо против да има връзки с друг жени. Една от любовниците му – неговата братовчедка Елза, в края на краищата, станала негова втора съпруга. Финансовата премия от Нобеловата награда била пръсната за бракоразводното дело с Милева. Разводът им бил продължителен и тягостен. За него той похарчил много пари, както и за издръжката на първата си жена Милева.
Предлагали му място в правителството на Израел.
Освен като водещ физик – теоретик, Айнщайн е бил известен още и със своите политически възгледи. В продължение на целия си живот той опазил пацифистките си убеждения и се обявил срещу разпространението на ядреното оръжие след Втората световна война. През 1952 г. министър-председателят на Израел Давид Бен Гурион му предложил място в правителството на създадената наскоро израелска държава, но геният отказал, позовавайки се на напредналата си възраст.
Мозъкът на нобелиста бил откраднат.
Алберт Айнщайн завещал тялото му да бъде кремирано и това станало, но не изцяло. Лекарят, който правел аутопсията на 18 април 195 г. в Принстън (САЩ) – патоанатомът д-р Томас Харви, не можел да устои на изкушението да изучи мозъка на светилото на физическата наука, и откраднал частица от него с изследователска цел.
