Трети март – денят на Освобождението на България. Националният празник, от който се очаква да обедини народа ни в една обща кауза, в едно честване и под знамето на общите идеали и ценности.
На първо място, на 3 март ние празнуваме подписването на Санстефанският мирен договор между Русия и османската империя, с който за пръв път от пет века се създава отделна българска държава.
Освен че е празник на най-важното поколение в България в момента, този ден е и символ на възраждането на България от тоталитаризма. Факт е, че 3-ти март победи 9 септември в съзнанието на народа. Дори само заради тази победа, денят си струва да е национален празник.
Подобно на Великден, 3-ти март е символ на прераждането, на възкресението и на новото начало. Това е денят, който символизира краят на всички минали епохи и началото на нова – епохата в която България ще стане свободна, съединена, независима, част от европейското семейство и неделима част от европейската и световна култура. В нито една епоха до тогава, тези отделни фактори не са се преплитали едновременно по такъв драматичен начин.
Националният празник трябва да се гради на базата на сърцата и умовете на хората, които вярват в новото начало, в свободата и в правото на избор.
3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско владичество от 1888 г. Еднократно като официален празник е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението.
Априлското въстание от 1876 година, което избухва преждевременно на 20 април по стар стил в Копривщица, и е организирано от Гюргевския революционен комитет, е потушено с големи жестокости. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и Русия и доказва на европейските народи, че българите копнеят за свобода и са готови да се борят за нея с цената на живота си.
Санстефанския прелиминарен договор е своеобразен подарък от страна на руската дипломация към император Александър II, който се възкачва на престола на 19 февруари 1855 г., а през 1861 г. на същата дата подписва декрета за отмяна на крепостното право. У нас той е известен като Цар Освободител. Преговорите по сключването на договора започват в главната квартира на руската армия в Одрин, а едва след това се водят в Сан Стефано. Русия е представена от Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а Турция от Савфет паша и Садък паша. Заседанията се провеждат два пъти дневно. За основа на преговорите служи проект, разработен от Граф Игнатиев, чиито основни положения са одобрени от императора Александър II. На войниците са раздадени по 100 патрона и всички очакват или да се обяви краят на войната, или да се издаде заповед за навлизане в Цариград.
Мирният договор е подписан в къщата на семейството на Симеоноглу в Сан Стефано – предградие на Истанбул. От 1926 мястото се нарича Йешилкьой, откогато се въвежда законодателното правило всяко населено място в Турция да има турско име. В Османската такова правило не е било валидно, тъй като не е прието империите да сменят имената на градовете, които завземат, с малки изключения. Дори Истанбул не е турско, а гръцко име. Така в рамките на Османската империя имало много градове и села, чиито имена не били на езика на владетелите. Сан Стефано по византийско време бил Айос Стефанос (Свети Стефан). През 1203 г. Рицарите от четвъртия кръстоносен поход акустирали в селището. И понеже за римляните било трудно за произнасяне гръцкото название, те го превели на родния си език и от там дошло Сан Стефано.
Добре известно е, че Самарското знаме (превърнало се в един от символите на българското опълчение и на българската бойна слава) е изработено по инициатива на жителите на гр. Самара като израз на тяхната морална подкрепа за справедливата борба на българите. На лицевата страна е избродиран образът на Иверската света Богородица, а на обратната страна се намират ликовете на светите Кирил и Методий. Към дръжката на знамето са прикачени две червени и две сини ленти, като на едната червена лента е изписано: „Самара – Болгарскому народу вь 1876 году“. Върху една от сините ленти има надпис: „Да воскреснеть Богь и разтучаться враги его“.
