Вариантите на коронавируса, как действат

По-заразни, по-резистентни, по-притеснителни?

Варианти, мутации – едновременно притеснителни и твърде технически, тези термини понякога са източник на объркване за широката публика. Ето какво се знае за тях и какво означава това за пандемията от COVID-19.

Колко са вариантите?

На този етап три се смятат за „тревожни варианти“ според официалното обозначение на Световната здравна организация – тези, които бяха открити първо във Великобритания, в Южна Африка и в Япония (но при пътници, пристигащи от Бразилия, оттам и популярното название „бразилски вариант“).

Те циркулират съответно в 125, 75 и 41 страни, според последни данни на СЗО. Те принадлежат към тази категория поради своята повишена заразност и/или вирулентност, които утежняват епидемията и я правят по-трудна за контролиране, според дефиницията на СЗО.

Категорията точно под тази е „варианти, представляващи интерес“, чиито потенциално проблемни генетични характеристики оправдават наблюдение. За момента СЗО има данни за три такива, първоначално открити в Шотландия, САЩ и в Бразилия.

И накрая, циркулират многобройни други варианти, които научната общност се опитва да засече и оцени.

„Идните седмици и месеци ще ни кажат дали те ще влязат в категорията на силно тревожните варианти, които се разпространяват дифузно много бързо, или ще останат варианти, които циркулират незабележимо“, обяснява пред АФП Етиен Симон-Лориер от парижкия Институт „Пастьор“.

Всички тези варианти са класифицирани по семейства или „род“. Според мутациите, които са развили, те заемат конкретно място в генеалогичното дърво на оригиналния вирус SARS-CoV-2.

Какви са последствията?

Сама по себе си появата на мутации е всичко, освен изненадваща. Това е естествен процес, защото вирусът развива мутации с времето, за да осигури оцеляването си. „По света са били идентифицирани над 4000 варианта на SARS-CoV-2“, обяснява британската здравна служба на интернет сайта си.

„Повечето нямат отражение върху общественото здравеопазване“, подчертава СЗО.

Всъщност всичко зависи от мутациите, които пренасят.

Така, една мутация, наричана N501Y, съществуваща при британския, южноафриканския и бразилския вариант, е заподозряна, че ги прави по-заразни. А южноафриканският и бразилският вариант носят и друга мутация, E484K, за която се подозира, че намалява имунитета, придобит или вследствие на прекарана инфекция (и следователно повишава възможността за повторно заразяване), или от ваксините.

За широката публика е трудно да се ориентира в това, още повече, че вариантите имат много технически имена, без международно уеднаквяване. Например британският вариант се нарича или 501Y.V1, или VOC202012/01 и е част от рода B.1.1.7.

Термините „британски, южноафрикански или бразилски вариант“ са следователно по-разбираеми за широката публика, но учените изобщо не ги харесват, защото ги смятат за стигматизиращи спрямо тези страни.

По-заразен?

По този въпрос има консенсус по отношение на трите „тревожни варианта“.

За момента обаче той се основава само на епидемиологични данни: изследователите наблюдават с каква скорост се разпространяват тези варианти и от това правят заключения колко по-заразни са.Следователно това не позволява да се посочат категорични числа, защото резултатите може да варират в зависимост от наложените в засегнатите региони ограничителни мерки.

Въз основа на различни проучвания СЗО смята, че британският вариант е с 36 до 75 на сто по-заразен. Тя посочва и извършено в Бразилия проучване, според което бразилският вариант може да е два и половина пъти по-заразен.

Няколко екипа изследователи по света анализират биологичните характеристики на тези варианти, надявайки се да разберат защо са по-заразни.

„Има различни хипотези за проучване: може би вирусният товар е по-висок, или вариантът влиза по-лесно в клетките, или се размножава по-бързо“, заявява пред АФП Оливие Шварц от Института „Пастьор“, който ръководи един от тези екипи.

Изследователи от американския университет Харвард предложиха друга хипотеза. Според тях инфекцията, предизвиквана от британския вариант, може да трае по-дълго: заразеният индивид би оставал заразен по-продължителен период в сравнение с класическия коронавирус, което може да наложи удължаване на периода на изолацията.

Подобни изследвания обаче отнемат време и ще са нужни още няколко седмици, или дори месеци, за да се получат окончателни резултати.

По-опасни?

Такъв изглежда е случаят с британския вариант. Изследване, публикувано на 10 март, стига до заключението, че той е с 64 на сто по-смъртоносен от класическия коронавирус.

На 1000 открити случая британският вариант води до 4,1 смъртни случая, в сравнение с 2,5 на сто за класическия коронавирус, гласи заключението на това изследване, публикувано в медицинското списание „Бритиш медикъл джърнъл“ (BMJ). То потвърждава първите наблюдения, направени в края на януари от британските власти.

Освен това, въз основа на друго изследване, извършено в Южна Африка, СЗО изчислява, че южноафриканският вариант „увеличава риска от смърт в болница с 20 на сто“.

Доколко са ефикасни ваксините?

Според няколко ин витро проучвания, ефикасността на ваксините не намалява значително при британския вариант, но това изглежда се случва при южноафриканския и бразилския, поради известната мутация E484K.

Най-ново е едно френско проучване на Института „Пастьор“, публикувано в „Nature Medicine“. То показва, че антителата, произведени след инжектирането на една от наличните ваксини, тази на „Пфайзер/Бионтех“, „са почти толкова ефикасни срещу британския вариант, колкото и срещу класическия коронавирус, но „по-малко ефикасни срещу южноафриканския, според Института „Пастьор“.

Въпреки това, дори ако ваксините са по-малко ефикасни срещу някои варианти, това не значи, че вече изобщо не са ефикасни.

Впрочем, тези проучвания се фокусират върху само една реакция на организма след ваксинацията, производството на антитела: „те не оценяват други видове потенциален имунитет, като активността на лимфоцитите Т и Б“, подчертават американски експерти, включително правителственият експерт Антъни Фаучи, в статия, публикувана наскоро в специализираното списание „Джърнъл ъв Америкън медикъл асосиейшън“ (JAMA).

Независимо от всичко, производителите работят по нови версии на своите ваксини, адаптирани към вариантите на вируса. Така на 10 март „Модерна“ обяви, че е започнала да поставя ваксини от ново поколение на първите пациенти, в рамките на клинично изпитание, целящо да оцени ефикасността им срещу южноафриканския щам.

Тази адаптация е необходима, защото „вероятно ще продължат да се появяват варианти, срещу които сегашните ваксини може да са по-малко ефикасни“, предупреждава Европейският център за контрол и превенция на заболяванията.

Следвай ме – Здраве

Total Page Visits: 214 - Today Page Visits: 2

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close