Василий Велики – светецът на действието

Един от най-ярките образци на святост в ранната църква е този на свети Василий Велики.  Житието му е основано на конкретна, исторически доказана фактология, в него няма примеси на легенди, каквито има в други случаи.

Той е роден през 330 г. в Кесария Кападокийска (Мала Азия).  Неговият баща е ритор. Това общественото положение му дава възможност да придобие най-високото образование за своето време – учи в Константинопол и Атина. На 26-годишна възраст Василий основава собствено монашеско братство в Понт на река Ирис, макар да има възможност самият той да стане ритор.

Той избира киновийната аскеза (общежитийно монашество) вместо популярната по онова време анахоретска (пустинна аскеза). Това не е случайно – в съжителството с други, човек може да оформи личността си и да изрази на дело христовото учение за любовта към ближните. Свети Василий създава първият добре организиран  християнски приют за бедняци и бездомници, известен като Василиада.

През 370 г. той става архиепископ на Кесария Кападокийска и остава в този сан до смъртта си на 1 януари 379 година.

Следвай ме – Вяра

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close