Вдовица на султан ходатайства за пренасянето на мощите на св. Иван Рилски

Мощите на св. Иван Рилски в Рилския манастир

Мара Бранкович доставя и даровете на влъхвите в Атон

Най-значимото събитие, свързано със свети Иван Рилски след неговото Успение, което Православната  Църква отбелязва днес, на 18 август, е пренасянето на неговите мощи от Търновград (Велико Търново, дн.) в Рилския манастир през 1469 година. Това става възможно след ходатайството на вдовицата на султан Мурад II – Мара Бранкович (1416  г. – 14 септември 1487 г.).

Тя е от последните съпруги на османските владетели от благороднически родове, които са сключвали официални династични бракове с владетели на Османската империя, за спечелване на съюзници.

Мара Бранкович, нарисувана като царица

Към началото на ХVI век тази необходимост отпада, тъй като границите на империята вече са урегулирани, както и задълженията на останалите на места васалн княжества. В харемите вече престолонаследниците са раждани и от робини, получили след майчинството си статут на свободи жени.

В Османската историография Мария Бранкович е наричана Мара-хатун, Деспина-хатун и Америсса. Тя е представителка на средновековната сръбска (днес) династия Бранковичи, дъщеря е на Георги Бранкович и Ирина Кантакузина. Баща й е владеел Смедеровското деспотство. Мария е популярна чрез народните песни и легенди като Мара, дори като „царица”. Историографите посочват, че тя е била доверен човек на съпруга си Мурад II, с когото той е споделял държавнически дела и дори ги е обсъждал.

Някои историографи дори се позовават на источници, от които става ясно, че той се е вслушвал в съветите й и я е ползват за дипломатически мисии. След неговата смърт през 1451 г., наследникът му Мехмед II, който е от друга жена,  потвърждава васалните отношения на Георги Бранкович и връща Мара Бранкович с почести в родината й. Такава е била традицията за овдовелите съпруги на султаните. Когато те не са желаели да се върнат по родните си места, са били изпращани в имение в покрайнините или извън стоицата.

Даровете на влъхвите се съхраняват в манастира „Св. Павел“ в Атон

През 1457 г. , когато баща й умира и е наследен от сина си Лазар, Мария се връща на османска територия, тъй като животът й не  в безопасност по време на управлението на брат й. Султан Мехмед II я цени и около 1459 г., за да се издържа,  ѝ дарява Ежово, околните Серски села, бивши манастирски земи край Солун и поземлено владение в областта Дубочица около днешен Лесковац. До края на живота си Мехмед се отнася с уважение към нея и многократно я използва като посредник в дипломатическите си контакти. С нейното посредничество, например, в края на 1474 г. започват преговорите между султана и Венецианската република, които по това време воюват дванадесета поредна година.

Мария Бранкович е лицето, което издейства султански ферман за пренасяне на мощите на свети Иван Рилски от старата българска столица Търновград в Рилския манастир. Шествието, с което през 1469 г. са пренесени мощите, е описано от Владислав Граматик, според когото чрез него „западните български земи пак да се осветят и да се напътят към добро“.

Даровете на влъхвите – злато, лаван и смирна

Мария дарява на Рилския манастир ценна икона на Пресвета Богородица. След падането на Константинопол (1453 г.), Мара изпратила даровете на влъхвите на манастира „Свети Павел” на Атон. 

Мара Бранкович доживява старини и умира на 14 септември 1487 г. в село Ежово.

Следвай ме – Вяра

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close