17.1 C
София
неделя, юни 26, 2022
spot_img

Да си спомним за Вера Мутафчиева

Преди 13 години на днешната дата ни напусна българската писателка, историк-османист и академик Вера Мутафчиева.

Създателката на една от най-известните творби „Случаят Джем“ е родена на 28 март 1929 г. в София. Завършва специалност „История“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на редица публикации в сферата на художествената проза – романи, повести, есета на историческа и съвременна тематика. Доктор на историческите науки (1978), ст.н.с. I ст. (1980), с десетки научни публикации в България и чужбина.

Тя публикува  от 1961 г. художествена проза – романи, повести, есета на историческа и съвременна тематика. Историческите ѝ романи са многократно преиздавани в България, преведени са на над 10 езика и са удостоени с множество български и международни награди. Автор е на сценария на най-гледания български филм „Хан Аспарух“ (1981). Носител e на орден „Стара планина“ — I степен (1999).

Трайна следа и до днес оставят историческите й романи, повести и разкази, сред които „Летопис на смутното време“, „Книга за Софроний“, „Случаят Джем“, „Последните Шишмановци“, „Рицарят“, „Белот на две ръце“, „Богомили“, Аз, Анна Комнина“, „Алкивиад малки“, „Алкивиад Велики“, „Младостта на Раковски“, „Белият свят“, „Бомбите“, „Предречено от Пагане“, мемоарите „Бивалици“, „Разгадавайки баща си“, „Семейна сага“.

Сценарист е на първата българска филмова суперпродукция „Хан Аспарух“.

За творчеството и научните си трудове акад. Вера Мутафчиева е получила редица награди, сред които Награда на Съюза на българските писатели за проза (1978), Международна награда „Готфрид фон Хердер“ – за цялостно творчество (1980), Димитровска награда – за създателите на филма „Хан Аспарух“ (1982), „Златната роза“ на Кинофестивала във Варна – за сценарий на филма „Хан Аспарух“ (1982), Награда на София (1986), Орден „Кирил и Методий“ – I степен (1989), Награда на Съюза на българските писатели за роман (1991), Награда „Паница“ на фондация „Свободна и демократична България“ – за журналистика (1995), Голямата награда за литература на СУ „Св. Климент Охридски“ (1998), Орден „Стара планина“ – първа степен (1999), Почетен знак с лента „Марин Дринов“ на БАН (1999), Голямата награда на Четвъртия салон на изкуствата – за принос в българската книжовност и национална култура (1999), Награда на Българско-германския форум за принос в утвърждаването на гражданското общество в България и за развитието на българско-германските отношения (2000), първи носител на държавната награда „Паисий Хилендарски“ (2000), Награда на Ротари клуб – София (2002), Национална награда „Иван Николов“ за цялостно творчество (2003), Национална награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос (2005), Национална литературна награда „Иван Вазов“ (2005).

Умира на 9 юни 2009 г. в София.

“Благодаря ти, Господи, че ми вдъхна нахалство да пропиша, че ме сподоби с такъв калабалък от измислени  човеци. Радвах им се, сякаш изненадващо ги срещам, вниквах в личността им, ядосвах се, ако разкалят терена. Живот, докрай реален. А аз пък, макар неканена, бях се озовала сред тях и нямаше начин да се отърват от мене.”

Вера Мутафчиева, “Не/бивалици”

Related Articles

Latest Articles

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close