Изложба за българите, променили света

Експозицията е в Културен център „Морско казино“ в Бургас

От: Анелия Казакова, Бургас

Изложбата „В света на българските откриватели и изобретатели“ е отворена за разглеждане в зала „Георги Баев“ на Културен център „Морско казино“.  Експозицията популяризира 11 от големите имена в българската наука, допринесли за световния научено-технически прогрес. Част от долупредставените български учени са се обучавали, специализирали и работили в едни от най-големите европейски университети и САЩ, но никога не са пропускали да заявят своите български корени и българския си творчески дух. Изложбата „В света на българските откриватели и изобретатели“ се реализира от Национален политехнически музей – София в партньорство с Община Бургас. В изложбата са показани постиженията на:

Акад. Ангел Балевски – основоположник на българската научна школа по металознание и технология на металите. Заедно с чл. кор. Иван Димов създава метод за леене с противоналягане. Този метод е изключително откритие в световната леярска техника, защитено с над 100 патентни документа за изобретения у нас и в чужбина.

Асен Йорданов конструира първия български моторен самолет Диплан „Йорданов -1“. Името му е записано в Златната книга на американските изобретатели. Сред неговите изобретения попадат снегоринът, „въздушната възглавница“, безжичният телефонен апарат със секретар „Джорданов“ с възможности за конферентна връзка. Барелеф на А. Йорданов краси „Залата на славата“ на летище „Ла Гуардия“, а на табелката на дома му е написано: „Български летец и пилот“.

 Георги Наджаков е първото име, записано в „Златната книга на откривателите и изобретателите в България“. Г. Наджаков е българският физик, който открива новото явление – фотоелектретно състояние на веществата. Откритието е в основата на класическата електрофотография – ксерографската и фотокопирна техника, но може да се приложи и в областта на безвакуумната телевизионна техника, при запаметяващите устройства, рентгеновите дозиметри и при извършване на снимки от космически спътници, предавани директно по електромагнитен път до Земята.

Проф. Иван Странски е един от най-известните български учени в чужбина. Неговият значителен научен принос е в областта на физикохимията. Разбирането/разгадаването на механизмите на кристалния растеж му носи световна известност още през 30-те години на XX век. Днес името „Иван Странски“ носят Институтът по физикохимия на Техническия университет в Берлин и Научноизследователският институт в Оберхаузен (област Рур). За принадлежността на големия учен към световната научна общност говори присъствието му в редица чуждестранни академии;

Джон Атанасов – На 19 октомври 1983 г. по инициатива на Щатския университет на Айова, д-р Джон Винсент Атанасов е публично провъзгласен за бащата на световната компютърна революция. Притежава 32 патента за изобретения: миночистачен уред за взривяване на химически мини, апаратура за откриване и записване на сеизмични и звукови вълни, устройство за изчисляване и записване на грешките в траекториите при стрелба, пощенски сортировъчни системи, система за намиране на класифицирани документи и др.;

Карл Джераси (Carl Djerassi) е известен със своя принос за разработването на първото противозачатъчно хапче. Той е наречен „Бащата на хапчето“. Между откритията му е и кортизонът;

Методи Попов разработва едно от най-значителните постижения на българската биология – учението за стимулацията на жизнените процеси. През 1924-1931 година, като български пълномощен министър в Берлин, М. Попов общува с имена от световна величина – А. Айнщайн, М. Планк, Е. Хайзенберг, В. Оствалд и др;

Петър Петров е един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на ХХ век. Сред неговите изобретения са: първият безжичен сърдечен монитор в света; първият дигитален ръчен часовник; първата компютъризирана система за измерване на замърсяването; телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни спътни и др. Той е носител на многобройни признания и награди.

Румен Антонов е български изобретател в областта на автомобилостроенето. Изобретява уникална автоматична скоростна кутия, която е приложима за малки коли и има слабо нарастване на разхода на гориво.

Д-р Стамен Григоров е известен като откривател на Lacto bacterium bulgaricum. Темата за българското кисело мляко като източник на дълголетие е особено актуална в европейските научни среди в периода до 1908 година, когато учените Льорсен и Кюн и нобелистът проф. Мечников дават на откритата бактерия името „Бактериум булгарикум – Григоров.“;

Проф. Виден Табаков е един от най-крупните изследователи по аеронавтика, почетен професор на НАСА, участвал в екипа, изпратил първия човек на Луната.

Следвай ме – Общество

Total Page Visits: 424 - Today Page Visits: 2

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close