Изложбата „Старото злато – магия и символика“ от колекция на Антонио Василев беше открита в Националния исторически музей (НИМ) в София. Сред официалните гости бяха Жозеп Бенц, президент на Кралския артистичен кръг в Барселона и Жоан Абело, директор на Музея на Пикасо в Барселона.
„Античната традиция златото да се приема като един символ на безсмъртието е нещо чисто, стойностно, което ни гарантира един стойностен живот и преминаване в другия свят, по-хубавия, както те са смятали – това е символът на златото,“ заяви по време на откриването директорката на музея доц. Бони Петрунова и благодари на колекционера за предоставените експонати. Те могат да се видят в НИМ до 1 февруари 2020 година.
Сред експонатите са и три сребърни пафти с позлата, с изображения на двуглав орел върху седеф. Във Византия двуглавият орел с корона символизира баланса между божественото и земното, а по време на османската власт е и герб на Цариградската патриаршия.
Образци на Чипровската златарска школа и нейното наследство от XVII век са също сред акцентите в изложбата. Ще бъдат показани женски накити за глава – надушни висулки, подбрадник, игла за коса, обици наушници, прочелник, изработени от сребро с позлата и инкрустирани с полускъпоценни камъни. Дело на майстори от Чипровци са и уникалната сребърна чаша във формата на кратунка, както и две позлатени сребърни гривни, инкрустирани с полускъпоценни и цветни камъни, както и две гривни кубелии (рогачки). Гривните кубелии винаги се носели по две, по една на всяка ръка, за да могат да „заключват” жената и по този начин да я предпазват от зли сили. От експонираните накити за глава много рядък е женският надушен накит с формата на нокът, носен като амулет, предпазващ притежателката си от лош поглед и урочасване. С магични функции е и сребърната нагръдна кутийка (амулет) от Света гора с изображения на християнски светци и евангелски сцени. Амулетите, наричани още „хаймалии”, се носели от хората, за да ги предпазват от зловредни и демонични сили.
Един от особено краснивите експонати в изложбата е женски колан от края на XVIII в., носен от булките в Дедеагач, както някога се е наричал Александруполис. Той е изработен от сребърна сплав с позлата, цветни камъни и емайл. Не по-малко красив от него е женският колан от края на XVIII век, изработен от своеобразни прешлени. Материалът му е сребро с позлата, мъниста и цветни камъчета.
