Изправят скулптори от дънери срещу климатичните промени

Световна тенденция е да се превръщат повалени и изсъхнали дървета в част от градската среда

Най-високата дървена статуя в Европа е в Лопушанския манастир

От: Наташа Войкина, Враца

През последното десетилетие в световен мащаб набира скорост движение за нов шанс на изсъхналите и повалени от природни стихии дървета. Те се превръщат в интересни и будещи възхищение скулптури, фигури, детски съоръжения за игра, част от културния ландшафт на градската среда. Освен това, някои творци  на иновативното  изкуство акцентират и върху екологичния аспект, като обръщат внимание върху безогледното повсеместно  изсичане  на горски масиви – локално и в световен мащаб, което според известни учени вече осезаемо е повлияло върху климатичните промени.

Едно от произведенията на Хуго Франка в Сао Паоло

Това е и посланието на бразилския дизайнер Хуго Франка, който се отзовал на повика на градските власти към жителите и творците на Сао Пауло, когато природна стихия повалила около 1700 дървета в мегаполиса.Той е обработил много от тях, превръщайки ги в красиви аранжирани скулптури за отдих и игра на малчуганите.

Андрея Гандини

Друг емблематичен творец е  22-годишният Андреа Гандини, който започва да извайва скулптури от дънери преди 5 години, а сега завършва своето 66-о произведение. Той разполага голямо количество материал в Рим – един от най-зелените градове в Европа със своите 313 хил. дървета. Част от тях са засадени преди близо столетие и или умират, или вече са мъртви. Скулпторът пристъпва към действие, когато си дава сметка до каква степен те са занемарени. Преди няколко месеца в парка на „Вила Памфили“ се появиха негови шедьоври, които превърнаха дънерите на отсечените дървета в уникални произведения на изкуството.

Алексей Алексиев

Хрумването му още като дете да изработи фигура от дънер на улицата се преяърнало с течение на времето в ярко призвание.

Българският резбар Алексей Алексиев от София, автор на повече от 80 кръста и миниатюри, който подреди изложба през ноември в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, безспорно е един от ярките наши таланти, подел каузата за нов живот на повалените и изсъхнали дървета. Неговото призвание също води началото си от детството му – четиригодишен извайва от върбов клон глиганска глава с  ножчето на дядо си. В изложбата вниманието грабна изработеният от него на открито, върху чимширено, 300-годишно изсъхнало дърво двустранен кръст, който съдържа 30 сцени от Новия Завет – по 15 са разположени от всяка страна. При изработката авторът е следвал  средновековната традиция и образци шедьоври от Рилския манастир.

Милен Иванчев в процеса на работа

„Направата му отне седем години. Всеки ден от сутрин до вечер, на дневна светлина“,  разказа Алексиев при  откриването на изложбата.

В градска среда той е вдъхнал живот, като е придал форма и образ на 15 изсъхнали дървета. За съжаление повечето вече ги няма, защото минувачите обичат да вземат парченца от тези произведения. Такъв е случаят в Борисовата градина. Останали са две – едното е в двора на АГ болница „Шейново“, другото – в локалното платно на булевард „Цариградско шосе“, до улица „Латинка“.

Творбата на Милен Иванчев в прослава на българската писменост

Алексиев има амбицията и желанието да измайстори, пак от изсъхнало дърво, образът на св. Иван Рилски в Докторската градина в София, в естествен ръст.

„За мен е необходимо българинът да има най-българския светия, като изображение в София. Няма друг български светец, който така ярко да присъства в историята ни.“, казва той.

Скулпторът от Враца  пък-Милен Иванчев, който в уредник в галерията „Иван Фунев“ в Регионалния исторически музей, дава нов живот на изсъхнали дървета, като ги превръща в произведения на изкуството чрез моторна резачка. В града вече има дървени фигури на животни, на герои от приказки и символи на азбуката и книгите, сътворени по този авангарден начин.

Иванчев също като колегите си по света смята, че идеята да се правят „скулптури с корен“, като се ползват стари изсъхващи дървета, придава нов колорит на монументалната украса в града. Две изсъхнали дървета в центъра на Враца  в близост до началното училище „Иванчо Младенов“, Държавния архив и Окръжната библиотека станаха отскоро символи на книжовността и писмеността. Милен Иванчев  преобрази  дънерите им в уникални послания към врачани и гости на града. Върху едното дърво той издълба 10 книги, които всеки трябва да прочете. Сред тях са Библията и Рибният буквар. На върха на скулптурата е изобразена сова, която е символ на знанието. Второто дърво се превърна в  прослава на  българската азбука с  пресъздадени букви от нея.Трудът му е безвъзмезден, а община Враца само всяка година лакира творбите и ги поддържа в оригиналния им вид.

Параклис от изсъхнало дърво в Гърция

Преди две години ваятелят изработи орел в полет от дърво на площад „Христо Ботев“, което изгоря при гръмотевична буря. Идеята точно тази величествена птица да оживее пред погледите на хората е на твореца, който е оставил и своето гордо послание в дънера на дървото „Враца – гнездо на орли“. На Милен Иванчев принадлежат и трите фигури на животни в градинката пред сградата на Централна поща във Враца, които също „изникнаха“ от дънери.

Най-специалната фигура в България безспорно обаче е петметровата дървена скулптора на св. Йоан  Кръстител, осветена на храмовия празник на Лопушанския манастир (24 юни) от Видинския митрополит Даниил. Тя се издига величествено пред централния храм и е направена от  дървото секвоя гигантея, чийто дънер беше достигнал диаметър близо 6 метра. Според една от версиите преди близо век монах донесъл фиданката от

Игуменът на Лопушанския манастир архимандрит Нифон

Атон. Но архимандрит Антим, протосингел на Видинска митрополия има категорични сведения, че то е посадено по случай раждането на престолонаследника Симеон Сакскобургготски през 1937 година.

Фигурата на Кръстителя Христов е изваяна за 23 дни от майстор Марин Вардолов (Мичо)  от Червен бряг, разказа дядо Антим.

„Така светата обител се сдобива с най-голямата статуя на Кръстителя не само в България, но и на Балканите и в Европа”, твърди авторът й.

Отец Сергий

Дървената фигура е защитена от влага и суша с импрегниращ разтвор. От останалия дънер на секвоята майстор Марин е  издълбал разтворено Евангелие с картини от житието на Христос. Произведението  е  поставено в двора на  манастира, който се намира  в община Георги Дамяново. Марин Вардолов е на 44 години, 18 от които е живял и работил като художник в Либерец, Чехия.

Вярващи, поклонници и жители на населените места в близост до манастира, болеят за отсечената секвоя, която бе един от най-старите символи на светата обител. Те припомнят, че тя бе отсечена в късната есен на 2017 година след настояване на монасите от манастира. Преди това е била удряна от гръм. Според тях кореновата система на секвоята застрашила устоите на храма и поискали разрешение от РИОСВ – Монтана да я премахнат

Централният храм в Лопушанския манастир

Лопушанският манастир е построен през Средновековието,разрушен е от турците и има богата и  бурна история. Въздигнат отново от св.Пимен Зографски, по  време на второто Чипровското възстание (1688 г.) той е бил изпепелен до основи. В пожара загиват стотици жени и деца, потърсили спасение в църквата му.

„Св. Богородица“ – така се казва  едната манастирската църква, която е абсолютното умалено копие на тази в Рилския манастир.

Иконите й са дело на майстори от Самоковската школа. Изградена е с дарения на местните хора. Богатите давали пари, а бедните – яйца. Зографите използвали жълтъците за боя, благодарение на което иконите не са изгубили нищо от някогашния си блясък. Посещава се от много поклонници.Прочут е с чудотворната Богородична икона,която била скрита в стените на храма и два пъти откривана,както и с частици от мощи на няколко светци.Случва се сред прохладата на манастирските покои да отседнат туристи. За тях са обособени специални хотелски крила. До възстановявянето на манастира в средата на XIX в. няма никакви сведения за неговата дейност, освен преданието, че няколко пъти е опожаряван и разграбван.

Параклисът на мъчениците в манастира

През 1850-1853 г.  е възобновен от чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Одеждите на игумена Дионисий, част от тленните му останки и негов портрет са обособени в отделен кът. Тогава са изградени и днешната съборна църква, жилищният корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Строител на всички тези сгради и съоръжения е майстор Лило от Славиня, основоположник на Славинската строителна школа.

През Възраждането в Лопушанския манастир действа килийно училище, а обителта е средище на националноосвободителните и църковните борби. Манастирът се превръща в любимо място на Иван Вазов и по време на пребиваването си там той създава част от романа си „Под игото“.

Интериор от храма

През 1989 г. Лопушанският манастир е реконструиран, тъй като северното крило било застрашено от срутване. Основната заслуга за това е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий (сега Доростолски митрополит), като по негово време се издига нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака.

Манастирът впечатлява със своя градеж, пропорции, архитектура и каменни пластики. Централният храм е посветен на св. Йоан Предтеча. Той съхранява един от най-красивите иконостаси в Северна България, истинска филигранна изработка в най-добрите традиции на Самоковската школа. Иконите са дело на братята Николай и Станислав Доспевски.

Лопушанският манастир е национален паметник на културата.

Манастирският двор

По време на своето игумество в него епископ Сионий инициира идеята за канонизиране на православните християни, загинали по време на второто в Чипровско въстание. Когато в средата на 19 век започва реконструкцията на манастира, беше намерен масов гроб на около 2000 души, част от посечените при потушаването на въстанието. Тленните им останки  бяха опяти и положени след умиване с мляко и вино в подземието на храма в специална костница.

Лопушанският манастир е действащ, негов игумен е архимандрит Нифонт, в него служи отец Сергий.

Снимки: Авторът и интернет

Следвай ме – Общество

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close