„Дай ми го!“, „Млъкни!“, „Мамо, той ми взима играчката“, „Тате, той ми я счупи!“. Няма родители с повече от едно дете, които да не са се наслушали на такива крамоли между отрочетата си.
Причините за конфликтите между децата са в неспособността да се понесе фрустрацията. На всички малчугани им е трудно да се справят с нея, особено на страдащите от опозиционно-предизвикващо разстройство. То се проявява в отказ да изпълнят нарежданията на родителите. Такива деца не могат дори да си представят, че ще отстъпят в нещо на брат си или сестра си.
Те са развили този свой недостатък в резултат на високото ниво на стрес вкъщи. Чувството на обида, на незаслужено засегнато его ги принуждава да противодействат с провокирането на конфликти.
Психолозите препоръчват пет съвета на родителите за справяне с този проблем.
Съвет №1. Научете децата си да избягват конфликтните ситуации. По-добре е пробелмът да бъде предотвратен, отколкото да бъде решаван. Ако едното от децата просто излезе от стаята, когато назрява караница, тя може да бъде избегната. Помогнете на децата да предугаждат, кога тя се задава. Когато едното се сърди, посъветвайте другото да напусне стаята. Най-напред я напускайте заедно с него и оставяйте сърдиткото сам. Впоследствие всяко едно от децата ви ще се научи да избягва конфликта по този начин.
Съвет №2. Научете децата да вишждат чуждите граници и да очертаят своите. Обяснете им, че всеки човек има право на свое физическо и емоционално пространство. Ако някой навлезе в тяхното с агресивни думи или действия, е напълно в нормите те да го помолят любезно, но настойчиво да го напусне. Например, детето може да каже на сестра си: „Знам, че съм ти взел играчката, но не влизай в стаята ми. Ще ти я върна сам“. Ако обаче, детето установява своите граници, но нарушава чуждите, ще се наложи да се намесите по-категорично, докато се научи да спазва правилата.
Съвет №3. Хвалете детето всеки път, когато е успяло да подтисне конфликт. Ако едно от децата ви се старае да избягва конфликтите или мирно се договаря с братчето или сестричката си, не забравяйте да го похвалите. Това трябва да става пред другото дете. За да не се почувства ощетено непохваленето, след 5 – 10 минути намерете поход да похвалите и него за нещо друго. Решаването на проблемите по мирен начин е нещо, което отрано трябва да сработи като важен житейски навик.
Съвет №4. Погрижете се нанесената вреда да бъде възвездена. Ако едното дете причинява вреда на другото, то трябва да изпита последствията от своето поведение. Например, ако е счупило нарочно играчката на брат си, то трябва да си плати. Това може да стане, като отдели от джобните си пари, за да му я възстанови или да му подари нещо свое, което има за „ценно“. Този механизъм принася двойна полза. От една страна, детето се научава да отговаря за своите постъпки. От друга, брат му се убеждава, че в семейството действат справедливи правила.
Съвет №5. Постарайте се да предугадите причината за конфликта. Помогнете на своите деца да определят какво ги провокира към конфликти. Покажете на непослушното дете, че управлението на емоциите и избягването на конфликта му дават контрол над ситуацията.
