Макар и езически, той се изпълнява в навечерието на постите, което никак не го прави християнски, сексуалният привкус в него е очебиен

На много обичаи по нашите, а и не само по нашите земи, които имат определено езически произход, впоследствие им е придаден християнски привкус. С тази хитрост поколенията преди нас са се опитвали да ги спасят от строгостта на Църквата. Един от тях е „Ората копата“. „Следвай ме“ подчертава, че в него няма нищо християнско. За него обаче ще ви разкажем дотолкова, че да се знаят традициите. Пределно ясно е, че е недопустимо за вярващите християни да участват в него, както и в така атрактивните кукерски игри.

О̀рата ко̀пата е древен обичай от езическите времена, изпълняван в наши дни вечерта на Сирни Заговезни. Запазен е най-вече в Южна България, главно в Родопите, сред тракийските преселници в Добруджа, но също и в планинските села на Стара планина и Средна гора. На някоя височинка край селото или в самото село се запалва огън, в който се слага голямо дърво, наречено оратник.Името идва от глагола оратя, който значи говоря. Още преди Заговезни ергените си правят по 40 – 50 стрели от див дрян или от пръчките, с които се плетат кошници; дълги 15 – 20 см, тези стрели имат връх, а на задния край са с перки, направени от пера. Момците предварително се упражняват да ги хвърлят на голямо разстояние с помощта на импровизиран лък от жилава пръчка. На някои места стрелите се наричат чилки, а хвърлянето им – чилкане. Някъде (напр. Якоруда) стрелите са много по-дълги и се правят от сърцевината на бор.

Когато на Сирни Заговезни запалят оратника, всеки ерген се опитва да изхвърли запалената си от този огън стрела в двора на момичето, което харесва. Хвърлянето е придружено с еротични наричания, произнасяни в речитатив от момъка, по отношение на момичето и на всички вкъщи, или понякога с наричания за здраве и плодородие. Например: „Ората, копата, / дай ми чичо момата, / да я водя из дол в дол, / да ѝ сека бела фурка, / да ми дава…“ От летенето на стрелата и долитането ѝ до целта се правят гадания за любовта, свързано с традицията за гадаене по огън.

Волнодумството в много случаи започва с „Ората копата“, очевидно формула, чийто смисъл днес е неразбираем. Самата стрела явно е символ на половото влечение на младежа към момичето. Общността не отправя никакви упреци към младежите. Предварително хората разчистват дворовете от запалителни неща или, ако не могат да ги внесат вкъщи, ги покриват с мъчно запалими покривала, за да се избегнат пожари. Момите събират хвърлените в двора стрели и на другия ден се хвалят помежду си с броя им. Според някои обяснението е, че младите се оставяли да правят това, за да се наговорят и простят с цинизмите преди постите, но традициите изобщо около заговезнишкия огън насочват към много стар тракийски езически култ. Документирани са опити на църквата за забраната им – Турланският събор през 680 г. в Цариград с Канон 65 изрично нарежда „да се изостави паленето на огньове … на новолуние, както и сега да се прескачат някои огньове по някакъв стар обичай. И ако това се прави от духовник, да се лиши от сан, а ако е лаик, да се отлъчва.“ За отбелязване е, че обичаят и днес се извършва винаги при новолуние.

„Може да се стигне до диабетни ретинопатия или макулопатия , правилното лечение намалява риска от увреждане на зрението“. Това казва д-р Станимира Станчева – Василева, началник на  Ендокринологично отделение на „УМБАЛ-Пловдив“.

„Ендокринните заболявания представляват голяма опасност за очите. Със своето усложнение диабетна ретинопатия по данни на Световната здравна организация е на 5-то място като причина за слепота в световен мащаб. От нея страдат  1/3 от диабетиците“, алармира д-р Станимира Станчева – Василева. Та е началник на  Ендокринологично отделение на „УМБАЛ-Пловдив“.

На какво се дължи

Причините за появата й са комплексни и включват- давност на заболяването, лош настоящ и назад във времето метаболитен контрол, големи колебания в нивата на кръвната захар в денонощието, непридържане към хранителен и терапевтичен режим, намалена двигателна активност, вредни навици-алкохол и тютюнопушене, нелекувана артериална хипертония или отклонения в мастния профил, наличие на хронична бъбречна недостатъчност и други.

Какво представлява

Диабетната ретинопатия  е прогресивно заболяване, увреждащо съдовете на ретината на очите. Протича в 2 основни фази. Първата е непролиферативна. При нея по фините кръвоносни съдове започват да се появяват микроаневризми (балончести подутини), от които се наблюдава повишена пропускливост на съдовете и запушване на капилярите в ретината. Втората фаза е пролиферативната  ретинопатия и се стига до  образуване и прорастване на нови капиляри, които обаче  на практика са  нефункционални, със слаби, увредени и силно пропускливи стени. Тази съдова пролиферация е предизвикана от стесняването и запушването на кръвоносни съдове в окото. Това води до хипоксия и невъзможност за доставяне на кръвта с кислород и хранителни елементи до особено чувствителната  ретина.

Други опасности

Застрашаващи зрението форми са също диабетна макулопатия и макуларен едем. Диагностицирането на заболяванията  се извършва от  офталмолог и включва зрителна острота, оглед на очни дъна, лещи и стъкловидно тяло, измерване на очно налягане, „цветна снимка на съдовете на ретината“. Допълнителните изследвания касаят кръвно-захарния профил,   мастен и азотен профил.

Как се лекува

Терапевтичното поведение включва индивидуално поведение-борба и отстраняване на рисковите фактори в комбинация с избор между лазерна фотокоагулация, оперативна намеса върху стъкловидното тяло на окото или инжектиране на лекарства в окото, които забавят растежа на кр. съдове в ретината. Правилното лечение на диабетната ретинопатия  и добрият метаболитен контрол намаляват  риска от слепота с 90 %. Други болести на очите при диабетиците са глаукома, катаракта, оток на лещата, двойно виждане, синдром на сухото око. При част от пациентите с отклонения в резултата от тест за обременяване с глюкоза, които не са все още диабетици, също се откриват промени в съдовете при оглед на очните дъна. Комбинираните въглехидратни нарушения са по-рискови за такива изменения.

Кои още са застрашени

Страдащите от   метаболитен синдром, хиперинсулинемия и инсулинова резистентност също трябва да бъдат преследявани от офталмолог.     Пациентите с автоимунни заболявания на щитовидната жлеза могат да развият тиреоидна орбитопатия. Такива са хората  с тиреоидит на Хашимото и Базедова болест в различните им клинични прояви. Лечението е специфично, строго индивидуално и се извършва само от медицински специалисти. То включва локални средства (очни капки с различен състав според конкретната ситуация или йонофореза), селен, глюкокортикоиди по различни схеми, други групи медикаменти, радиотерапия, хирургични средства. Възможно е очно страдание и при болести на щит. жлеза без автоимунен произход (тежък нелекуван хипотиреидизъм).

Намалената функция

Туморите на хипофизната жлеза според разположението си, скоростта на растеж и посоката на разпространение  причинят  очни смущения като двойно виждане, стесняване на зрителните полета, замъглено зрение.   Намалената функция на паращитовидните жлези води до опасност от  двустранна катаракта. Тя може да е съчетана с конюнктивити, „спадане“ на горния клепач или двойно виждане. Чувство за „пясък в очите“, парене, сълзене, дразнене от светлина или лезии по конюнктивите може да са провокирани от повишено функциониране на същите жлези (хиперпаратиреоидизъм).

Екипът на Отделение по Ендокринология и болести на обмяната в „УМБАЛ- Пловдив“ приканва ендокринно болните пациентите своевременно и регулярно да посещават съответните специалисти, да не провеждат самолечение и да спазват дадените им препоръки. При всички случаи превенцията на усложненията /първична профилактика/ гарантира добро качество на живот на пациентите и чувството им за пълноценност. На 12 март  се отбелязва Световния ден на очното страдание.

Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ се е самосезирала по случай, разказан от жена

Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ започна спешни проверки в болница ,,Св. Анна“ в София (бливша Окръжна) и Центъра за спешна медицинска помощ в столицата, съобщиха агенцията.

Причината е публикация в социалните мрежи от личен блог на жена, която разказва за проведено лечение на пациентка (възрастната ѝ майка) в лечебното заведение. Агенцията се самосезира по случая, а проверките започват още днес – 10 март. След тяхното приключване министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов и обществеността ще бъдат запознати с резултатите, увериха от МЗ.

Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ се е самосезирала по случай, разказан от жена

Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ започна спешни проверки в болница ,,Св. Анна“ в София (бливша Окръжна) и Центъра за спешна медицинска помощ в столицата, съобщиха агенцията.

Причината е публикация в социалните мрежи от личен блог на жена, която разказва за проведено лечение на пациентка (възрастната ѝ майка) в лечебното заведение. Агенцията се самосезира по случая, а проверките започват още днес – 10 март. След тяхното приключване министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов и обществеността ще бъдат запознати с резултатите, увериха от МЗ.

Под публикацията на столичанката в една от социалните мрежи десетки граждани пишат отзиви. Едни споделят негативен опит от същата болница, други от други лечебни заведения. Ето какво разказва жената, публикуваме по-долу без редакторска намеса на описаното от нея. Профилът й във Фейсбук е LaMartinia. Отправяме и линк към самата публикация на жената. https://www.facebook.com/LaMartinia?ref=embed_post

Случаят

„Днес ще ви разкажа за схемата в една софийска болница. Предварително се извинявам, че ще ви разваля зюмбюлената еуфория, но така се отнасят към жени в 21 век.

Единствената ми цел с този разказ е да предпазя други потърпевши, не искам нито реванш, нито отмъщение. Умишлено изчаках да ми мине емоционалната вълна, за да съм максимално точна.

Ваш възрастен близък пада и си чупи нещо, в случая на майка ми – рамо. Обаждате се на Бърза помощ, идва линейка, лекарят преглежда пациентката и споделя, че има съмнение за счупване. Дотук всичко е добре.

Докато все още сте в шок от случилото се, притеснени и объркани, същият този лекар ви насочва в конкретна болница, в случая Окръжна (Св.Анна). Над въпросите ви не е ли по-близо и добре в няколко други болници, той отговаря по различен уклончив начин по тънката струна – няма места, имахме отказ, работели стажанти, не били добри в тая област, т..н. И ако като мен упражнявате екстремния спорт да вярвате в хората, насред цялата уплаха и шок от случилото се, се съгласявате, въпреки че имате резерви. Нали е лекар, нали е авторитет, нали спасява човек животи, би трябвало да знае.

Кара ви същият лекар да подпишете листа с изрично желание пациентът да бъде закаран там, приемат ви бързо и експедитивно, наистина се оказва счупване, приемат пациентката и ви викат сутринта в 8, за да ви обяснят каква е ситуацията.

На другия ден се срещате с лекар, който не е ясно дали е завеждащ отделение, но се държи като такъв. Приема ви той в кабинета, с изричното уточнение да седнете вляво, след това разбирате, че това е заради камерите. Почти любезно, но леко отегчено започва с два въпроса:

– Пациентката оправя ли се сама?

– Да.

– За операция ли сте?

– Не знаем, затова се срещаме с вас.

След това разказва накратко какво е счупването, показва снимка и следва:

– Вариантите са два – пластина или ИМПЛАНТ, смяна на ставата, като ОТВОРИМ пациентката ще разберем кое от двете е по-добре.

Отново сте в шок и питате кое налага операцията. Пациентката е на 83 и с други придружаващи сериозни заболявания. Леко нервно ви се казва, че се прави най-доброто, че имат опит и са направили Х броя подобни операции и възстановяването с имплант е по-бързо. На 83. Операция. Смяна на става. Бързо възстановяване?!

Задавате още няколко въпроса, на които почти ви изтикват от стаята с думите: идете при старшата сестра, тя ще ви обясни за ФИНАНСОВАТА ЧАСТ. Отивате вие при старшата, а тя ви посреща с въпроса:

– Кое си избирате – имплант или пластина? 2000 или 4000 лв?

Съвсем любезно казвате, че не сте медицинско лице (и наум, че не сте тук за силиконови гърди, за да си избирате), на което леко нервно ви се казва:

– Ама то въпросът е кое може да си позволите, по-евтиното или по-скъпото, дали можете да ги дадете тия пари.

В това време влиза друга сестра и казва над старшата, че   пациентката (майка ви) няма да бъде оперирана ДНЕС (петък), защото е приела аспирин и остава зa понеделник. Без да сте потвърждавали за операция, без да сте подписвали каквото и да било, без да знаете. Продължава старшата за сумата, че ви дава отсрочка до понеделник за внасяне на парите, демек, ЖЕСТ!

Излизате вие, пиете едно кафе и решавате да потърсите консултация с друг лекар, на когото имате доверие, от друга болница. Обикаляте около 40 минути да си получите диска с рентгена, изпращате снимката и о, изненада – операция дори не е нужна, рамото би трябвало зарасне само. Да, ръката никога няма да е със същата функционалност, но предвид възрастта, общото състояние и придружаващите заболявания операция не само не е препоръчителна, ами е и крайно РИСКОВА.

Връщате се вие при въпросния лекар, съвсем любезно обяснявате, че сте се консултирали с колега (груба грешка, това е непростимо) и второто мнение е, че операция не бива да бъде правена, kамо ли смяна на става,  молбата ви е пациентката да остане до понеделник, за да бъде под наблюдение, за да не я местите в целия този стрес, което ще причини още вреди.

При тези ви думи лекарят скача от стола, започва да сипе квалификации и нападки, почти ви гони от стаята, показвайки ви входа с думите:

– Взимайте си я и изчезвайте!

Запазвате самообладание, защото знаете, че всяко местене в друга болница в този момент би навредило и усложнило ситуацията. Подчертавате, че пациентката цял живот е била медицинска сестра, а баща ви лекар и поне от колегиалност и човещина да остане до понеделник. Почти се молите! Отново се започват квалификации, но се съгласява, правел изключение. Изпраща ви да купите шина за обездвижване и да се върнете да я сложат. Изминавате половината град на скорост, за да успеете навреме, носите шината и си тръгвате със свито сърце.

Идвате на другия ден на свиждане в определения за това часа, въпреки че отделението е постоянно отворено, маски и калцуни не се ползват в грипен сезон, както и да е. И що за изненада – шината стои в опаковката си, пациентката е приведена ВЪРХУ счупеното си рамо над леглото и не може да се изправи. Просто в тази стая явно никой не влиза, защото НЯМА ОПЕРАЦИЯ, за какво да се влиза, като не можем да усвоим тая пътека и тоя консуматив. Дори вода не е имало кой да предложи, да не говорим за храна. НИЩО. НУЛА. Неглижиране, грубост и всякаква липса на човечност.

Ако в онзи момент имаше измерителен уред за гняв, щях да счупя скАлата, мисля, че никога не съм се чувствала толкова отчаяна, бясна, разочарована и шокирана. Никога. Обаче човешката психика има свойството да се мобилизира в критични моменти и сякаш цялата сила на света се вселява в теб и ти помага да изринеш каквото трябва и да продължиш.

За няколко секунди отхвърляте няколко варианта за действие, качвате се при въпросния лекар и след като известно време не го откривате (явно притеснил се от саморазправа), отново сте в същата стая, но този път не сядате отляво, този път той е седнал, а вие сте прави и му казвате, че сега той ще ви слуша той и ако до понеделник не се грижи за майка ви като писано яйце,  сутринта пред входа на болницата ще го чакат няколко ТВ екипа и Медицински надзор, за да разберат всички как се планира операция на 83 годишна пациентка без да е прочетен картона ѝ и без да са взети предвид придружаващите заболявания, само и единствено, за да се вземат едни Х хиляди лева от стресирани, безпомощни и крайно зависими хора, каквито сме всички ние в ролята си пациенти. Да разкажем на всички каква грижа се полага за същите тези пациенти след като отказват операция и въпреки че следва да са под наблюдение заради сериозността на травмата и общото състояние. Как цяло отделение в държавна болница не само не си върши работата да помага, ами причинява допълнителни щети.

В този момент тонът омеква, отговаря ви се вече спокойно, без нагрубяване и заплахи като „Нали знаете, че без операция това рамо НЯМА да зарасне!“. Да, добре, както прецените, разбира се – вече разговорът е коренно различен. След като ясно сте дали да се разбере, че може да загуби удобния стол, на който седи в момента.

Шината беше сложена моментално, впоследствие се оказа, че е поставена крайно непрофесионално и затрудняващо дишането. Половината багаж остана в болницата, защото майка ми беше преместена в друга стая и никой не се почувства длъжен да ни върне одеяло, яке, обувки, такива неща, дори не ги взех, такова беше омерзението ми от това място. На пациентите се държи ужасен тон, всички са изключително груби, нагли, безчовечни, поне в тези 2 отделения на болницата, часове за свиждане не се спазват, калцуни не се поставят, маски не се носят, все едно сте в супермаркет.

Майка ми вече е по-добре, слава Богу, на място, където полагат чудесна грижа за нея, започва да движи и ръката. Докато обаче циркулирах из болницата, поне на 3 семейства беше предложена смяна на става за възрастните им близки, предполагам, че това е практика.

Питам се защо в 21 век в европейска столица, се налага да заплашиш някого със служби, институции и скандал, за да свърши работата си, базовата си, ежедневна работа, не нещо извънредно?

И друг, по-важен въпрос – кога човещината просто напуска нечие тяло и ум и той се превръща в машина, в безчувствен робот с високо самочувствие и нарцистично поведение, който няма грам съчувствие, разбиране и милост? Реторични са ми въпросите, разбира се.

Призивът ми е: искайте второ мнение, слушайте интуицията си и отстоявайте правата си, друг начин просто няма.“