Именуването стана с указ на президента Румен Радев

Президентът Румен Радев преименува Летище София на името на Васил Левски, съобщиха от институцията на държавния глава.Това стана на основание чл. 98, т. 13 от Конституцията на България с указ №22 от 17 февруари 2025 година. Така официалното наименование вече става Летище „Васил Левски“ – София.

Още през ноември миналата година Министерството на транспорта и съобщенията подкрепи реализирането на предложения от Българската академия на науките проект за именуване на Летище София на името на най-светлата историческа личност за България Васил Левски. Това стана ясно по време на провела се среща на председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски и министърът на транспорта и съобщенията тогава Красимира Стоянова в Академията. Тя връчи на акад. Ревалски положителното становище на Министерството на транспорта и съобщенията и го информира за необходимите конкретни действия за именуването на летище София. Столична община също даде положително становище.

През октомври член-кореспондентите на БАН Атанасов Семов и Стефан Хаджитодоров проведоха среща, за да представят идеята. През 2017 г. предложението летището да носи името на Апостола на свободата беше направено от учени и получи широка подкрепа.

Инцидентът е на входа на Видин, по първоначални данни бус е  отнел предимство на тир

Тежка катастрофа между микробус и тир край Видин. Жертвите са четири, седем са пострадали. Инцидентът става на входа на Видин. По първоначално данни бус с пловдивска регистрация отнема предимството на тежкотоварния автомобил. Загинал е шофьорът на буса и двама спътници. В болницата почива четвърти човек. Седем души са в болницата за лечение.

„В стабилно, но тежко състояние са пациентите. 21-годишно момче е с най-тежки травми и мозъчен хематом и 43-годишен мъж, който е баща на момчето и е в стабилно състояние. 21-годишният мъж ще бъде хоспитализиран в Плевен. Обсъден е и въздушен транспорт, и с линейка“, заяви директорът на МБАЛ „Св. Петка“ във Видин д-р Ивета Найденова.

Най-вероятната причина за катастрофата е отнето предимство. Важният въпрос е с колко е карал тежкотоварният автомобил, но това ще разберат органите, които продължават разследването.

То се е сгромолясало върху кола на „Цариградско шосе“ в София

Дърво падна върху кола на „Цариградско шосе“ в София в района на входа на двореца Врана.  В автомобила пътувала 57-годишна жена, която е с травма на главата и комоцио, съобщи БГНЕС.

Тя е транспортирана в болница „Света Анна“. Образувало се е голямо задръстване. Инцидентът е станал около 10.30 часа в платното в посока центъра на София. Шофьорът на колата е невредим.

В социалните мрежи шофьори, станали свидетели на инцидента, споделиха снимки. В платното към центъра вече се образува тапа. Платното трябва да бъде разчистено, тъй като дървото е паднало по цялата му ширина

94% от хората са доволни от възнагражденията си, парадоксално, но тези с най-ниски са срещу ежегодната им индексация

КТ „Подкрепа“ направ анкета за заплатите. Резултатите показана недвусмислени данни, от които властта би следвало да си направи изводи, ако разбира се, има желание за това. Те сочат и някои парадоксални неща, като например, че срещу ежегодната им индексация се обявяват най-бедните. „Следвай ме“ публикува резултатите от нея за своите читатели.

Данните показват, че 91% от анкетираните получават чист доход под 2500 лв. и само 8% от тях получават над 2500 лв. Делът на работещите бедни е 24%, получаващи доход под 1 100 лв. (при жизнен минимум около 1500 лв. и минимална работна заплата за 2025 г. от 1077 лв.) Естествено делът не съвпада с официалната статистика, тъй като нормативно определената линия на бедност е 638 лв. за 2025 г. 67% (2/3) получават доход между 1100 и 2500 лв., което ясно показва и потвърждава статистиката за значителни подоходни неравенства в страната. Бонуси към заплатите получават 36%. Най-нискодоходната група, имаща доход до 1100 лв. е с най-малък дял – само 24,7% получават допълнителни възнаграждения. Около половината от работещите с доходи над 2500 лв. получават допълнителни възнаглаждения. 94% от анкетираните не са доволни от размера на възнаграждението си. Най-голяма е неудовлетвореността от хората, получаващи до 1100 лв. – 98%, следвана от групата, получаващи до 2500 лв. – 96%.

Анкетираните с доходи между 2500 и 5000 лв. са почти наравно по отношение на удовлетвореност и неудовлетвореност (57% са удовлетворени).  Хората, получаващи над 5000 лв. са 100% удовлетворени от размера на заплатата.

Еднозначно хората искат минималната работна заплата да е над жизнения минимум (издръжката на живота) – 98%.  Получаващите доходи над 2500 лв. са 100% тя да е над жизнения минимум.

85% от анкетираните поддържат идеята, че е необходим необлагаем минимум. Налице е достатъчна обществена нагласа за промяна в системата за облагане на доходите. Прави впечатление, че най-висок процент на нежелаещите необлагаем минимум е сред хората с доходи между 2500 и 3500 лв. – 23,5%. А най-силна подкрепа за необлагаемия минимум изразяват групата с доходи над 5000 лв. – 100%.

99% са за ежегодно индексиране на заплатите. Този резултат не е изненадващ на фона на твърде несигурната икономическа и социална среда през последните години, както и неяснотите и несигурността пред бъдещето, касаещо работните места и стандарта на живот.

Групата, с най-висок процент (4,1% са дали отговор „НЕ“), която не иска да се индексират ежегодно заплатите се оказва тази, с доход до 1100 лв. Тук може да се търси чисто субективна причина или е налице друга обективна причина, която не се измерва през размера на официалната работна заплата.

.