Тринадесетчленнана културна делегация от български творци, които бяха блокирани в Израел, е евакуирана (Виж ТУК и ТУК). Хората за успешно транспортирани към Египет. Това съобщи Нова телевизия, но все още официална инофрмация няма. Медията твърди, че сънародниците ни са преминали сухопътната граница с два автобуса с общо 60 души. Все още не е ясно от каква националност са били всички пътници в тях. В момента всички те са на път към летището Шарм Ел Шейх.
За своя вътрешен мир, новата визия за света след началото на операция „Надигащ се лъв“ под ракетите в скривалището разказват двама българи, блокирани в Израел.
Това са сценалистът и писател Мартин Ралчевски и творецът и професия маркетолог Мира Копанарова (снимка архив). Те са там като част от 13-членна културна делегация за фестивала „Българската душа на святата земя“ (на общата снимка са след пристигането си там). Предлагаме ви техните преживелици, описани в личните им профили. Да се помолим за благополучното им завръщане.
Мартин Ралчевски:
Снощи беше една от онези нощи, които остават завинаги в паметта. Нощ, в която всяка минута отекваше със звук на страх, молитва и надежда. Прекарахме голяма част от нея в бомбоубежището, заедно с още няколко души, непознати за нас до онзи момент. От време на време се чуваше глух тътен и напомняне, че над нас, някъде в нощното небе, падат ракети. И въпреки всичко, в онзи мрак, намерихме светлина. Събрахме се в кръг и си говорихме. Всички отправихме един и същи вик – да оцелеем. Да се върнем при близките си. Да видим утрото. Никой не говореше много. Само тихи думи, прошепнати молитви и сълзи. Помня как едно момченце заплака. Мисля, че беше рускинче. То стисна ръката на майка си. А тя просто кимна и го прегърна, без да каже нито дума. Всички разбрахме отговора.
Днес е нов ден. Не знаем какво предстои, но знаем какво значи да оцелеем заедно. Знаем колко силна е молитвата, когато идва от сърце. Знаем, че дори в най-тъмната нощ, има светлина.
Слава Богу, всичко е наред сега. Благодаря от сърце на България за грижите за нас, които сме тук сега в нужда, благодаря и на всички вас, които се молите за нас. Никога няма да забравя тази ваша любов и добрина.
Добавям отново имената на групата за молитвено споменаване ако желаете.
Николай, Екатерина, Драгомир, Боян, Мадлена, Снежана, Николай, Димитрина, Радинела, Мира, Райна, Анжела, Мартин.
Мира Копанарова, творец
Благодарим на всички за молитвите, за любовта. На Vesela Seli Raytchinova , ти си ангел, който неотлъчно ни пази в бункера и поведе до висините на човешката душа. Ти ни показа какво е безрезервно да поставиш ближния пред себе си, дори в лицето на мъката и безизходицата. Фестивалът Neshama Bulgarit не е както бе плануван, но много по велик – България по цял свят участва да спаси нас, 13 човечеца, Българи, събрани около силата на изкуството да донесе Мир.
В този момент когато светът се е побъркал, ние, едно племе неповторимо, пазителите на Словото, показва какво е да се грижиш за своите. Поклон пред урока, макар и тежък.
Родината са хората и Вие сънародници ни я пращате, сякаш нозете докосват земята вече. Не сме спали, звуците ни карат да подскачаме, опознахме човека в най-суровата му форма, принуден да бори не само страхът от ракетите но и да види и оцени изгрева без бомби и намери Бог точно тук и сега. Но има и една реалност в която хората тук живеят всеки ден, да се молим и за тези които нямат това богатство, което ние имаме в изобилие чрез вашите молитви.
Непознатите станаха сестри, а ближните по ценни от титлите, наградите и постиженията.
Атаките продължават, но имаме лукс в изобилие.
Тези хора с които делим дивана, хотелска стая и бункера ги опознахме и ни научиха да прощаваме, да обичаме, да скърбим и даряваме каквото имаме, защото само ЗАЕДНО сме сила.
С доброто и позитивното напред.
На 16 юни се навършват 100 години от рождението на незабравимия актьор
Художник: Николай Нинов
Един от култовите актьори, ако беше жив, днес щеше да навърши точно сто години. Това е незабравимия Георги Парцалев (1925 – 1989), който казваше „Тооо, смехът е сериозна работа!“
Звездата на българската комедия е роден точно в 6.00 часа на 16 юни 1925 година в град Левски.
Умението да излезеш от ситуация
Като дете той буквално копнее по сцената и взима участие в училищните тържества с рецитали. На 6 години играе ролята на Квазимото от „Парижката Света Богородица“ в самодеен театър. Неговият герой трябва да се самоубие с пистолет. Спроед уговорката в момента, в който тй дръпва спусъка, зад кулисите трябва да ударят по ламарина, за да произведат зцвук. Младят Георги натиска няколко пъти спусъка, но напусто. Не се възпроизвежда никакъв звук. Ученикът-актьор не губи самообладание. Отглежда се и съзира нож, грабва го и прочувствено виква към публиката : “Заколвам се!“ Уж заклан, пада на сцената и в тоз час ни в клин, ни в ръкав, зад гулисите прозвучава дрънченето на ламарината. Георги Парцалев много обичаше да разказва този епизод от продождащата си артистична кариера. И допълваше с характерния си глас, как после по улиците на градчето хората, като го срещнели, го сочели: „Ааа, това е този, дето се гръмна с ножа“.
Дамаджана вино за „доктора“
Изглежда този конфуз, но същевременно и майсторлък да излезе по подходящ начин от ситуацията, го запалва още повече по театъра. Младият Георги иска да запише Театралната академия след гимназията в Плевен, но среща категоричната съпротива на родителите си.
„И аз също мислех, че нямам достатъчно данни, нямаше и кой да ме насочи и затова кандидатствах право, зъболекарство и медицина. Приеха ме и трите, бях отличен ученик и останах да следвам медицина. Учих медицината няколко години, но тук, в София, започнах да не излизам от театрите. Старото желание отново се разпали у мен. Включих се в няколко самодейни колектива“, разказва актьорът през 1983 г. пред сп. „Отечество“, разказът от чиито архиви ни припомня БТА. Той играе на сцените на Земеделски народен театър, в читалище „Славянска беседа“, в читалище „Раковски“ и в колектива на фабрика „Пролетарий“.
При една от зимните си ваканции студентът Парцалев се прибира в родния си град, където вече се говори, че е станал лекар. Баща му Иван Парцалев е горд, че синът му е доктор. Неочаквано един ден пред къщата им спира каруца, в която лежи болен мъж, чийто синове го водят на преглед при Георги Парцалев. Той не искал да го лекува с оправданието, че е още първи курс, но баща му настоявал да прегледа пациента. Георги Парцалев се приближил до каруцата, опипал пулса на болния, взрял се в зениците му, измерил температурата, погледнал езика му и казал уверено „Ще оздравее“. „Доктор“ Парцалев не взел пари за прегледа, но на другия ден синовете на болния се върнали за благодарност с дамаджана червено вино. Те му казали: „Благодарим на д-р Парцалев – той толкова много успокои татко, че докато се връщахме, вечна му памет, умря засмян по пътя. Виното е за него“. На петата година от следването си в Медицинския факултет на Софийския университет Георги Парцалев не записва семестър и прекъсва следването си. Надделява мечтата по актьорството.
Роли и театри
Той е изпратен да отбие военната се служба в Мадан, в трудово поделение, което поставя пътни релси в мините. Там Парцалев се запознава с актьора и режисьор Енчо Багаров, с който по-късно стават и партньори на сцената. На третата година от военната служба той се мести в София в Театъра на Строителните войски, където остава на работа до 1955 г. През есента на 1956 г., когато е сформиран Сатиричният театър, Георги Парцалев става част от актьорския състав. На неговата сцена той играе в емблематичните постановки „Михал Мишкоед“, „Големанов“, „Ревизор“, „Смъртта на Тарелкин“, „Суматоха“, „Януари“, „Рейс“, „Баня“ и др. Първата му роля в киното е във филма „Любимец 13“ през 1958 г. Следват „Привързаният балон“, „Кит“, „Петимата от Моби Дик“, „С деца на море“, „Сиромашко лято“, „Два диоптъра далекогледство“ (1976), „Тримата от запаса“ и други.
Прощаване със Сервантес
„Неотдавна отидох на паметника на Сервантес и неговите прочути герои в Мадрид – запалих цигара и завинаги се простих с този образ“, разказва той пред в. „Стандарт“ по повод нереализираната си мечта да изиграе Дон Кихот. „Мисля, че нося някаква тъга в себе си. И чувствам, че мога да изиграя и драматична, и трагична роля, но не получих тази възможност. Вече ми нямат доверие, а виждам че и публиката не ме иска като такъв герой, името ми и появяването ми е свързано със смях. Един опит направих с Иванка Димитрова в „Играта Джин“ в „Театър 199“ и се убедих още веднъж, че мога да предизвиквам и сълзи“, разказва той пред сп. „Отечество“. Георги Парцалев умира на 31 октомври 1989 година. Независимо от невероятния си талант той не стана народен артист заради интимни причини. Пак заради криворазбрания някогашен морал на партийние другарки и другари той бе от най-малко награждаваните, почти няма отличие. Нямаше и свое жилище, до последно живееше под наем. Беше обаче естест и купуваше красиви антики, картини, харесваше финеса и културната среда. Негови колеги са го запомнили и с невероятната му щедрост и готовност винаги да услуги финансово или с каквото може да човек в беда. До смъртта на родителите си се грижеше за тях, та макар и да се шегуваше с моментите, когато тримата възрастни, включваше и себе си, се съберат. „Аз съм на 64, мама Веси е на 89, баща ми е на 91. Бе, с една дума, сутрин, кат’ се събудим, се дебнем кой пръв ши пукни….“, обичаше да се шегува той. И да им разнообрази всекидневието, ползваше свободните дни от участия, за да ги заведе на малка екскурсия, като например до любимия им Рилски манастир.
Спомените за него
„Аз се гордея, че съм го познавала. За мен той беше истински аристократ…“, казва Лили Иванова през 2004 г.
Татяна Лолова го описва така: „Черна лъскава коса, блестящи тъмни очи, дълги извити мигли, тънки мустачки, стройна фигура. Елегантно-екстравагантен, сдържан и щедър, чакан, обичан, сияен, мрачен понякога. Изразителни китки, дълги пръсти, обсипани с пръстени. С фрак и със селски потури, център на шумни компании. Никога сам, но самотен. Нежен и груб понякога. Нямаше кътче в България, непосетено от него. Малки, големи зали, поляни и стадиони. Характерен глас. Имитиран, но неповторим. Романтичен. Ярък. Дон Кихот – мечтана роля. Мечтана. Неизиграна. И аз бях до него понякога на сцената и на екрана, на естрадата и в живота на тъжния клоун, който раздаваше смях“.
А Стоянка Мутафова си спомня: „Бяхме във Видин в една люта зима. Сутринта отиваме на гарата и виждаме опашката на влака, той потеглил. А вечерта имаме представление в София. Какво да правим? А беше страшен лед. Взехме едно такси да гоним гара Димово. Тръгнахме, но влакът тръгнал и от там. Тогава хукнахме по линията. Влакът набрал скорост. Ние се разперихме на линията двамата, влакът можеше да ни смачка. Машинистът погледна през прозореца, първо помисли, че двама души ще се самоубиват. Но изведнъж ни позна и спря влака. Влизаме вътре, а Парцалев ме заблъска: „Видя ли, ма, какво значи да те знаят хората. Кой друг може да спре влака? А ти все се криеш“. Няма да забравя и други негови думи: „Стояно, ти си целуната от Бога. Недей да изтриваш тази целувка“. Благодарна съм за това, защото той първи ме направи популярна“, казва тя през 2004 година.
Над 230 хил. пациенти вече имат достъп до тях, предписанията са достъпени чрез мобилното приложение еЗдраве и през my.his.bg
Над 230 хил. пациенти вече имат достъп до протоколите си за скъпоструващи лекарствени продукти в Националната здравноинформационна система (НЗИС). Това съобщиха от Националната здравноосигурителна каса. Всички данни за електронните протоколи в НЗОК, както и актуалните предписания на лекарства, могат да бъдат достъпени чрез мобилното приложение еЗдраве и през my.his.bg.
Актуализацията на приложението от днес, 16 юни 2025 г., може да бъде свалена за операционните системи iOS и Android. Създадената нова функционалност ще позволи на пациентите да проследяват процесите по предписване и одобрение на протоколите за домашно медикаментозно лечение. Хората вече ще могат още по-лесно и проактивно да се включат в процеса на контрол върху разходването на публичен ресурс.
Съвместните усилия на ръководството на НЗОК и експертите на Фонда, Министерство на здравеопазването и Информационно обслужване АД продължават с прехвърлянето на всички събрани данни за имунизациите от системите на Здравната каса към НЗИС. Трансферът се извършва във връзка с влезли в сила промени в Закона за здравното осигуряване още през октомври миналата година. Прехвърлянето започна в средата на м. април 2025 г. и ще приключи до 8 октомври 2025 година.
Това се отнася до всички, които са с доход до 14 000 евро годишен доход на един член от семейството
Българите, които са се пенисонирали в Гърция и на се били високо платени там, имат право на финансова подкрепа от 250 евро, както и гърците пенсионери. Тази помощ е и за социално слаби граждани. Тя се въвежда за 1 млн. 450 хил. човека, съгласно разпоредба на новия законопроект на Министерството на икономика и финансите в Гърция, който вече е в процес на обществено обсъждане. Мярката ще бъде гласувана скоро. Помощта, която ще се отпуска тази година до 30 ноември, е част от по-широк пакет от мерки за подкрепа. Преди това обаче промяната трябва да бъде гласувана в парламента – нещо, за което отсега има подкрепата на всички политически сили.
Правоимащите на тази помощ са пенсионери на 65 и повече години, получатели на пенсии за инвалидност и обезщетения от Получатели на обезщетения от организация за социални помощи и социална солидарност (OPEKA) и неосигурени възрастни хора.
Критерии за доходи и имущество за едночленно семейство са, годишен доход до 14 000 евро и недвижими имоти до 200 000 евро. За два и повече членове на семейство годишен доход до 26 000 евро и недвижими имоти до 300 000 евро.
Много важно е да се знае, че от тази помощ могат да се възползват и всички българи с пенсии в Гърция или социално слаби, които отговарят на критериите за доход и имущество.
Поетесата Румана Попова – Бакърджиева (Руба) ще чете свои стихове
„Поезия в градината“ е озаглавила литературното четене на свои творби поетесата Румана Попова – Бакърджиева, наричана от четящите й приятели Руба. Приятна вечер се очертава с нейните стихотворения, проникнати от надбитийното и вдъхновени от нейната лична, преживявана и практикувана християнска вяра. Срещата с безспорно талантливата Руба и нейното творчество е на 17 юни, вторник, от 19.00 часа. Адресът е София, ул. „Анджело Ронкали“ 2, превърнал се в последните две години в своеобразен културен център, отворен за почитателите на изкуството, доброжелателните разговори и обмен на идеи и вдъхновения. (На същия адрес е и радио Аве Мария).
Румяна Попова – Бакърджиева е културолог по образование. Първите ѝ поетични опити са в училищна възраст, когато участва в литературни конкурси и представя свои стихове пред публика. Изнася авторски рецитали в няколко столични радиа. Пише и текстове за песни. По покана на Посолството на Република Индонезия се включва в авторски екип за аудио албум по автентична индонезийска музика. Поводът е петдесет години от независимостта на страната.
През 2009 г. нейни творби са одобрени за първия брой на „Алманах Нова българска литература. Поезия“ – проект на Фондация „Буквите“. През следващите девет години авторката е постоянен участник в Алманаха.
През 2016 г. издателство „Омофор“ публикува две произведения на поетесата в сборника с християнска поезия „Небе за земята“ под редакцията на проф. Калин Михайлов.
През 2017 г. Румяна Попова-Бакърджиева участва със свои стихове в два проекта на „Български издател“ – „На изповед пред Дякона“ и „Всичко за майка ми“. През декември същата година получава номинация в международния конкурс „Лирични гласове“ за стихотворенията си „Не ми се спи, така не ми се спи“ и „По пътеката“.
Първата ѝ самостоятелна стихосбирка „Коричка вяра“ участва успешно в платформата „Мечта за книга“ на „Български издател“ и излиза от печат през февруари 2018 година. Оттогава досега следват поредица от книги. Сътрудник е на радио „Аве Мария“. „Следвай ме“ предлага едно нейно стихотворение.
НЯКОЙ СЕ ПОМОЛИ В ТИШИНА
Някой се помоли в тишина
и изгря в душата ти надежда.
Старата ти мисъл омаля,
като непремерена одежда…
Някой се помоли в тишина
и разцъфна яловата слива,
долетяха птичите ята,
песента им огласи всемира…
Някой се помоли в тишина
и дъждът в сърцето ти престана;
някаква неземна светлина
смисъла показа зад савана…
Някой се помоли в тишина,
с цялата си обич те обгърна…
Бог изпълни тихата молба –
образът Му в тебе се завърна…
Българска културна делегация, която замина за Израел преди дни за международния фестивал „Българска душа на святата земя“, е блокирана заради военната операция „Надигащ се лъв“. Вече две денонощия Израел и Иран си разменят ракетни удари. Въздушното пространство е затворено, пътуванията в момента и по море, и по земя, са рискови. В групата наши сънародници е Мартин Ралчевски – сценаристът на нашумелия филм „Не затваряй очи“. Въпреки лошите интернет връзки в момента с Израел, „Следвай ме“ се свърза с него по вайбър за кратко интервю.
На снимки: Мартин Ралчевски и българската културна делегация.
– Г-н Ралчевски, тук в България, следим събитията Израел – Ирак. Много българи се молят за благополучното завръщане на групата от българската културна делегация. Какво е положението при вас, към момента, чувствате ли се в безопасност в хотела?
– Да, засега се чувстваме относително добре, Слава на Бога! Говори се за извеждането ни с хеликоптери, но нищо повече от това не знаем. Всеки обменя с останалите някаква информация, каквато чуе – от медиите, от връзките с България и това, което близките там за чули от новините. Но всеки говори различни неща. Като цяло, в неведение сме.
– Колко човека е българската културна делегация? Осигурени ли са добри условия за вас в хотела, как живеете там, в епицентъра на събитията?
-Засега сме в хотел, но утре (15 юни, б. ред.) трябва да го освободим. Какво ще се случи, не знаем. Дали ще бъдем всички в едно голямо помещение, не знаем. Наистина не знам какво ще се случи. Молим се всичко да приключи по-скоро и да се върнем по домовете си. Колкото до битовите неща, купуваме си храна от магазина и се храним в лоби бара.
– Израелската страна не е ли поела някакъв ангажимент към чужденците, особено към тези, които са там в момента за културния фестивал или организирани за други обществени прояви?
-Не, израелската страна не поема нищо.
-Имате ли контакти с българското посолство, получавате ли оттам подкрепа?
-Усещаме подкрепа от държавата. Чувстваме се обгрижени, но както разбираме и от госпожа посланичката Славена Гергова, но и дипломатите нямат яснота. Работи се. Тук има заварени от ситуацията и други чужденци. Работи се да излезем през друга държава, вероятно Йордания. Всичко зависи от това дали ще има безопасен коридор за извеждането ни.
– В България се молим всички вие да се върнете живи и здрави, час по-скоро. Действително, Вие сте в епицентъра на събитията, но погледнато от духовна гледна точка, как се чувства в тях един вярващ християнин, какъвто сте Вие? В мирна ситуация всички ние ходим в храма, молим се в него или вкъщи, но със сигурност в патов момент усещанията са други.
-Наистина, когато човек е в мирна страна, всичко му е наред, и молитвата е много по-различна. При такива предизвикателства, в каквито сме, човек блокира. Молитвата я има, върви, молим се, но всичко е по друг начин. Усещаш, че си на косъм, не си така сигурен, както в мирно време. Обаждат ми се и от други медии. Казват ни „Стискаме палци“. Ние, като християни казваме друго: Бог е жив. Той е до нас, до нашето същество. Истинските пожелания, които бихме искали да чуем е „Бог да ви пази и по молитвите на Божията Майка!“ Това са истинските пожелания, истинските молитви, към Някой, Който наистина може да ни помогне.
-Неизбежно, творецът е творец навсякъде – дали в мирно време или в размирно време, както е сега при вас. Вероятно вече сте „видял“ сюжет поне за разказ?
-Засега не мога да кажа нищо по тази тема. Блокирал съм. Човек трябва да е спокоен. Надявам се, че ще се случи. Може би утре ще започна да мисля и в тази посока.
-Как да завършим?
-Да се помолят читателите за нашата група, но и за всички българи в Израел, за които разбираме, че са около 40 човека. Просто, да се помолят Господ да върне всички нас живи и здрави. Дори една кратка молитва да кажат, това за нас е много. Благодарим им.
В определен момент от живота си човек неизбежно опира до очен лекар. Като цяло, изработването на стъкла за очила, а и самите рамки са скъпи. Колкото до прегледите при офталмолог, за тях Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) се е погрижила – покрива ги изцяло. Какво още се полага безплатно и какво не на здравноосигурените граждани, казват нейни специалисти. Във видео клип Наско (Атанас Пенев) от групата БТР също говори по въпроса.
НЗОК заплаща редица специализирани и високоспециализирани медицински дейности, като: изследване на зрителна острота, изследване на зенични реакции, тонометрия, офталмоскопия, изследване на зрително поле – периметрия или кампиметрия, и др. Те са включени в пакета на лекаря със специалност „Очни болести“, сключил договор с НЗОК за извършването им и са описани в специално приложение на Националния рамков договор за медицински дейности 2023-2025 г. Ето отговорите на едни от най-често задаваните въпроси, свързани с очните заболявания.
Включен ли е в пакета от профилактични прегледи и такъв за очите?
Здравноосигурените граждани над 18-годишна възраст – независимо дали са диспансеризирани или не, имат право на един задължителен профилактичен преглед през съответната календарна година, който предвижда и изследване остротата на зрението (ориентировъчно, без определяне на диоптри).
Заплаща ли здравната каса ОСТ (скенер на окото)?
Като самостоятелна дейност „Оптичната кохерентна томография“ (т. нар. скенер на око – ОСТ) не е включена в пакета дейности като високоспециализирана дейност, които НЗОК заплаща в извънболничната медицинска помощ. В болничната помощ изследването компютърна томография на орбита би могло да се извърши по съответната амбулаторна процедура/клинична пътека в областта на очните заболявания, но само по преценка на лекуващия лекар при наличие на показания.
Каква чат поема НЗОК от операцияа за катаракта/перде на окото?
В пакета на НЗОК за болнична медицинска помощ, оперативната интервенция при катаракта т.нар. операция „перде на окото” се осъществява в рамките на Амбулаторна процедура № 19 „Оперативно отстраняване на катаракта“ и е обвързана с медицински индикации и изпълнение на изисквания заложени в диагностично-лечебния алгоритъм на процедурата от обхвата на медицинската специалност „Очни болести“.
Приемът по Амбулаторна процедура №19 се извършва с „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“.
НЗОК заплаща на изпълнителите на болнична помощ за всички медицински дейности, включени в алгоритъма на посочената амбулаторна процедура: изследвания, предоперативна подготовка, операция, лечение в болницата, с назначаване на до два контролни прегледа, задължително записани в епикризата, в рамките на 30 дни след изписването, в същото лечебно заведение за болнична помощ, с изключение на скъпоструващите медицински изделия за провеждане на лечение „очна леща и вискосубстанция”.
В съответствие с Постановление на Министерски съвет №28/16.04.2025година, пациентите заплащат потребителска такса за болничен престой в съответното лечебно заведение, в размер на 1,00 лв на ден, освен ако не са освободени, съгласно Приложение №11 – „Списък със заболяванията, при които здравноосигурените лица са освободени от заплащане на такса по чл. 37, ал.1 от ЗЗО“ към НРД за медицинските дейности 2023-2025г.
Заплаща ли здравната каса лазерна операция от катаракта?
В условията на болничната медицинска помощ лазерна операция при катаракта може да се осъществи по Амбулаторна процедура № 21 „Оперативни интервенции върху окото и придатъците му със среден обем и сложност“, в зависимост от медицинските индикации.
Здравната каса заплаща ли лазерната корекция на зрението (късогледство/далекогледство)?
В пакета на НЗОК за болнична помощ, в клиничните пътеки от областта на офталмологията не е включен метод за „корекция на зрението“, касаещ късогледство/далекогледство. Не е включен и метод за корекция на късогледство и далекогледство чрез лазерна интервенция, поради което тази процедура не се заплаща от НЗОК.
Заплаща ли здравната каса вторична катаракта (на едно и също око, но появила се след премахването на първичната)?
НЗОК заплаща премахване на вторична катаракта, в условията на болничната медицинска помощ според индикациите, при изпълнение Амбулаторна процедура № 19 „Оперативно отстраняване на катаракта“ или Амбулаторна процедура № 21 „Оперативни интервенции върху окото и придатъците му със среден обем и сложност“, които се извършват при издадено „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ (бл. МЗ-НЗОК № 7).
При операция на катаракта НЗОК поема ли лещите?
В цената на клиничната пътека са включени: стойността на оперативната процедура, медикаменти и консумативи (с изключение на тези, които са изрично упоменати в пътеката – очна леща и вискосубстанция, които не се заплащат от НЗОК).
Може ли личният лекар да издаде направление на дете за преглед при очен лекар?
За ранно откриване на вродена/наследствена очна патология личният лекар насочва децата до 1-годишна възраст за преглед към специалист по очни болести – еднократно между 6-месечна и едногодишна възраст.
В обема на профилактичните прегледи за деца от 2 до 7-годишна възраст е включено изследване за зрителна острота (ориевтировъчно)– един път на 5-годишна възраст, а от 7-до 18-годишна възрастсе извършва изследване на зрителна острота и цветоусещане. Тези профилактични прегледи са задължителни.
Извън задължителните дейности по профилактика, личният лекар може да издаде направление за консултация с лекар специалист по Очни болести по всяко време, в случай че прецени, че е необходимо.
Заплаща ли НЗОК за кератопластика (трансплантация на роговица) на окото?
Ендотелна кератопластика на десцеметовата мембрана (DMEK) може да се осъществи в рамките на клинична пътека № 132 „Кератопластика“. НЗОК поема всички разходи по тази клинична пътека, с изключение на някои скъпоструващи медицински изделия (когато са използвани такива). Това са: Трепан за донорска роговица; Трепан за реципиентно ложе; Импланти за траен терапевтичен и козметичен ефект, които се заплащат от пациента.
Покрива ли здравната каса лазерна операция при отлепване на ретина?
Оперативно лечение при отлепване на ретина може да се осъществи в рамките на клинична пътека № 135 „Оперативно лечение при заболявания на ретина, стъкловидно тяло и травми, засягащи задния очен сегмент“. В алгоритъма на клиничната пътека не е включена лазерна операция.
Съществуват други оперативни методи за лечение при отлепване на ретината, които са включени в алгоритъма на клинична пътека № 135 „Оперативно лечение при заболявания на ретина, стъкловидно тяло и травми, засягащи задния очен сегмент“.
Любимата на българите естрадна певица води съдебната битка за песните си, успя да осъди импресариото Владислав Славов
Любимата на всички естрадна мойница Силвя Кацарова спечели голяма битка, котяо водеше цели шест години в съда. Тя беше заведа дело срещу импресариото Владислав Славов, който й забрани да пее най-големите си хитове.
В крайна сметка обаче, легендарната изпълнителка успя да запази правата си върху своите песни. Решението на Върховния касационен съд e окончателно, а щастливата новина съобщи адвокатката й Мария Янева в профила си във Facebook.
„Гласът на България не може да бъде заглушен! Споделям с вас една историческа победа, която променя не само съдбата на една певица, а правата на всички български изпълнители! Битката за великите български хитове – „Обещай ми любов“, „Огън от любов“, „Знам, ще е хубав ден“, „Бяла въздишка“ – приключи с окончателен съдебен акт“, посочва адвокат Янева.
Сега Славов и търговското дружество, чрез което е действал, ще трябва да плати обезщетение на Силвия Кацарова. Той няма правно основание да забранява на Кацарова да изпълнява песните, които са част от нейния репертоар.
Тя беше солист на Националната опера и балет, поддържаше контакти със световния културен елит, имаше лична кореспонденция с Джулия Робъртс
Почина една от изтъкнатите солистки на Софийската национална опера и балет Мариана Цветкова, съобщиха от културната институция.
Цветкова поддържеше контакти със световния културен елит, беше в лична конеспонденция и няколко срещи с Джулия Робъртс, а президентът Джо Байдън я прие лично преди две години в израз на възхита от таланта й. Българката вече две десетилетия бе вицепрезидент на фондaциятa нa световноизвестната оперна певица Мaртинa Aройо (86 г.) в Ню Йорк. Основната цел на организацията е подпомaгaне нa обучението нa млaди оперни певци. Заради делото си двете уважавани дами бяха канени на различни събития във Вашингтон. Цветкова е любима ученичка на Айоро в Индиана Юнивърсити и оттогава връзката между двете е изключително силна.
„На сцената на Софийската опера тя пресъздаде незабравими образи, които бяха високо оценени от българската публика, както и от чуждестранните медии“, заявиха оттам.
От екипа отбелязват, че едно от последните й превъплъщения е като Фрика във „Валкюра“ на Вагнер през април, по време на гостуването на Софийската опера в театър „Джузепе Верди“ в Салерно, Италия.
Някои от знаковите ѝ роли са Аида и Амнерис в „Аида“, Леонора в „Трубадур“, Амелия в „Бал с маски“, лейди Макбет в „Макбет“ от Верди, Леонора във „Фиделио“ от Бетовен, Тоска, Турандот, Манон Леско от Пучини и много други.
„На сцената на Софийската опера Мариана Цветкова пресъздаде великолепни образи като Фрика в „Рейнско злато“, Брюнхилде и Фрика във „Валкюра“, както и Брюнхилде в „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“, Изолда в „Тристан и Изолда“, последвани от Композиторът в „Ариадна на Наксос“ и Клитемнестра в „Електра“ от Рихард Щраус, Принцеса ди Буйон от „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа, Игуменката в „Звукът на музиката“ от Ричард Роджърс“, разказват колегите на Цветкова.
Родена през 1965 г., тя оставя след себе си бляскава кариера на най-престижните сцени у нас и по света.
