Отбелязваме Международния ден на авиацията и космонавтиката (ВИДЕО)

0

12 април е денят на първия в историята пилотиран космически полет /1961 г./ на космонавта Юрий Гагарин с кораба “Восток” и се отбелязва като Световен ден на Авиацията и космонавтиката от 1969 г. по решение на Международната федерация по авиация (ФАИ).

Авиацията (от лат. avis – птица) е теория и практика на полета на летателен апарат в атмосферата, а също съвкупно название на свързани с тях видове дейност.


На 12 април, 1961 г. в 6 часа и 7 минути по Гринуич – 9 часа и 7 минути московско време Юрий Гагаринизлетя и направи с кораба “Восток” една обиколка около Земята. На височина 7 километра Гагарин катапултира и се приземява с парашут близо до спускаемия апарат, на колхозно поле в селцето Смеловка Саратовска област. Целият космически полет е продължил 1 час и 48 минути, но остава завинаги в историята на човечеството като полета на първия космонавт в света.

Кучето Лайка е първото живо същество, което полита в Космоса. Тя е изстреляна на борда на изкуствения спътник „Спутник-2“ на 4 ноември 1957 г. Както и много други животни, изпратени в космоса, умира по време на полета. Лайка е намерена скитаща по улиците на Москва. Била 3-годишна, от смесена порода самоед-териер и тежала почти 6 кг. „Лайка“ е и названието на порода кучета, подобни на хъскито. Предполага се, че Лайка е умряла от стрес и прегряване няколко часа след изстрелването. Истинската причина за смъртта й не била оповестена веднага, а няколко години след полета. Въпреки че Лайка не оцеляла, експериментът доказал, че жив пасажер може да бъде изстрелян в орбита и да издържи на безтегловността. Това отворило пътя за полет на човек и осигурило на учените първите данни за това как живите организми понасят полет в космоса.
Космическата програма “Восток“, създадена от архитекта на съветската програма за овладяване на Космоса Сергей Корольов създаде история с изстрелването на две кучета – Белка и Стрелка– първите живи същества от планетата, оцелели при пътуване през 1960 година.Успешното изстрелване и завръщане на Белка и Стрелка доказва, че нищо не може да се случи с човек в космическото пространство и че човечеството е готово да направи първата си крачка към звездите. Сферичната кабина на капсулата, не по-голяма от 2,5 метра в диаметър от алуминиева сплав впоследствие е била адаптирана за хора.


От 1969 година 12 април се чества като Международен ден на авиацията и космонавтиката и у нас. И ние, българите, сме дали космонавти на света – Георги Иванов Какалов и Александър Александров.

Преп. Атанасия

0

Чества се на 12 април

Описанието на живота и подвизите на светиите за поука на онези, които четат или слушат, не само заслужава похвала и е спасително дело, но е изпълнение на апостолската заповед, която повелява да помним нашите наставници. Това ни заставя да предложим, макар и накратко, разказа за живота на блажената Атанасия, още повече че добрите примери от нейния живот, като събития от отдавна отминало време, могат да бъдат забравени и така мнозина ще се лишат от много полезни поучения за душите си.

Тази достойна за възхвала жена и съименница на безсмъртието, проявила се в своя добродетелен живот като вярна и добра рабиня на Небесния Владика, произхождала от благочестивите и благородни родители Никита и Мария; те живеели на остров Егина и там се родило момиченцето, което впоследствие станало избран съсъд на Дух Свети. Още на седемгодишна възраст тя се научила да чете Псалтира и отличавайки се с любов към книгите, особено прилежно се занимавала с четене на Свещеното Писание. Веднъж, когато работела на тъкачния стан, тя видяла да се спуска отгоре към нея блестяща звезда, която стигнала до гърдите ѝ, осветила я цялата и изчезнала. Оттогава момиченцето се просветило духом: възненавидяло суетата на света и решило да отиде в манастир. Но родителите силно се възпротивили на благото намерение на дъщеря си и въпреки желанието ѝ я принудили да се омъжи. В брака тя проживяла само шестнадесет дена, след което неочаквано овдовяла: дивите маври внезапно нападнали страната и мъжът на Атанасия трябвало да отиде на война, където, по непостижимия Божий промисъл, бил убит. Като овдовяла, Атанасия отново решила да се отдалечи в манастир, но преди още да е успяла да изпълни желанието си, пристигнал указ от царя всички девойки и млади вдовици да встъпват в брак с неговите воини. Подтиквана от родителите си, Атанасия повторно се омъжила. И в новото съпружество не изоставила грижите за спасението си: не се съблазнявала от удоволствията и не се предавала на излишни грижи за временните блага, почти цялото време прекарвала в четене на Свещеното Писание или в пеене на псалми. Кротостта и искреното смирение били нейното главно украшение, затова домашните не можели да се отнасят с нея по друг начин, освен с любов, а съседите, които знаели нейния добродетелен живот, не можели да не говорят за нея с похвала. Тя толкова обичала да помага на бедните, че понякога в нейния богат дом не се намирало нищо повече за раздаване: с чест приемала монасите и странниците, които идвали при нея, като с любов ги приютявала; на вдовиците, сираците и всички, които били в нужда, тя щедро раздавала необходимото за живот. А когато в тази страна настанал голям глад, довел до нищета мнозина, Атанасия хранела не само единоверците, но и езичниците, които живеели там. Примрели от глад, те идвали при блажената Атанасия и тя им давала не само храна и дрехи, но и всичко друго, от което имали нужда, като по този начин изпълнявала словото на Господа: “бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден”, “защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни”. В неделните и празничните дни Атанасия радушно канела при себе си своите съседки и им четяла Свещеното Писание, като им внушавала любов към Бога и ги наставлявала на добродетелен живот. Така, постоянно израствайки в богоугодния живот, Атанасия се украсявала с добродетели, както полето напролет се украсява с цветя. След като изтекли няколко години от съпружеството ѝ, тя убедила мъжа си да се отрече от съблазните на този свят и да отиде в манастир: той приел наставленията на съпругата си и станал истински монах, който водел живот, достоен за своето звание; известно време след пострижението си отишъл с мир при Господа.

Блажената Атанасия останала свободна и посветила целия си живот единствено на служението на Бога. Намерила и други благочестиви жени, които имали същата любов към Бога и намерения, еднакви с нейните, и с радост се сближила с тях. Не след дълго жените раздали имотите си на бедните, един благочестив старец ги постригал и те се отделили от света, като избрали едно уединено място за безмълвен живот. След три-четири години, въпреки отказа на блажената Атанасия, жените я убедили да приеме началничеството над тях. Но тя, макар да носела званието на игумения, смятала себе си за най-последната от тях според Господнята заповед: “който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга”. Трудно е с думи да се изрази цялата висота на нейното смирение: като смятала себе си недостойна дори да живее сред жените, тя се смятала още по-недостойна да приема от тях някакви услуги: затова никога не позволявала на нито една от тях да ѝ прислужва, дори вода да полее на ръцете ѝ. Въздържанието ѝ било много голямо: хапвала по малко хляб само вечер и пиела вода не повече от това, което е нужно за утоляване на жаждата; употребявала елей и вино, сирене и риба с благодарност към Бога единствено на празниците Рождество Христово и Светлото Христово Възкресение; през светата четиридесетница за храна ѝ служела само варена зеленина, която приемала през два дена; през тези дни употребявала вода колкото може по-малко. Камъни, поставени на земята, и покрити с бодлива власеница, ѝ били постеля, която всяка нощ като Давид обливала със сълзите си; и тези сълзи, събудени от любов към Бога, и от съзнание за своята греховност по време на молитва и псалмопеене се леели постоянно от очите ѝ. Връхната дреха на Атанасия била от овча вълна; на тялото си носела остра власеница. Спяла съвсем малко и прекарвала по-голямата част от нощта в усърдна молитва към Бога и благочестиви размишления, а през деня сама или с другите жени се занимавала с пеене на псалми. Внимавала да не отмине нито един час без молитва и постоянно славословела Господа, подражавайки на Давид, който казва: “Ще благославям Господа във всяко време; хвалата за Него винаги е в устата ми”. От деня, в който влязла в манастира, до самата си кончина тя не вкусила нито един градински плод. Много мъка видяла Атанасия, докато управлявала сестрите и се грижела за тях, но поради своето смирение и кротост тя никога, на нито една от тях не казала дума за укор или оскърбление; никой не чул от нея нещо обидно, нито малък, нито голям, нито робът, нито свободният; многобройните непослушания от страна на сестрите приемала кротко и спокойно, като се надявала на въздаяние в бъдещия живот. След като ръководила сестрите четири години, блажената Атанасия стигнала до мисълта да се пресели от това място на друго, където ще ѝ бъде по-удобно да служи на Бога в безмълвие. По Божие решение се намерил един монах – старец, който бил свещеник и игумен, на име Матей, човек добродетелен и свят. Като разбрал доброто намерение на жените, той им посочил желаното място на същия остров: това било пустинна планина, в която се пазела една древна църква на името на свети първомъченик Стефан. Като видяла това място, преподобната Атанасия казала: отдавна знаех с духа си за него и мисля, че ще преживеем тук до смъртта. Преподобният Матей с благословението на епископа на тази страна устроил край църквата на свети Стефан обител за блажената Атанасия и сестрите.

Достоен е да бъде споменат, макар и с малко думи, животът на Матей. Този преподобен отец си бил възложил голям подвиг: всяка нощ прочитал Псалтира, като прибавял към четенето и молитви; а когато ставало необходимо да се подкрепи със сън, спял не легнал, а седнал, и то за малко. При пеенето на псалмите, четенето на молитвите или при принасянето на Безкръвната жертва изпадал в толкова силно умиление, че не можел да удържи сълзите си, и присъстващите не можели да не извлекат за себе си полза от такава гледка. Преподобният носел само една остра власеница и с голямо въздържание и подвизи съвсем бил изсушил плътта си. Той имал особена любов към свети Евангелист Иоан Богослов, възлюбения ученик на Господ Иисус Христос. Веднъж през лятото, в деня на паметта на светия апостол, Матей, като пристъпвал към извършване на Божествената Литургия, казал на един от презвитерите, които служели с него: “Кой е достоен сега да бъде в Ефес и да види там светия Евангелист Иоан Богослов?” След тези думи той въздъхнал отдън душа и заплакал. И станало чудо: преподобният и двамата му съслужители свещеници видели свети Иоан Богослов да стои край престола; видението продължило до края на Литургията. От него той изпаднал в такова умиление и се изпълнил с такава духовна радост, че през следващите три дни не можел да вкуси храна. Веднъж довели при преподобния един съвсем разслабен човек: като се съжалил над него, той свалил от себе си мантията и облякъл с нея разслабения, който веднага оздравял. При него дошъл друг човек, чието лице било сгърчено от действието на дявола; когато преподобният докоснал с ръка лицето му и направил кръстен знак над него, то веднага придобило обикновения си вид. Също и една старица, измъчвана от нечист дух, дошла при светия и по неговите молитви се освободила от мъчителя. По подобен начин била излекувана и една друга жена монахиня, която също страдала от нечист дух.

Но този, както се вижда от разказаното, велик Божий угодник, получил от Господа дара да изцелява, по необяснимите Божии съдби починал от насилствена смърт във водата. Корабът, с който преподобният пътувал по посока към Цариград, потънал заедно с всички хора на него. Поради това остров Егина се лишил от мощите на преподобния отец, които за мнозина биха били извор на изцеления. След него презвитер и игумен станал скопецът по рождение на име Игнатий; с добродетелния си живот и даровете, получени от Господа, той бил подобен на Матей; без да се отклонява от пътя на богоугодния живот до самата си смърт, той честно заминал при Господа; край гроба му се изгонвали бесове и се лекували болести.

Да се върнем сега отново към разказа за житието на преподобната Атанасия. Беше казано, че преподобната Атанасия притежавала голяма кротост и смирение. Тя почти постоянно се молела на Бога и като гледала към небето, понякога виждала една удивителна картина, която събуждала у нея ужас: тя виждала светъл облак, който разпръсквал слънчевите лъчи, а по средата му някакъв мъж, който блестял с неизказана красота. Това многократно видение събуждало удивление у нея и я заставяло да се запита: кой е надарил този мъж с такава красота? За какви добродетели е удостоен с такава велика прослава? По време на тези размисли сякаш ѝ се счул глас, който ѝ казал: Мъжът, от който ти се удивяваш, е украсен така от смирение, съчетано с кротост; знай, че с тези добродетели и ти ще постигнеш същото.

Като съзерцавала ежедневно споменатото чудно видение, преподобната украсявала себе си със смирение и кротост с такава ревност, че трудно можело да се намери подобен на нея в това отношение човек: у нея не се забелязвала и най-мъничка следа от гняв или превъзнасяне, тя преуспявала и в останалите добродетели, поради което нейното непомрачено от грях душевно око можело да съзерцава на небето чудни явления. Заедно с това Господ я удостоил с дара на чудотворството. Веднъж, когато се била отдала насаме на благочестиви размисли, при нея дошъл един човек, когото силно го болели очите, и поискал да се помоли за него на Бога. Тя със смирение и като да го утеши, казала:

– И аз страдам от болки в очите, потърпи и ти, и Бог ще ти помогне.

Но той не си отивал, а с вяра я молел да го излекува. Тогава блажената Атанасия положила на очите му ръката си с думите:

– Нашият Господ Иисус Христос, Който е излекувал слепеца от рождение, да дари и на тебе, братко, пълно изцеление.

Човекът веднага се освободил от своята болест. Славата на блажената Атанасия се разпространила из цялата страна. Множество болни идвали в манастира и тук, по молитвите на преподобната, били изцелявани. До църквата на свети Стефан преподобна Атанасия устроила още три: едната на името на Пресвета Богородица, другата на свети Иоан Предтеча и третата на на свети Николай Чудотворец. Тя особено разкрасила църквата на света Богородица, като получила всичко необходимо за нейната подредба от благочестивите хора, които дълбоко уважавали преподобната.

Но славата и почитта на хората, и притесненията от тези, които идвали, породили у нея недоволство и желание да се уедини на друго място. Като взела със себе си две от сестрите, Марина и Евпраксия, тя тайно заминала за Константинопол, където останала седем години в един женски манастир. Но тъй като много тъгувала по любимата, създадена с нейния труд, църква на Пресвета Богородица, тя често казвала през сълзи:

– Притесненията и напразната човешка почит ме принудиха да се отделя от църквата на моята Владичица Богородица; бягайки от суетната слава, аз изоставих нейния великолепен храм и сега седя тук като странница.

Но и тук преподобната не останала в неизвестност, и тук Бог прославил Своята рабиня: тя започнала да изгонва бесове и да лекува болни. Мълвата за нея достигнала сестрите ѝ в Егинския манастир, те дошли при блажената Атанасия и започнали да я молят да се върне с тях в своя манастир, към което я подтикнало и едно видение. Преподобната казала на сестрите Евпраксия и Марина: “Време е да се връщаме у дома: видях във видение отворена църквата на Пресвета Богородица, откъдето ни се заповядваше да влезем вътре”.

Тя напуснала Цариград и се върнала заедно със сестрите на остров Егина в своя манастир. Тук, наскоро след завръщането, тя се разболяла тежко и научила за смъртта си дванадесет дни по-рано: видяла двама мъже, облечени в бели дрехи, които приближили към нея, подали ѝ написана хартия и казали: това е твоята свобода; вземи и се зарадвай. Като дошла на себе си след видението, разбрала, че скоро ще трябва да отиде при Господа и затова дванадесет дена останала на молитва и благочестиви размишления, като не приемала нито храна, нито питие; а на сестрите край нея казвала:

– Пейте, сестри мои, и непрестанно хвалете Господа, та да се смили той за нашите грехове.

Когато настъпил дванадесетият ден, преподобната казала, като се обърнала към тях:

– Помогнете ми, тъй като вече много отслабнах – идете в църквата и довършете четенето на Псалтира, аз повече не мога, защото вече останах почти без сили.

Те с плач я питали:

– До кой псалом си стигнала, откъде трябва да продължим?

Тя тихо отвърнала:

– Сега чета деветдесети псалом и повече не съм в състояние.

Сестрите отишли и дочели Псалтира. После се върнали и паднали до леглото на преподобната, като изпросвали за себе си последната нейна молитва. Тя се помолила за всички и като прегърнала Марина и Евпраксия, казала:

– Сестри мои възлюбени, ето, ние в този ден се разделяме, но в бъдните времена Бог отново ще ни събере; да ви даде Бог мир и любов, и единодушие, и да изпрати върху вас Своите щедрости.

По време на тези и други нейни прощални слова лицето ѝ просияло като светлина и присъстващите се изпълнили с удивление и ужас. Наближавал празникът Успение на Пресвета Богородица и преподобната казала на сестрите:

– Внимавайте да не забравите нещо от това, което е нужно за празника; нека и службата да се извърши благочинно, и на сираците, бедните и вдовиците да се устрои празнична трапеза; а след Божествената Литургия предайте на земята бедното ми тяло.

Като казала това и прегърнала споменатите сестри, тя починала в Господа, като че заспала обичайния си естествен сън. Била също като жива: очите и устата ѝ останали затворени, тъй че не било нужно да правят това, както обикновено се прави след смъртта. Сестрите, като припадали към тялото ѝ, така оплаквали своето сиротинство:

– Къде – казвали те – отиде ти, свята наша майко, съименнице на безсмъртието? Нима съвсем ще оставиш нас, сироти, като изчезнеш от очите ни? Къде ще видим пак твоето ангелско лице? Къде ще чуем твоя глас, утешаващ в скърбите и наставляващ за добри дела? Угасна светилникът, който вселяваше у нас бодрост и надежда! Ето, ти спиш, а ние сме близо до смъртта от скръб по тебе; ние няма вече да те видим с нас в Божия храм, да ни поучаваш с думи и с личен пример. Господ те взе в Своите безсмъртни обители.

С такъв плач те подреждали святото тяло на преподобната.

Блажената Атанасия починала на 14 август, в навечерието на празника Успение на Пресвета Богородица; на самия празник, след като била извършена Божествената Литургия, била погребана с чест при безутешните ридания на сестрите. Сестрата, която приела след преподобната властта на игуменията, денем и нощем не се отделяла от гроба ѝ и света Атанасия ѝ се явила насън, като казала:

– Вярвай, не се съмнявай, че на четиридесетия ден след моята кончина ще приема приготвеното ми от Господа.

Игуменията се събудила и недоумявала какво означават видението и думите на преподобната. На четиридесетия ден, както понякога се случва, сестрите забравили да извършат обичайния помен, като мислели, че дотогава има още две денонощия. На този ден вечерта Атанасия им се явила и казала:

– Защо забравихте четиридесетия ден и не направихте нищо за мой помен? Не раздадохте на бедните и не приехте, както трябва, онези, които искаха да ме поменат.

Игуменията, като станала, внимателно преброила дните и се убедила, че наистина вече е настъпила вечерта на четиридесетия ден, в който трябвало да направят помен. На другия ден сутринта, когато направили помена, по време на Божествената Литургия, две монахини, началничките на хора, на които Бог отворил душевните очи, видели в храма чудна картина: двама благолепни мъже, облечени в светли ризи, влезли в храма, като водели преподобната Атанасия; като застанали с нея пред светия олтар, те я облекли в украсена със скъпоценни камъни царска мантия, възложили на главата ѝ царска корона, увенчана отзад и отпред с кръст, дали в ръката ѝ също украсен със скъпоценни камъни златен скиптър, после я хванали под ръка и я въвели през царските двери в светия олтар.

В Пролога се разказва за блажената Атанасия и следното. Като отивала при Господа, заповядала на сестрите до четиридесетия ден ежедневно да слагат за неин спомен трапеза на бедните. Но те изпълнявали нареждането ѝ само до деветия ден, а после престанали. Тогава светицата им се явила с двама ангели и казала:

– Защо забравихте завещанието ми? Знайте, че милостинята и иерейската молитва, които се принасят за душата в продължение на четиридесет дена, умилостивяват Бога: ако душите на покойните са били грешни, Господ им дарява опрощаване на греховете; ако пък са праведни, тези, които се молят за тях, ще бъдат наградени с благодеяния.

Като казала това, преподобната забила жезъла си в земята и станала невидима, а сестрите, като станали на сутринта, видели, че жезълът ѝ е разцъфнал, и прославили Твореца на всичко, Бога. Това разказва Прологът.

Една година след като се преставила преподобната Атанасия, в деня на поменаването, както разказва Метафраст, в манастира дошли двама мъже свещеници, които водели със себе си жена, измъчвана от зли духове. Като вдигнали покрова на гроба, разкопали земята и извадили самия ковчег с тялото на преподобната, веднага нечистите духове се махнали, а жената оздравяла. От ковчега пък се разнесло благоухание и тези, които били наоколо, видели от него да капе миро. Тогава отворили ковчега и видели преподобната като току-що заспала: лицето ѝ сияело с благолепие; тялото, от което извирало миро, било меко и ръцете се свивали; нищо не било предадено на тление. Тази гледка извикала неволни, радостни сълзи в очите на всички. Свещените мъже, като затворили ковчега, решили да не полагат мощите в земята, а да ги оставят на открито в храма, което и направили; после, като изградили нова гробница, преместили в нея светите мощи на блажената Атанасия. Монахините свалили от мощите власеницата и приготвили нова копринена дреха, но когато искали да облекат в нея светите мощи, не могли да сторят това, понеже света Атанасия не искала. Тя като жива здраво притискала ръцете си към гърдите, като се противела на намерението на сестрите: тя не искала копринени одежди, възлюбила нищетата и след смъртта. Една от монахините, която заради добродетелния си живот била станала избран съсъд на Светия Дух, преклонила колена и се молела, като се обръщала към преподобната като към жива:

– Господарке наша, както когато живееше с нас винаги проявяваше безпрекословно послушание, тъй и сега благоволи да ни послушаш и да облечеш тази смирена одежда, която ти принасяме.

Когато се помолила така, преподобна Атанасия я послушала и о, чудо! повдигнала се, седнала и протегнала ръце, за да я облекат; след като я облекли, пак легнала в ковчега. Много чудеса ставали при нейните свети мощи: лекували се всякакъв вид болести, бесовете напускали хората по нейните свети молитви; не може да стигне времето, за да се опишат подробно всичките ѝ чудеса, но нека тези, които четат или слушат житието ѝ, да не съжаляват за това; да бъдем доволни и от краткото, но все пак полезно повествование за преподобната.

Ти, блажена Атанасия, почетена с името на безсмъртието, съжителко на божествените ангели, евангелски обедняла заради Христа и обогатила себе си с божествени дарове, ти, която винаги си плакала, а си намерила ненарушимо с нищо утешение, прекарала си в глад и жажда временния си живот, а си получила вечното блаженство, милостива към бедните и затова помилвана от Бога, ти, която си приела Дух Свети и мир в душата заради сърдечната си чистота, станала си храм на Дух Свети и съкровищница с добродетели на земята, поради което си удостоена с неизказана прослава на небето, ти, която си се въдворила в сонма на светиите и споделяш тяхното блаженство, помени и нас, които възхваляме твоето добродетелно житие и с духовна радост почитаме паметта ти. Погледни живота, който водим, сред мирските метежни вълни, та чрез твоите молитви да поживеем праведно, да се избавим от дяволските мрежи и да бъдем удостоени с вечно блаженство заедно с тебе, по благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото заедно с Отца и Светия Дух слава, чест и поклонение, и сега, и винаги, и във вечните времена. Амин.

Два гранични пункта на границата с Гърция отново заработиха

Възстановено е пропускането през съвместните гранични пунктове Златоград-Термес и Ивайловград-Кипринос, съобщава БНТ. Това стана факт от 06:00 тази сутрин.

Пропускателната им дейност беше преустановена от гръцка страна преди 2 години. Причината бе кризата, създадена от COVID-19.

Изискванията за влизане в Гърция са същите като на останалите гранични пунктове с южната ни съседкa.

От всички пътници, навършили 5-годишна възраст, ще се изисква сертификат за ваксинация – валиден 270 дни, сертификат за преболедуване – валиден 180 дни, отрицателен резултат от PCR тест, направен 72 часа преди пътуването или от бърз (антигенен) тест, направен 24 часа преди пътуването.

Честит рожден ден, Марин Рангелов! (ВИДЕО)

На днешния ден, рожден ден има талантливия млад български актьор Марин Рангелов.

Роден на 11.04.1997 в гр. София.

Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2020 г. с отличие в последния клас на проф. Стефан Данаилов.
От 2017 г. играе на сцената на Народен театър „Иван Вазов“.

Дебюта си прави с ролята на Лео Хюбърд в „ЛИСИЧЕТА“ от Лилиан Хелман. Спектакълът на режисьорката Бина Харалампиева е един от най-номинираните през същата година с 5 номинации „АСКЕЕР“ и 3 номинации „ИКАР“.

През лятото на 2018 г. изиграва ролята на Насир в американския военен филм „The Outpost“ с режисьор Род Лури. Там си партнира със Скот Истууд, Мило Гибсън и др. Филмът е достъпен в NETFLIX.

Лятото на 2019 г. живее в Ню Йорк Сити и малко по-късно е приет актьорско майсторство със стипендия в Нюйоркската филмова академия (NYFA) През времето, в което живее в Щатите, той посещава актьорското студио на Сюзън Батсън, както и Бродуейския танцов център.

Средното си образование е завършил с отличие в Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“, като илюстратор.

Роли в театъра:
Лео Хюбърд в „ЛИСИЧЕТА“, Шейн Коркърън в „ЛОДКАРЯТ“, Брендън Кедрик в „ЗВЕРСКОТО СИНЬО“ и Едгар в „КРЪВ И ВЛАСТ“

Филмография

  • 2019 – „По стечение на обстоятелствата“ – Ненов
  • 2019 – „“Откраднат живот“ (седми сезон) – Коста
  • 2019 – „Аванпостът“ – Насир
  • 2020 – „От другата страна“ – Съседският съпруг
  • 2021 – „COVID-20“ – Алекс
  • 2021 – „Отвъд граници“ – Роди
  • 2021 – „Пътят на честта“ (втори сезон) – Младия Филип
  • 2022 – „Разговори с Моя Непознат“ – Симо

Дублаж

  • 2018 – „Феноменалните 2“
  • 2018 – „Ралф разбива интернета“

Екипът на “Следвай ме”му пожелава много здраве, духовни радости и щастието никога да не го напуска!

Честит да е рожденият му ден!

Белгия спира производството във фабрика за шоколад заради салмонела

Белгийските власти наредиха затварянето на фабрика за шоколадите Kinder, която е причина за вълна от случаи на салмонела в няколко европейски държави и САЩ.

(ВИЖ ТУК и ТУК )

„Фабриката, собственост на италианския сладкарски гигант Ferrero, е наредено да бъде затворена след констатациите от последните няколко часа, че информацията, предоставена от Ferrero, е непълна“, се казва в изявление на белгийския орган за безопасност на храните, цитирано от БГНЕС.

В контекста на продължаващите разследвания за салмонела, които се провеждат в сътрудничество с органите за безопасност на храните, Ferrero преустановява дейността на завода си в Арлон, Белгия.

„Цялата продукция на Kinder Surprise Maxi 100g, Kinder Schokobons, Kinder Maxi Mix и Kinder Happy Moments, произведени в Арлон, се изтеглят с незабавен ефект“, се казва в съобщение от компанията, публикувано на официалната интернет страница на Kinder България.

„Ferrero признава, че е имало вътрешни неефективности, които са довели до забавяне на своевременния достъп и споделяне на информация.

Това е повлияло на бързината и ефективността на разследванията“, допълват още от компанията. В разпространения текст се посочва, че заводът ще бъде отворен отново едва след като бъде сертифициран от властите.

От компанията уточняват, че изтеглянето засяга само продуктите Kinder™, произведени в Арлон, Белгия. На завода там се се падат около 7% от общия обем на продуктите Kinder, произвеждани в световен мащаб на годишна база. „Ще бъдат приложени местни решения за подпомагане на потребителите във връзка с изтеглянето“, става ясно още от съобщението.

„Дълбоко съжаляваме за този случай. Искаме искрено да се извиним на всички наши потребители и бизнес партньори и да благодарим на органите за безопасност на храните за ценните насоки.

Безопасността на храните, качеството и грижата за потребителите са в основата на Ferrero още от създаването на компанията. Това сериозно събитие засяга сърцевината на това, което защитаваме, и ще предприемем всички необходими стъпки, за да запазим пълното доверие на нашите потребители“, уверяват от компанията.

Морковени сладки с фурми (постни)

0

По време на пости мнозина се безпокоят, че няма с какво да почерпят съседката, когато дойде на кафе, няма и какво да предложат на съпруга за чая, кого за първи път са го придумали да съблюдава Великденските пости.  Най-напред уточняваме, че постите не се изчерпват само с ограничаването на храните от животински произход. Нещо повече, това ограничение е само спомагателно. Но тъй като мнозина продължават да се безпокоят какво да предложат към кафето в този период, „Следвай им” подсказва – морковени постни сладки с фурми. Впрочем, те са подходящи за хората, избрали веганския режим на хранене, тъй като в тях няма нито грам белък, нито захар в тях  всичката сладост е от сухите плодове. Освен това, продуктите в тези сладки, са много полезни за добрата работа на сърцето. Предлаганата рецепта е за 10 топчета. Увеличете реципрочно продуктте, ако искате да приготвите повече.

Продукти: Моров, голям, – 1 брой, фурми – 150 г, орехи – 250 г, стафиди – 50 г, мандаринови или портокалоди корички – 1 ½ супена лъжица, канела – ¼ чаена лъжчка, джинджифил – ¼ чаена лъжичка, мускатово орехче – ¼ чаена лъжичка, кокосови стълготини – 50 г, кокосово масло – 2 малки лъжици.

Приготвяне: Тези сладки отнемат не повече от 35 минути. Морковът се настъргва на ренде. Мандаринените корички, орехите и фурмите се разбиват в брендера. Слет това всички съставки се слагат в брендера (с изключение на кокосовите стърготини) и се смилат. Накрая се прибавя кокосовото маслото, разбъркването продължава с брендера на по-бавни обороти или на ръка. С влажни ръце се оформят малки топчета. Овалват се в стърготините. Слагат се върху пергаментова хартия и се полагат в хладилника за два часа.

Следвай ме – Кухня

Още по-вкусно с АВАНТИ, ТУК

11 април- Международен ден на пострадалите от фашизма и войната

0


На 11 април се отбелязва Международният ден на освобождаването на затворници от фашистки концлагери (International Day of Fascist Concentration Camps Prisoners Liberation). Той е учреден с решение на ООН. На тази дата през 1945 г. затворниците в Бухенвалд край Ваймар, научили за приближаването на съюзническите войски, вдигат интернационално въстание против хитлеристите и излизат на свобода. В основата на организация стоят съветски военнопленници, които разоръжават охраната и поемат ръководството на лагера.


След няколко дни намиращите се най-близо американски войски достигат лагера. Първи пристигат войници от 183-и батальон от 8-а бригада на 3-а американска армия. Първата работа на американците е да издадат заповед затворниците да предадат намиращото се у тях оръжие. Сформираният батальон от съветски военнопленници категорично отказва да предаде трофеите, тъй като те са единственото доказателство за извършеното в лагера освободително въстание. Така батальонът продължава своето самостоятелно съществуване като самостоятелна войскова единица.
В резултата на това въстание са освободени затворниците и в сателитния лагер „Дора”, на 22 април идва ред на Заксенхаузен, на 29 април – Дахау, а на 30 април – Равенсбрюк.

Днес е световният ден за борба с болестта на Паркинсон

0

На 11 април се отбелязва Световния ден за борба с болестта на Паркинсон. Той е обявен за такъв през 1997 г. от Световната здравна организация (СЗО). Денят е избран, тъй като това е годишнина от рождението на английския лекар Джеймс Паркинсон (1755 – 1824), който описва първи това заболяване през 1817 г.

Той систематизира типичните симптоми на болестта: треперене на ръцете и краката, прегърбване, неравномерна походка, тенденция към накланяне на тялото напред и нарушен говор.

Символ на хората, живеещи с Паркинсон, е лалето. Историята на символа започва през 1980 година в Холандия. Холандският градинар Ван дер Верелд, който имал болестта на Паркинсон, селектирал специално лале с червена и бяла окраска, което кръстил Паркинсон. На 11 април 2005 година червеното лале е обявено за световен символ на болестта по време на конференция на 9-ия Световен ден на болестта на Паркинсон в Люксембург.

Св. свещеномъченик Антипа, епископ на Пергам Асийски

0

Чества се на 11 април

Гонението срещу християните започнало още през първите години от живота на Църквата. Най-напред те били преследвани, мъчени и убивани от неповярвалите юдеи, след това от езическите тълпи, а от втората половина на първи век римската власт предприела организирано и всеобщо гонение. Много мъченици станали жертва на юдейския фанатизъм и на езическата жестокост.

Един от тях е свещеномъченик Антипа, епископ на Пергамската църква. За него споменава св. евангелист Йоан Богослов в своята книга Откровение. През време на римския император Домициан апостолът бил заточен на остров Патмос. Там в тайнствено видение му се явил Син Божи и му открил достойнствата и недостатъците на седемте най-известни по онова време малоазийски църкви.

Духовното състояние на Пергамската църква Той описал със следните думи:

„Зная делата ти, и где живееш, там, гдето е престолът на сатаната, и държиш името Ми, и не се отрече от вярата ми дори в дните, когато верният Ми свидетел Антипа биде умъртвен между вас, сред които живее сатаната“ (Откр. 2:12-13).

От тези думи узнаваме, че към края на първия век епископът на Пергамската църква е бил човек благочестив и непоколебим във вярата си. Апостолът не съобщава името му, но несъмнено е, че той е бил приемник на верния свидетел Антипа, който останал твърд в своите християнски убеждения и мъченически загинал за Христа Иисуса – „биде умъртвен между вас“.

Жителите на гр. Пергам обаче били фанатични почитатели на идолите и прекарвали живота си в крайно нечестие. Като наблюдавал живота им, човек наистина оставал с впечатлението, че „сред тях живее сатаната“. Между тези хора благочестивият Антипа бил като фар в тъмна нощ и като роза между тръни. Не се смущавал той от злобата на езичниците, а добросъвестно и с усърдие изпълнявал задълженията си като пастир и проповедник. Той разкривал заблудите на идолопоклонниците и ги съветвал да се обърнат към истинския Бог. Убедителните му проповеди и личният му благочестив живот привлекли много езичници в лоното на Христовата църква. Езическите божества губели своите почитатели, поклонниците на идолите намалявали, все по-оскъдни ставали жертвите в капищата. Езичниците обвинявали Антипа за това.

През това време, с разрешение на император Домициан, областните управители в цялата империя предприели жестоко гонение срещу християните. Възползвани от този благоприятен случай, идолските жреци хванали Антипа, завели го при началника на града и го обвинявали, че той е станал причина да се разгневят боговете и да престанат да се грижат за града, в който вече не им се отдава подобаващата чест.

– Вярно ли е – запитал градоначалникът Антипа, – че ти не само че не се покланяш на боговете, но и другите учиш да не ги почитат? От това страда нашият град, защото оскърбените богове са го лишили от своята милост и са престанали да се грижат за неговото благосъстояние. Остави християнството, покай се и се подчини на нашия закон. Ако не сториш това и продължаваш да презираш нашите богове, ние ще те подложим на наказание съгласно римския закон.

– Аз съм християнин – отговорил Антипа – безразсъдната царска заповед не мога да изпълня и на лъжливите богове няма да се поклоня. За да ти дам точен и ясен отговор ще ти кажа още, че вашите богове са безсилни и не могат да защитят града. Оставете вашите заблуждения, покайте се и повярвайте в Христос, който е слязъл от небето да спаси всички човеци. Той е истинският Бог и ще дойде в края на вековете да съди всички и да въздаде всекиму според делата му – или награда, или наказание.

– Какво е това ново учение? – извикал градоначалникът. Вие се подчинявате на някакъв нов, измислен от самите вас закон и отхвърляте древното богопочитание, предадено от бащите ни. Остави новата вяра и престани да почиташ за Бог един човек, когото Пилат Понтийски разпна като злодеец. Покори се на царската повеля и си живей спокойно. Ние ще ти помагаме във всичко и ще те обичаме като свои синове, защото твоята възраст изисква това – всички да те обичаме и да те почитаме като баща.

– Каквото и да ми говориш – казал Антипа – аз не съм толкова безразсъден, че след като съм доживял до старост и съм стигнал до края на земните си дни, сега да изоставя истинската вяра и да отстъпя от спасителната истина. Няма да измамиш моя ум, защото той е просветен от мъдростта на Божествените книги. Ако ние се не покаете и не престанете да почитате за богове вашите идоли и ако не повярвате в истинския Бог, ще загинете.

Обезумялата от ярост езическа тълпа не искала повече да слуша думите на благочестивия старец – епископ. Хванали го и го завлекли в езическото капище. Там имало идол: голям бик, изкован от мед. Нагорещили го до начервяване и хвърлили в него Антипа. Той се прекръстил благоговейно и извикал:

– Боже, Който си ни открил скритата от векове тайна на нашия Господ Иисус Христос, благодаря Ти за всички Твои благодеяния. Благодаря Ти, че ме удостои с този час и ме сподоби да бъда записан в списъка на мъчениците за Твоето учение. Приеми заминаващата от временния живот моя душа и я надари с Твоята благодат.

Като понасял спокойно и с твърдост страшните мъчения, св. Антипа се молел за враговете си и за целия свят. Постепенно телесните сили отслабвали и тихо издъхнал. Християните благоговейно погребали тялото на светия мъченик. Мощите му били запазени. Бог ги надарил с лечебна сила.

Гигантска риба от вида Sturgeon в езеро в Канада (ВИДЕО)

Рибата е с невиждани размери, личи от видео, което бе разпространено в интернет и предизвика за отрицателно време стотици коментари на изумени от видяното потребители на мрежата.

Представителите на този вид достигат дължина над 6 метра и около 1 тон тегло. Заснетият екземпляр обаче вероятно надвишава обичайните размери на себеподобните си.

Чувал съм за езерните чудовища, но такова нещо не бях виждал досега, не крие изумлението си един от натъкналите се на видеото мъж.