Звездата на френското и световното кино – 86-годишният Ален Делон, е решил да напусне живота по своя воля чрез евтаназия. Това разкри най-големият му син Антъни Делон, който му обещал да бъде с него до последния му миг.
„Да, истина е, той ме помоли за това“, заяви 57-годишният актьор пред телевизия Ер Те Ел. Той добави, че е обещал на баща си да го придружи в деня, в който реши да не живее повече, в съответствие с последните му инструкции.
Ален Делон, който изживя тежък инсулт през 2019 г., е привърженик на евтаназията. Той живее при дъщеря си в Швейцария, където асистираното самоубийство е разрешено от закона.
Антъни невинаги е имал добри взаимоотношения с баща си, изтъкна сп. „Гала“. Това става ясно от автобиографията му, озаглавена „Между куче и вълк“, която излезе по френските книжарници тези дни. Антъни е изпитвал много удари от баща си, който се стремял да го отблъсне от живота си. Авторът обяснява, че това, което го е мотивирало да „зарови томахавката“, е била смъртта на майка му – Натали Делон, с която Ален се разведе през 1968 г. Актрисата почина на 21 януари м. г. от рак на 79-годишна възраст, като хвърли в печал и сина си, и бившия си съпруг. Тя също искала евтаназия, но починала по естествен начин. „За щастие не прибягнахме до този процес – Вярно е, че щеше да ни е трудно да я държим за ръка и да видим как животът я напуска. Така че, не казвам, че последната нощ беше лесна, но последните часове бяха, защото тя си тръгна с мир“.
Съдържа 4 важни витамина, минералите желязо и фосфор
Откакто е открит преди над 2000 г. от древните американски култури, шоколадът е високо ценен десерт.
Качество на достъпни цени
И макар често да е определян като нездравословен, някои типове са изненадващо хранителни. Шоколадът се произвежда от какаови семена, които му осигуряват доста витамини, минерали, антиоксиданти и други ценни съставки.
Съдържание
Въпреки репутацията му на вредно изкушение в него могат да се открият няколко основни витамина, включително А, С, Е и D, както и минералите желязо и фосфор. Освен това шоколадът може да послужи и като отличен източник на антиоксиданти. Какаото е сред най-богатите на флавоноиди растения. Така едно блокче натурален шоколад може да съдържа повече антиоксиданти от боровинките, зеления чай или червеното вино.
Типове
Трите основни вида шоколад са натуралният, млечният и белият. Докато млечният е най-популярен, то натуралният има най-висока хранителна стойност. Причината за това е високото съдържание на какао в него – обикновено между 45 и 80%. В млечния шоколад то е едва между 5 и 7%, а в белия изобщо не се съдържа. Ползите от какаото са огромни, така че би могло да намери достойно място във всяка диета.
Ползи
Флавоноидите в шоколада могат да предотвратят уврежданията на клетките, нанесени от свободните радикали, които са смятани за причинител на преждевременно стареене и увеличават риска от много болести, сред които диабет, астма и някои видове рак. Според редица изследванията яденето на натурален шоколад намалява холестерола и кръвното налягане, а освен това подобрява кръвообращението. Също така какаото повдига настроението и Ви позволява по-лесно да се фокусирате върху дадена задача, тъй като осигурява на мозъка серотонин и ендорфин. А и не на последно място – помага на организма да регулира нивата на кортизола, известен като хормон на стреса.
Проблеми
Макар да има ползи от шоколада, все пак трябва да го ядете в умерени количества. Повечето марки на пазара съдържат доста захар и мазнини, които добавят много калории. За щастие има и по-здравословни варианти. Най-добре е да се насочите към натуралния шоколад със съдържание на какао над 70%. Имайте предвид обаче, че той е по-горчив от млечния, така че може да изберете вариант с полезни добавки, като бадеми или стафиди, за да е по-вкусен. Не пренебрегвайте и факта, че шоколадът е богат на кофеин. Заради това, както и заради неговата калоричност, е препоръчително да ядете под 100 г дневно.
В ІІІ век, когато жестоко били преследвани християните, един знатен човек на име Полемий пристигнал от Александрия в Рим, за да остави тук сина си Хрисант за възпитание и образование. В Рим Полемий бил приет с почести и императорът му дал званието сенатор, което значи член на държавен съвет. Младият Хрисант се учил и възпитавал при най-знаменитите философи и бидейки надарен с големи способности, той бързо преуспявал във всички науки с голямо прилежание.
Между другите книги Хрисант попаднал и на светото Евангелие, което той прочел с внимание. Това четене силно подействало върху душата на момъка. Той познал, че в тая книга има истина, светлина и истинска премъдрост, защото в нея се съдържали „думите за вечен живот“. Хрисант започнал усърдно да изучава светото Евангелие и писанията на светите апостоли. Доверието му към светските езически учители се поколебало. Той разбрал, че людете, които не са познали Христа, още блуждаят в мрак, макар и основно да са изучили цялата човешка мъдрост. Затова той започнал да си търси учител, който да може да просвети душата му чрез познаването на закона Христов. Сближил се с християни и те му посочили един благочестив отшелник, който се бил посветил Богу. Старецът приел Хрисант с любов, обяснил му истините на християнската вяра и като се убедил, че момъкът искрено е повяарвал в Христа, извършил над него свето Кръщение.
Обновен от нова духовна сила и изпълнен с пламенна любов към Бога, Хрисант не искал да скрива вярата си, гласно изповядал Христа и отричал езическите богове. Това стигнало до неговите роднини и те много се разтревожили.
– Гледай що прави синът ти – казали те на Полемий. – Да не би тебе да държат отговорен за неговата вина? Той хулил боговете и говорил, че някой си Иисус Христос е истински Бог. Ако царят узнае за това,ти неще можеш да се спасиш от гнева му, защото хулещият боговете престъпва закона.
Полемий се разтревожил. Той повикал сина си и започнал да го убеждава да се отрече от Христа. Катов видял, че думите му са безсилни, той решил да прибегне до строги мерки: затворил сина си и го подложил на лишения, като се нядавял така да го отклони от светата вяра. Но тая мярка никак не е имала желаното въздействие; напротив, в усамотението Хрисант още по-усърдно се предал на молитва и размисъл върху дълбоките истини на християнското учение. Роднините разбрали, че такова наказание до нищо няма да доведе и казали на Полемия:
– Какво правиш? Ти по тоя начин няма да отървеш сина си от християнската вяра. Християните не се боят от мъчения и затвор. Те охотно понасят страдания за своя Бог и гоненията още повече възпламеняват усърдието им. Ти по-добре обкръжи Хрисанта с богатство, разкош и удоволствие – сред радостите на света той по-скоро ще забрави своя Бог.
Полемий послушал съвета. Богато украсил своя дом, освободил Хрисант от затвора и го обкръжил с всякакви удоволствия, каквито могъл да измисли. Цял ден музика и пение не млъквали в неговия дом, препълнен с млади девойки. На трапезата били сложени разкошни ястия и скъпи вина. Били взети всички мерки, за да бъде развлечен юношата и да му се внуши любов към светските наслади. Но младият Хрисант не се поддавал на изкушения; молел Бога да му даде помощ и сила, непрестанно се издигал към Него с мисъл и Бог му помогнал да устои против съблазънта и да запази чистотата на душата и мъдростта на вярата.
Баща му отчаяние вече не знаел какво да прави. Роднините му казали:
– Има в храма на богиня Атина една млада девойка на име Дария, която е необикновено хубава и умна. Сгоди сина си за нея и тя ще го обърне към боговете!
Полемий помолил роднините си да отидат при девойката и да я уговорят да се омъжи за Хрисант. Дария се съгласила и се преместила в дома на Полемия, който със сълзи я молил да спаси сина му.
На Дария се понравил младият Хрисант. Тя била необикновено добра и направила всичко, за да се понрави на юношата. Тя се обличала разкошно и се стараела да очарова Хрисант с блясъка на ума си и да го привлече към себе си чрез ласкави думи. Но Хрисант, който със цялото си сърце се стремял към Бога, оставал равнодушен към изкушенията.
– Девойко! – казал й той веднъж, – колко грижливо ти украсяваш себе си, какво усърдие употребяваш, за да отвърнеш душата ми от благото начинание и да привлечеш към себе си сърцето, което е пълно с друга любов! По-добре щеше да бъде за тебе да се постараеш да придобиеш благоволението на вечния Бог, на Господа Иисуса. Както сега украсяваш тялото си със скъпоценни дрехи, така украси душата си със чистота и вяра и тогава ще намериш Самия Христос, Който ще ти приготви вечно жилище, ще впише името ти в книгата на живота и ще ти даде радост безкрайна.
С изумление слушала девойката тия думи. На всички нейни увещания Хрисант отговарял с думите на християнската мъдрост и най-после светлината на истината озарила душата на младата езичница – тя повярвала и пожелала да бъде християнка. Тогава Хрисант обявил на баща си, че е съгласен да се ожени за Дария. Между другото той уговорил с нея да водят свят живот, напълно предан Богу.
Скоро след това Полемий умрял. Тогава Дария, научена от Хрисант на християнския закон, приела св. Кръщение и двамата започнали да живеят само за служение Бог, и полза на ближните, усърдно проповядвайки Евангелието и обръщайки езичниците. Те се поселили в два отделни дома, устроени по подобие на манастирите. В единия дом Дария приемала повярвалите девойки, молила се с тях и изучавала Божия закон. В другия дом се поселил Хрисант с новообърнатите християни, които подобно на него се били отрекли от суетните светски удоволствия, за да се посветят напълно на Господа.
Тъй минали няколко години. Най-после на римският управител донесли, че Хрисант и Дария обръщат езичници в християнската вяра. Той заповядал да уловят Хрисант и Дария и да ги предадат на мъчения, ако не се поклонят на идолите. Повелята му била изпълнена. Но Бог чудесно пазел служителите си: яките въжета, с които ги свързвали, сами се разкъсвали и железните окови се разпадали. Хрисант бил затворен в мрачна тъмница и тя изведнъж се озарила с небесна светлина. Изплашените стражари донесли за това на съдията Клавдий и той сам дошъл да провери истинността на техните думи. Приписвайки чудесата на вълшебната сила, той казал на Хрисант:
– Остави твоето магесничество и лъжливата вяра и се поклони на боговете, както е прилично на твоя знаменит род!
– Нима не разбираш – отговорил му Хрисант, – че на мене помага не някакво магесничество, а сила Божия? Ти щеше да разбереш това, ако учът ти и сърцето ти не бяха помрачени от мрака на езичеството.
Клавдий заповядал на войниците да привържат Хрисант към един стълб и жестоко да го бият с чепати пръти. Но ударите дори следи не оставяли върху тялото на християнина. Яките пръти ставали като трева, когато се опирали до тялото на св. Хрисант. Всички били изумени. Клавдий накрай узнал, че сила отгоре пазела Хрисанта и казал на войниците си:
– Престанете да го мъчите! Аз сега разбирам, че неговият Бог е велик и силен. Ние няма какво повече да правим, освен да поискаме от него прошка за нанесените му оскърбления.
И Клавдий, като паднал с войниците пред нозете на светия мъченик, казал:
– Ние сега разбираме, че твоят Бог е Бог истински. Заведи и нас при Него и направи ни Негови раби!“
Хрисант им обяснил, че Бог е близък до всеки човек, който със сърце Го търси. Той им говорил за Неговото могъщество, милосърдие и благост. Те всички го слушали с дълбоко внимание. След няколко дни много езичници повярвали в Бога. Клавдий, жена му Илария, синовете му Иасон и Мавър и много войници приели св. Кръщение. Това станало известно на императора, който заповядал да удавят Клавдия в морето, а синовете му и повярвалите войници да накажат смъртно. Всички те отишли радостно на смърт и били посечени с меч. Християните погребали телата им в една стара каменна гробница близо до самото място, където били посечени. Тук често идвала Илария да се моли и да плаче над гробницата на своите синове. Войниците на императора веднъж я сварили да се моли и искали да я отведат в съдилището. Тя измолила от тях кратко време за последна молитва, застанала на колене и молитвено извикала:
– Владико Господи Иисусе Христе, моля Те от все сърце, присъедини ме към синовете ми, умрели за Твоето име!
Едва тя завършила молитвата си, и предала Богу душата си. Християните я погребали близо до синовете й.
В туй време Хрисант и Дария били предадени на нови мъчения, но както и преди сила Божия чудесно ги пазела и личбите, които Господ явявал заради тях, довели мнозина езичници към познание на истинния Бог. Тогава императорът ги осъдил на мъчителна смърт: заповядал да ги изведат вън от града при известния римски път Салария и живи да ги закопаят в земята, което било изпълнено в 284 година.
Често след това християните се събирали за молитва на онова място, гдето светите мъченици Хрисант и Дария били живи погребани. Тук се извършвали чудесни изцерявания. Веднъж в деня на светите мъченици много християни се събирали на молитва в намиращата се близо пещера. Императорът узнал за това и заповядал да засипят входа на пещерата и всички християни, между които се споменават презвитер Диодор и дякон Мариан, умрели мъченически. Тяхната памет, както и паметта на Клавдий, Илария и синовете им се чества в деня на св. мъченици Хрисант и Дария – на 19 март.
Там Локлан е диагностициран със синдром на непокорната коса или UHS. Синдромът представлява рядко генетично заболяване на косъма, при което косата е рошава, расте във всички страни и не подлежи на изглаждане с гребен или четка. Цветът на косата при хора с UHS е сребристо руса или сламено жълта.
Синдромът обикновено се проявява при деца между три и 12 години. „Когато погледнете под микроскопа, можете да видите, че вместо да има цилиндрична форма… стволът на косъма всъщност е по-скоро с триъгълна форма“, казва д-р Карол Ченг, педиатричен дерматолог в UCLA Health и добавя: „В триъгълните косми има малки бразди, които вървят нагоре и надолу по дължината на косъма, така че това го прави наистина неподлежащ на разресване.“ На учените са известни само около 100 случая и според тях в момента няма ефективно и перманентно лечение.
Състоянието обаче обикновено се подобрява или отшумява от само себе си, след като детето влезе в пубертета. След раждането си Локлан има тъмна бебешка коса. Но когато новата му коса пораства, тя започва да прилича на мъх на праскова, спомня си Кейтлин Сампълс. Тя обяснява че косата на сина ѝ има гънки, добавяйки: „Косата му може да се сплъсти лесно. Много е крехка. Лесно се заплита и трябва да внимавам. Почти не се налага да я мия, защото просто не се омязнява.“
След диагнозата на Локлан и по съвет на съпруга си, майката създава @uncombable_locks – профил в Инстаграм със снимки на момченцето и косата му. Седем месеца по-късно потребителите не спират да подкрепят детето.
Кейтлин описва отношението на хората в социалните мрежи като „изпълващо ги с радост и изключително любезно“. „Хората понякога искат да се снимат с Локлан“, разказва тя, добавяйки, че няма нищо против „стига детето да е щастливо и да му допадне човекът“.
Когато е създала профила на сина си. Нейната идея е била да насърчи хората да приемат това, което ги прави различни, да подтикне тези, които може да имат синдром на непокорната коса, да бъдат диагностицирани, за да могат учените да го разберат по-добре заболяването, както и и да предостави информация, която би искала да е имала, когато онзи непознат за първи път ѝ е споменал за състоянието.
Вече седми ден хиляди хора от различни страни в Европа се опитват да помогнат на една украинска майка да намери своето 4-годишно момченце. Те обикалят центровете за бежанци в отчаян опит да открият малкия Саша Жданович, изчезнал при опит за бягство от село край Киев.
Саша изчезва на 10 март, след като той и баба му се опитали да избягат от настъпващите руски войски, докато напредвали към тяхното село. Уплашената му майка – 25-годишната Анна Яхно, отчаяно търси помощ чрез социалните мрежи. Тя таи надежда, че момченцето ѝ е в село във Вишгородски район, което е отрязано от света заради военните действия.
След руската инвазия в Украйна киевчанката Анна изпратила 4-годишния Саша при 60-годишната му баба Зоя в село край Киев. „Те бяха в малко селце, само с два магазина. Два дни след началото на войната доставките спряха, храната свърши, спряха и тока. Три пъти се опитахме да ги изведем от там с кола, но заради обстрел се налагаше да се върнем в Киев. На 7 март, заедно с други хора от селото, свекърва ми решила да се опитат да избягат с лодки през река Днепър, тъй като пътищата бяха блокирани“, разказва майката. За нещастие лодката, в която имало 8 души, се преобърнала. Сред тях имало и украински офицер от специалните части. Не е ясно дали лодката е била обстрелвана, което е причинило преобръщането ѝ. Тялото на 60-годишната Зоя е открито на следващия ден, заедно с трупа на още една жена. Но оттогава досега от момченцето и другите петима възрастни няма и следа. Саша бил със спасителна жилетка. Майка му силно се надява, че той е оцелял с останалите от лодката и се крие в село, за което се смята, че е откъснато от останалата част от Украйна.
„Вярваме в чудо и чакаме всяка полезна информация… Нищо от това нямаше да се случи, ако не беше войната“, споделя тя. „Намериха свекърва ми, на следващия ден откриха и друга жена, която беше с тях. И двете бяха мъртви. Шестима души, сред които Саша, се издирват“, разказва разстроената майка. „Но на тези места се водят военни действия.
Има надежда, че моето момченце е успяло да стигне до близкото село, но все още не е възможно да се провери това. До мястото, където е потънала лодката, има две села – Толокун и Сухолуче, но хората там нямат ток и комуникации от близо седмица“, допълва тя.„Надявам се, че детето ми е спасено от местни хора и е там“, през сълзи казва Анна. След призива ѝ в социалните мрежи са получени десетки сигнали от хора в Румъния, Полша, Молдова, Германия и Словакия.
Киевчанката получава и конкретен сигнал от Румъния, че Саша е намерен там, но след проверка се оказва, че детето е друго.„Надеждата и вярата са винаги с нас. Не съм спала и съм на ръба на изтощението, но се държа, защото все още има надежда. Саша е бил единственият със спасителна жилетка. Другата лодка е стигнала успешно до другия бряг. Продължаваме търсенето и вярваме в чудото. Моля ви, помогнете ми да намеря сина си“, призова Анна.
Това е една проста и интересна рецепта: макарони с галета. Идеята за тази рецепта може да изглежда странно за тези, които не са пробвали. Уверявам ви, че това е вкусна и засищаща храна, идеална за Великия пост.
НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ
300 грама макарони (или всякакви по -дебели тестени изделия)
2 супени лъжици мазнина
4 супени лъжици галета
сол и черен пипер на вкус
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ
Сложете вода в тенджера и я сварете със сол. Когато заври, добавете макароните и ги оставете да врят, докато станат ал денте, тоест не много сварени, но точно колкото можете.
В тиган запържете галета , като бъркате непрекъснато. Внимавайте да не изгори!
След като макароните се сварят, източете водата и изплакнете малко със студена вода.
Смесете макароните с галета на слаб огън за 2-3 минути. По желание добавете сол.
Тази рецепта може много лесно да се превърне в десерт, ако добавите една супена лъжица захар и стафиди към галетата.
Макароните предлагат повече ситост, а галетата, добавена в края, носи приятна хрупкава нотка. Можете да използвате всякакви тестени изделия, които искате, купени или домашно приготвени. Аз понякога използвам и паста от коприва. Предпочитам твърдите пшенични, защото са по -пълни и по -здрави.
Добър апетит!
Снимки : Авторката
Който разбира,АВАНТИ избира
Всичко за доброто ви настроение на трапезата можете да намерите в магазини АВАНТИ (виж ТУК).
Седем стъпки как да ги изваем и запазим от разширени вени
Младите, секси крака обикновено са гладки и без видими вени по тях. И истината е, че също като ръцете, красивите крака имат нужда от специфична грижа. И за да не ви изненадат неприятно през пролетта и лятото, започнете грижата за тях още сега. Така ще ги спасите от толкова некрасивите разширени вени. Знаете как изглеждат те: изпъкнали и нагънати, прозиращи под кожата. Те са известни още като хронична венозна болест. Образуват се, когато вътрешните клапи на вените не функционират добре, пропускат кръвта в погрешна посока надолу по крака и тя се събира във вените. Това води до тяхното разтягане и разширяване, а оттам до подуване и болка. Никой не гори от желание да види синкаво-лилавите мрежи по краката си. За съжаление обаче около половината от хората страдат от тях, при това и на по-млада и средна възраст.
Как да оценим своя риск от развитието на разширени вени?
Наследствеността играе своята роля, както и донякъде възрастта – с напредването ѝ проблемите могат да се влошат. Нежният пол е по-застрашен заради хормоналните промени в женския организъм, например при бременност. За щастие в този случай вените обикновено се подобряват от 3 до 12 месеца след раждането. Наднорменото тегло и затлъстяването са свързани с по-голям натиск върху вените, което води до повишен риск от хронична венозна болест. Хирурзи, фризьори и представители на други професии, които стоят прави дълги часове, както и такива, които прекарват деня предимно в седнало положение, по-често страдат от венозен застой и съответно от разширени вени.
Разбира се, при оток и дискомфорт в краката или при видимата проява на разширените вени, е добре да се консултирате със специалист. От друга страна превенцията на заболяването и подготовката за лятото е до голяма степен във ваши ръце.
Ето няколко стъпки в правилната посока:
1/ Създайте най-благоприятен за краката двигателен режим
Физическата активност подобрява кръвообращението, а някои упражнения за раздвижване и тонизиране са особеноподходящи, за да изглеждат краката ви наистина страхотно. Включете се в уроци по плуване, йога или танци. Ако това ви се струва непосилно, ходенето с умерено темпо по 30 минути на ден 5 дни в седмицата е отличен старт. Мускулите на краката са най-големият ви съюзник. Те помагат на вените да изтласкат кръвта към сърцето. И така работят срещу гравитацията и срещу образуването на нови разширени вени.
2/ Избягвайте да стоите прави или да седите дълго време
Днешните служители в офисите са изложени на по-голям риск да развият разширени вени или да ги влошат. Не забравяйте да правите почивка на всеки половин час и да се изправите за кратко раздвижване. Ако работата ви изисква да стоите прави за продължителни периоди от време, опитайте се да почивате в седнало положение. Когато е възможно, поставете краката си на стол или табуретка така, че кръвта да може да тече обратно към сърцето.
3/ Отслабнете, ако сте с наднормено тегло
Ако сте с наднормено тегло или затлъстяване, краката са подложени на допълнителен стрес. Отслабването може да предотврати образуването на нови разширени вени. Така или иначе ползите от отслабването са големи, тъй като се намалява рискът от сърдечни заболявания, инсулт и диабет тип.
4/ Спрете цигарите
Пушенето лишава тялото ви от кислород и може да допринесе за развитието на разширени вени.
6/ Равни обувки, без тесни дрехи
Високите токчета правят краката ви да изглеждат красиви, докато не спомогнат за развитието на неприятните разширени вени. Когато е възможно, носете удобни обувки с равни и не много високи подметки, за да избегнете натоварването на вените на краката. Прекалено тесните дрехи също не са за препоръчване, тъй като оказват ненужен натиск върху вените.
5/ Доверете се на венотоници
Повечето венотонични продукти са разработени на растителна основа като могат да съдържат извлеци от корите на цитрусови плодовеили от други лечебни растения. Ефектът им е, че повишават венозния тонус и спомагат за облекчаване на тежестта, отока и болката в краката При приемане на венотоници през целия летен сезон тези неприятни усещания ще се намалят и състоянието на вените няма да се влоши.
7/ Предпазете се от дълбока венозна тромбоза
Дълбоката венозна тромбоза е кръвен съсирек в дълбока вена на крака, а симптомите могат да бъдат болка в долните крайници или подуване. Обикновено тези кръвни съсиреци се образуват, когато сте били обездвижени за дълги периоди от време, въпреки че други фактори като нараняване или операция също могат да причинят това състояние. При такива оплаквания е важно при първа възможност да се обърнете към специалист.
Св. Кирил бил възведен в сан йерусалимски архиепископ в царуването на Констанций (337-361 г.), един от синовете на Константин Велики. Ереста на Арий в това време силно смущавала мира на Църквата Христова. Сам императорът приел лъжеучението и се стараел да го разпространи в държавата. Без да се бои от гонението, св. Кирил твърдо защищавал истината и я проповядвал усърдно.
През време на неговото епископство на 7 май 351 г. станало в Йерусалим чудесното явление – личбата на кръста Господен на небето. Св. Кирил в писмо до императора описал това чудесно явление, което видели всички жители на Йерусалим и множество поклоници, които се намирали в светия град. Сияещият кръст се простирал над Голгота до Елеонската планина. Цялото население на града било обзето от страх и едновременно от радост и се затекло в храма да прослави Бога.
Описвайки това чудо, св. Кирил се стараел да възбуди в сърцето на императора чувство на истинско благочестие. Но увещанията му останали безполезни. Сам св. Кирил си навлякъл гнева на царя и бил подложен на гнет и изгнание.
В Юдея се появил страшен глад. Св. Кирил, изпълнен със състрадание към бедните, щедро им помагал и раздал по такъв начин всичкото си имущество. Но имуществото му било малко и когато свършило, той започнал да продава църковните скъпоценности – скъпи съдове и златотъкани одежди, за да може с получените от продажбата пари да помага на бедните. Това благородно дело било представено на императора в превратен вид, понеже св. Кирил имал много недоброжелатели между арианските епископи. Те възбудили срещу него царя и отците от Селевкийския събор и св. Кирил бил свален и заточен. Той се върнал от заточение, когато император станал Юлиан, който обявил пълна веротърпимост и върнал от заточение всички изгнаници.
В краткото си царуване Юлиан (361-363 г.) употребявал всички средства, за да унищожи християнството и да възстанови езичеството, към което бил привързан с цялата си душа. Като се убедил, че явното гонение няма да доведе до желаната цел, той действал отначало повече по хитър начин. Той проявявал към християните най-голямо презрение, стараел се да ги лиши от възможност за просвета, забранявал им да имат училища, отнемал доходите от християнските храмове и с тия пари съграждал и украсявал езическите капища и устройвал при тях училища и болници. Той облагодетелствал юдеите, само защото те били врагове на християните.
Мислейки да нанесе най-жесток удар на християните и да докаже неверността на пророчествата, той имал намерение да възобнови в предишното великолепие разрушения през войните йерусалимски храм. Затова той свикал в Йерусалим юдеите, които вече дълго време се скитали безотечествено по разните страни; защото по времето на император Адриан, по причина на станалия бунт, на тях било забранено да живеят в Йерусалим. Град Йерусалим изгубил своето име и се наричал „Емия Капитолина“. Император Константин бил възвърнал на Йерусалим предишното название и с тържеството на християнската вяра градът придобил значение, ненавистно на юдеите, и станал предмет на благоговение за християните. Можем да си представим с каква радост юдеите се отзовали на поканата на царя. На тълпи те идвали в Йерусалим, пълни с радостни очаквания. Защото с възобновяването на храма те свързвали и надежди за своето освобождение от властта на иноплеменниците и за възстановяване на старото величие. Всеки от тях бил готов да пожертва част от имуществото си за постройка на храма. Жените давали скъпите си украшения. Всички се готвели да вземат участие в свещеното дело. Юлиан щедро помагал с пари; поставил един от сановниците си да ръководи работите и обещал, когато храмът бъде построен, сам заедно с юдеите да принесе жертва на Господа Саваота като благодарност за успеха на делото и за тържество над християните. Отивайки на поход против персите, той писал на юдеите: „Молете се да се върна победител! Аз ще върна на Йерусалим предишното величие и в храма ще въздам благодарност на Бога.“
Ободрени от покровителството на императора, юдеите започнали да се отнасят към християните с най-голямо презрение и да им нанасят всякакви оскърбления.
Между това юдеите усърдно се заловили за работа: очистили мястото на предишния хрим и започнали да приготвят материали за основите. Изведнъж земетресение, придружено от буря и вихър, разтърсило всичко и разхвърлило приготвените материали. Бурята и земетресението били придружени от странно явление: огън излизал на кълба от земята, обгарял работниците и оставял на телата и дрехите им знака на кръста. Ужасени от чудесната личба, юдеите били принудени да оставят своето предприятие и мнозина от тях познали силата на Христа и приели християнската вяра. Когато донесли на Юлиан за това събитие, той се разгневил, забранил да споменават за него като за нещо необикновено. Той отстранил свети Кирил от Йерусалим.
След смъртта на Юлиан свети Кирил се върнал, но отново бил изгонен от императора Валент, ревностен привърженик на Ариевото лъжеучение.
Архиепископът бил освободен при Теодосий Велики и управлявал паството си до смъртта си в 386 година.
Св. Кирил Йерусалимски оставил 24 „осветителни слова“ или поучения за готвещите се към св. Кръщение, които в древната Църква се наричали „оглашени“. Тези слова съдържат изложение на догматите и обяснения на църковните обреди. Те са твърде важни за нас, защото доказват как чисто и неизменно Православната църква запазила наредбите на древната Църква.
Запазено е и писмото на св. Кирил до император Констанций за чудесното явление на Христовия кръст.
Катастрофа с няколко коли е станала в центъра на София. Шофьор на автомобил не се е подчинил на полицейско разпореждане да спре за проверка. Последвала е кратка гонка с полицията, която е завършила с катастрофа. Шофьорът се ударил в бус пълен с полицаи. Трима мъже са пострадали, двама са откарани в Пирогов, а един е прегледан на място, няколко други са ранени, съобщава DarikNews.bg от СДВР и столичната Спешна помощ. Сигналът за произшествието е подаден в 15:38 часа. Инцидентът е станал на бул. Тодор Александров преди бул. Христо Ботев в посока Люлин.
Пострадал е шофьорът на автомобила-беглец, в който е имало четирима души. Водачът на трети автомобил, засегнат от гонката, също е пострадал. Полицейското присъствие на мястото е засилено. Очевидци разказват, че са извършени арести.
